Държавата е виновна за поскъпването на цената на водата

Цената на водата у нас непрекъснато расте през последните години. И както е тръгнало, може да се окаже по­ скъпа от ракията и виното. В началото на годината тарифата за битовите абонати в София скочи от 0,35 на 0,50 лв. за кубик. В Добрич цената стигна 1,70 лв., но рекордът засега държи Кюстендил с 2,34 лв. за кубик. Той обаче може да бъде подобрен от Радомир, където се гласят народът да плаща по 7,90 лв. за кубик.
Тоталният хаос в ценообразуването на водата в страната
се дължи на липсата на държавен воден регулатор, за който се говори вече четири години. Закъсняхме със 7 месеца, но до лятото ще сме готови с водния регулатор, обеща министърът на регионалното развитие Валентин Церовски. Докато държавата не сложи ред с контролен орган, не можем да предприемем нищо, за да спрем монополистите, добави министърът.
Според проекта на Министерството на регионалното развитие Националният воден регулатор ще обявява средна цена, която ще се определя за срок от 5 г. Независимо от това дали са държавни, общински или частни, фирмите ще бъдат задължени да се отчитат ежегодно пред водния регулатор. Той пък от своя страна ще трябва да се отчита пред правителството и Сметната палата.
В бъдеще цените рязко ще се повишават
ако в тях се включат възстановяването на вложените пари за модернизация на водопреносната мрежа, както и за въвеждане на компютърна система за отчитане на сметките, твърди шефът на фирма "Аквапартньор" инж. Атанас Паскалев.
"На България ще са й необходими 150 г., за да реши проблемите си във водния сектор, ако запазим сегашния темп на инвестиции в сектора", категоричен е бившият вицепремиер и министър на регионалното развитие Костадин Паскалев. Това не са празни думи, тъй като ситуацията във водния сектор на страната е критична и ако до 2-3 г. не се вземат мерки за строителството на нови язовири и за ремонти на мрежата, ни чака водна криза. Причините ­ средните загуби на вода по амортизираната мрежа надхвърлят 60%. Тук рекордът държи ВиК-Добрич със загуби от 79%, следван от ВиК­ Белово със 75%. София също е в челото на класацията, като по амортизираната канализация се губи 63,21% от подаваната вода.
Причината­ тотално износените водопроводи в страната. 87% от общо 70 620 км. тръби са положени в периода 1960-1980 г. и са с отдавна изтекъл срок на годност. Това прави 62 000 км. етернитови и стоманени тръби, които разхищават вода, която се калкулира в сметките на абонатите, които пият и се мият с продукт със съмнително качество. Като в същото време ВиК монополистите начисляват в сметките на абонатите всички загуби на вода над 25%.Според разчетите на Министерството на регионалното развитие
за модернизация на мрежата до 2020 г. са необходими 5-6 млрд. лв.
като в следващите 5-6 г. ще трябват около 2,1 млрд. лв. Така градове като Враца, Ловеч, Троян, Габрово, Монтана, както и редица селища по Южното Черноморие от години изпитват хроничен недостиг и са с режим на водата. Защото нито един от общо 12 язовира, чието строителство е започнато през 80-те години на миналия век, не е довършено. Сред тях са яз. "Кюстендил", яз. "Раянци", яз."Бяла", яз. "Черни Осъм", яз"Индже Войвода" и яз."Нейковци".
Както не е довършено и строителството на още 371 обекта в 133 общини на обща стойност 1,667 млрд. лв. Така засега няма никакъв шанс да изпълним директива 91/271 на Европейския съюз, според която до 2009 г. всички страни членки на ЕС трябва да гарантират, че за канализационните води на населени места с над 10 000 души ще бъдат изградени пречиствателни станции. За да отговорим на тези изисквания още преди да влезем в Европейския съюз, обаче ще са необходими 636 млн. лв. за строежа на пречиствателни станции. Тези пари няма откъде да дойдат, ако се разчита на субсидии от държавната хазна. За сравнение за водоснабдяване от бюджета през 2002 г. са били заделени 17 млн. лв.
На практика обаче от държавната и общинската хазна, както и от приходите на водоснабдителните дружества почти не се отделят средства за модернизация. В същото време
повечето от ВиК дружествата работят на загуба
като трупат дългове и се декапитализират, a несъбраните вземания растат лавинообразно. През 1998 г. те са били в размер на 20,223 млн. лв., докато през миналата година са надхвърлили 60 млн. лв. В същото време загубите на вода се калкулират в сметките на абонатите, които плащат прескъпо за удоволствието да пият и да се мият с вода със съмнително качество.
