Правителството да спре да размахва закона като оправдание за разпродажбата на жилища

Една гореща и скандална новина от последните седмици упорито не иска да стане съдебна. Не остана вестник, неразкрил жилищна далаверка на управляващ, който се облажил с просторна къща на смешна цена. Не остана медия, непоставила ребром въпроса на властта. Така че скандалът е в ход и наистина е голям. Колкото и да са в нужда (по собствените им твърдения), министрите и прочее висши чиновници неприлично плюха на всичките обещания за "нов морал" и изтълкуваха закона, както дяволът - Евангелието. Продадоха си държавни къщи един на друг и сега ни убеждават, че всичко е законно. Така направиха и предшествениците им от кабинета "Костов" (обаче на финала на мандата).

Но подобни простъпки не се прощават с оправдания за нужди, стимулиране и ниски (200 лв.!) заплати. Особено когато не е вярно. Нещата уви спират до публичния скандал.

Властите вкупом нехаят за далаверата

Правителството (разбираемо, там са били най-дашни по жилищния въпрос) увърта с обещанието някога да създаде някаква комисия, в която нямало да влязат новодомци. Интересно кой ли ще влезе тогава - по закон отговорен за управлението на недвижимата държавна собственост е министър Церовски, понякога министър Калчев. Главният секретар Мавров пък бди над делата на правителствената администрация. И тримата не стават - взели са жилища. Не стават и част от директорите в кабинета на Сакскобургготски - и те получили нови къщи. Освен да си спретне комисия говорителят Димитър Цонев - той отсега е наясно по всички въпроси. При всички случаи очакването на новини на този фронт е обречено. Там очевидно разчитат скандалът да утихне и да се забрави.

И имат основание. Парламентът също дълго се разсейва по жилищната далавера. И това е разбираемо - депутатите също имат ведомствен фонд, от който може и се купува. Едва напоследък глас надигна Емил Кошлуков и се накани да вика за изслушване в комисията си по гражданското общество новодомците. Тези изслушвания също сме ги виждали - точат се дълго и безрезултатно.

Най-интригуваща е реакцията на съдебната власт,

най-вече на прокуратурата. Тя е никаква

Търсенето на прокурорски ответ по жилищата на властта не е приумица на автора. По закон именно прокуратурата е органът, който следи за спазване на законността. А в изпълнение на отговорната задача обвинителят може да изисква документи, да извършва лични проверки, да възлага проверки и ревизии, пък и в крайна сметка да привлича към отговорност лицата, извършили престъпление.

Вярно, прокуратурата вече не може да атакува сделки в съда в защита на държавния интерес. Правото й бе отнето от предния парламент, а този отказа да й го върне. Като заподозря обвинителите, че само ще пречат на търговския оборот. Вярно е също, че 39-ото НС пък доокастри прокурорски права, като забрани на Филчевите хора да спират сделки, за да предотвратят престъпление. Това стана след магистратска намеса в приватизацията на "Булгартабак".

Но е вярно и трето - прокурорите могат да извършват проверки за законност, да констатират нарушения и да препоръчват на съответната друга власт да ги оправи. Дори и да не последва резултат, след прокурорската намеса далаверата става официално призната. А увъртанията на виновните - по-трудни и осъдими.

Прокуратурата може и друго, стига да нареди проверка. Ако открие подозрения за престъпления, да образува разследване срещу съответните длъжностни лица. Юристи отдавна подхвърлят, че случаят намирисва на престъпление по служба.

Да, ама не, както казваше навремето позабравеният вече Петко Бочаров. "Сега" още миналата седмица запита заместник на Филчев дали ще направят нещо. Отговорът бе, че сделките сигурно са перфектни.

Перфектни ли са наистина?

Какви бяха случаите на по-именитите новодомци? През октомври 2003 г. строителният министър Валентин Церовски си купил апартамент от 118,35 кв. метра на пъпа на София - на бул. "Патриарх Евтимий". Продавач е бил колегата му, министърът на държавната администрация Димитър Калчев. Цената на жилището е определена на 49 300 лв. Половината - 24 650 лв., е платена с компенсаторки, вървели по 23 стотинки за номинал.

Преди това според публикации Церовски отписал харесания дом от активите на подопечното му държавно предприятие "Строителство и възстановяване" и го предоставил за стопанисване на Министерския съвет. Пазарната цена на купения от министъра апартамент е била около 70 000 евро в момента на покупката.

