До каква степен на земетръс могат да издържат сградите в Пловдив

След последните събития в Турция и Сирия, при които силните земетресения изравниха със земята цели селища, всеки от нас се пита дали има риск за сградите, в които живеем. България е разделена на сеизмични райони, което се взема под внимание при проектирането. Картата на сеизмичните райони е съобразена с Международната сеизмична скала на Медведев-Шпонхоер-Карник (MSK-64). За изчисляването на една сграда на земетръс имат значение основата (почвите и слоевете), нейната височина, площ, вид носеща конструкция, динамични и статични натоварвания. Пловдив попада в една от най-опасните сеизмични зони в страната и по тази причина сградите са проектирани да са устойчиви на земетресение до 9 по скалата на Рихтер.

„Мога да кажа, че състоянието на сградния фонд в Пловдив е добро. Някои от сградите, в частност панелките, са по-издържливи от монолитното строителство, защото са по-еластични. Лошото е, че върху старите сгради не се упражнява контрол и не се проверява доколко е изрядна постройката. На панелните блокове се дава срок на годност до 80 години, а на монолитното строителство – 100 години. След това сградата трябва да се обследва. България е разделена на 8 земетръсни зони, като всяка от тях има степен на земетръс, която се изчислява. Тя започва от 6 и стига до 9 степен, а Пловдив попада в най-високата земетръсна зона и всички сгради в града са проектирани да издържат на трусове с магнитут до 9 по скалата на Рихтер”, заяви конструкторът инж. Атанас Заралиев, цитиран от TrafficNews.

Той обясни, че при старото строителство е имало по-ефективен контрол, докато при новото той е малко занижен. Когато се строи една сграда надзорната фирма и проектантът трябва да упражняват контрол върху изпълнението на проекта, т.е. трябва да приемат арматурата и тогава да се разреши наливането на бетона.

„Част от колегите не изпълняват това правило, което позволява на възложителя да си прави каквото си иска. Има и съвестни инвеститори, които спазват всички изисквания. Незаконното строителство е опасно. Ако една сграда е въведена в експлоатация и след това е направена реконструкция без да се съгласува с проектанта, това представлява проблем. Няма и район, в който да можем да кажем, че сградите са най-безопасни. В центъра, например има много опасни сгради, които са стари и не са наблюдавани. Повечето от тях са изпълнени преди 100 години и са с дървен скелет, който е напълнен с тухли. В новите райони почти цялото строителство е ново и е изпълнено по правилата. В панелките трябва периодично да се проверяват заварките между панелите. Проблемът там е, че при реконструкции на апартаментите се избиват част от панелите, което изцяло нарушава конструкцията. Има панели, които подлежат на премахване, но има и други, които са конструктивни елементи и трябва много да се внимава. Трябва подобни промени да се извършват при строг контрол. Най-опасни са ремонтите на първите етажи”, обясни той.

Инж. Заралиев допълни, че на всяка една сграда периодично трябва да се правят проверки. Те трябва да бъдат изпълнявани от Общината, за да се установи годността на дадената сграда и да се състави протокол, който да задължи собственика да направи някакъв вид възстановяване при необходимост. Проблемът е, че нищо такова не се прави. Правят се проверки единствено след подадени жалби от хора, живеещи в близост до рушащи се постройки. При санирането също се прави конструктивно обследване.

Той обясни, че в много случаи собственици на имоти започват да правят реконструкции на жилищата си, без това да се случва под строг надзор. Това дава и предпоставки за нарушаване на издържливостта на дадена постройка.

„Не може да се каже, че има части от сградата, които са по-рискови при земетресение. Когато се изчисли една нова сграда тя си има бетонов скелет, който е направен от колони, шайби, плоча. В последствие, когато се насели, собствениците на имотите започват да си правят преустройства на жилищата, без да се съобразяват дали с това нарушават целостта на сградата и това води до намаляване на нейната устойчивост”, заключи той.

За да е устойчива една сграда, тя трябва да притежава редица задължителни носещи елементи: антиземетръсни шайби, колони, пояси. Надеждни са сградите, строени в средата на миналия век, понеже стените им са от плътни тухли - с голяма дебелина, които им дават високи якостни качества. Старите кооперации също в по-голямата си част са сигурни, стига в тях да не са правени преустройства, особено на партерните етажи. Най-безопасно е новото строителство, тъй като при него всичко е изпълнено по правилата.