Според статистиката на централно водоснабдяване е 98,6% от населението на страната. Сканализационна мрежа обаче разполагат само 277 населени места, 167 от които са градове. Така на практика едва 2,1% от селата имат канализационна мрежа. Показател, по който в Европа можем да си "съперничим" само с Албания и Македония. Защото по данни на МРРБ, канализационна мрежа за отпадните води ползват само 3 800 216 българи. Което прави 42% от населението на страната. В същото време в страната има само 61 пречиствателни станции, като най голям е броят им в черноморските ни курорти.Водната стратегия на страната предвижда да бъдат подменени 85% от тръбите. Само за тази цел до 2020 г. ще са необходими 3,380 млрд. лв. Проблемът обаче е, че държавата не може да осигури тези средства. Единственият изход от ситуацията е навлизането на стратегически инвеститори и осигуряването на средства от предприсъединителнителните фондове на Европейския съюз.Оттам обаче можем да чакаме само пари за пречиствателни станции по програма ИСПА. В момента обаче от предлагането на такъв проект до отпускането на парите от Брюксел минават 2-3 години, заради тромавата бюрократична машина.
Единственият начин България да се справи със задаващата се водна криза, е навлизането в сектора на частния капитал
Тук обаче големият проблем е под каква форма да става това и как да се съхранят интересите на държавата и на потребителите. Като се има предвид горчивия опит с отдаването на концесия на чужда фирма на водата на София.
Още повече, че според поправките в Закона за водите, предложени неотдавна от екоминистерството, се предвижда четири частни компании да поемат водоснабдяването на страната в следващите 10 г. Целта е фирмите да предлагат комплексна услуга от питейно снабдяване и пречистване на водата, до напояване и производство на ел. енергия, твърдят от ведомството на Долорес Арсенова. Министърът на регионалното развитие Валентин Церовски не скри раздразнението си от инициативата на колежката си Арсенова. "Идеите са затова да се обсъждат, стига да в тях да има поне частица рационално зрънце и да не са в противоречие с интересите на държавата", коментира Церовски.
Той намекна, че неговото ведомство е съгласно водата на България да бъде дадена на концесия, но само ако на пазара се появят големи и опитни компании, които ще гарантират качеството на услугата и необходимите инвестиции. "Водоснабдяването е доходен бизнес и кандидати не липсват, но се страхувам, че още не сме подготвени да пристъпим към концесионирането", категоричен е Церовски. И той като предшественика си Костадин Паскалев обеща да развали договорите с водните сдружения, които били незаконни. " Водните сдружения в сегашния им вид са създадени за хората, които ги управляват, а не за потребителите", категоричен е министърът.За да се даде водата на България на концесионери, първо трябва да се приемат поправките в Закона за водите, с които държавата ще си приберат активите на водоснабдителните фирми. Така водопреносната инфраструктура ще стане публична собственост, която ще се отдава на частни фирми. Това пък е единствения начин да се опази водата на България от злоупотреби и разхищаване, категорични са експертите.Според разчетите на Министерството на регионалното развитие
догодина реално трябва да започне раздаването на водните концесии за срок от 25 г.
Вероятно първи ще са ВиК-дружествата във Варна и Шумен, за които има вече 5 кандидати. Това са консорциум между френската "Женерал дез''О" и английската "Темз уотър", "Главболгарстрой" заедно с немската компания "Каскал". Другите кандидати са концесионерът на водата в София "Интернешънъл уотър" и консорциум между "Ондеу сервиз" и "Аква мундо". Така концесионерите ще сложат ръка върху водата на Варна и Шумен за четвърт век срещу задължението да вложат минимум по 110 млн. долара за модернизация на мрежите в двата града.Плановете предвиждат още на по-късен етап на концесия да бъде отдадено и водоснабдяването на Враца, Монтана, Видин , Хасково и Димитровград. Засега основната пречка да дадем водата на частниците е липсата на закон за Националния воден регулатор, който се надяваме да влезе в сила от началото на 2004 г., призна Валентин Церовски. Което пък означава, че преразпределението на водния пазар в страната ще започне още през следващата година.