Според заявеното в публичния регистър от Церовски в качеството му на депутат той има 2 етажа от къща в Русе, заедно с жена си държат и по 1/2 от имоти, получени по наследство. Отделно Церовски имал да получава около 30 000 лв., дадени на заем, държал 2630 акции в застрахователна компания "Европа", получил над 20 000 лв. доход от частната си фирма.Министърът на държавната администрация Димитър Калчев (онзи, който в началото на мандата се оплакваше, че ведомственият жилфонд бил изчерпан, нямало къде да настаняват хора от провинцията и е в ход проверка как Костовите хора са продавали апартаменти) сам призна, че през февруари 2002 г. се сдобил с апартамент от 164,93 кв. м от ведомствения фонд на МС на ул. "Жолио Кюри" в квартал "Изгрев". Платил 102 100 лв., не използвал компенсаторки. Цената била една от най-високите. Продавач трябва да е бил Валентин Церовски (така е по закон). Сега цените на квадратен метър в "Изгрев" и подобни квартали варират от 400 до 600 евро на квадрат. Сиреч апартаментът на Калчев в момента (средно) излиза около 90 000 евро - 180 000 лв. Преди 2 г. цените бяха по-ниски, но колкото и да ги намаляваме, къщата все е повече от 100 000 лв.

Според заявеното в публичния регистър Калчев има и други жилища в Русе. Той е посочил апартамент от 103,2 кв. метра и 1/6 идеална част от друг, наследствен, апартамент. В декларацията на Калчев пише, че имотите са с "ограничени вещни права" - т.е. правото на ползването им е дадено на друг: големият апартамент - на Биляна Димитрова Калчева-Тотева, другият - на Игнат Игнатов.

Предоставеното право на ползване няма значение, Калчев е титуляр на правото на собственост, обясниха по този повод юристи.

Областният управител Росен Владимиров през септември 2003 г. е купил дом от 160 квадрата в квартал "Овча купел" за 61 212 лв. Продавач е Валентин Церовски. Половината - 30 606 лв., е платена с компенсаторки. Справки на пазара на недвижими имоти в момента показват, че средната цена в този квартал на този апартамент е 60 000 евро - 120 000 лв. Няма как преди месеци да е била наполовина по-ниска.

Пресдиректорката на Симеон Цветелина Узунова през август 2003 г. купува 98,60 квадрата апартамент в "Изгрев" за 32 001 лв. Продавач е Росен Владимиров. Според споменатите по-горе цени в този район сега апартаментът на Узунова струва около 50 000 евро - 100 000 лв. Преди месеци й е продаден три пъти по-евтино. Според публикации през май 2003 г. Узунова прехвърлила апартамент в кв. "Красна село" на брат си с договор за доброволна делба срещу обезщетение от 1250 лв.

Преди седмица кабинетът спретна нещо като отчет за ведомствените си домове. Обявено бе, че при управлението на Сакскобургготски са продадени 65 апартамента, отделно Симеон разрешил 3 замени. 12 от държавните къщи са продадени на служители на "ръководни длъжности", 41 - на експерти, 12 - на служители на изпълнителски длъжности.
А напоследък разбрахме, че усиленият алъш-вериш с къщите е начин за стимулиране на бедни служители с 200 лв. заплата (Росен Владимиров). Че не е редно само на шофьори да се дават апартаменти (Димитър Калчев), че новият морал е в стария закон (Димитър Цонев).Спорът за морала и закона може да се окаже дълъг.

Иначе Цонев е прав -

отговорът е в закона

По-точно в Закона за държавната собственост и правилника за неговото приложение. И за да е пълен ответът кой прав и кой крив, е редно въпросните нормативи да се изчетат подробно и напълно. Защото, твърдят завършилите право, едно от първите неща, на които ги учат, е, че първо трябва да се гледа духът на закона (иначе рискът превратно да се разбере отделна алинея е голям).

Та в Закона за държавната собственост пише, че държавните имоти се ползват и управляват "с грижата на добър стопанин". А държавните жилища се продават за "задоволяване на жилищните, здравните и професионалните нужди на гражданите".

В правилника тези постановки са доразвити. Казано е, че купувачи на апартаментите могат да са само наемателите в тях. А за наемателите се изисква: да са с регистрирана жилищна нужда, да не притежават в този град жилище, да не са прехвърляли жилищен имот на други след 13 март 1990 г.,позволява се и настаняване на министри, ръководители на ведомства и др. "за срока на мандата им", ако нямат наблизо апартамент.

Въпросните жилищни нужди се степенуват от спецкомисия според притежаваната собственост, плащания наем, заеманата жилищна площ. Предимство ползват тези с най-висок стаж и квалификация, многодетните, самотните родители, младите семейства. Проектът за разпределение на жилищата се обявява на публично място и може да се обжалва. Определени са и норми за жилищна нужда - до 25 квадрата за 1 човек, до 40 квадрата за двама, до 55 квадрата за трима и четирима.

За купувачите, освен да са наематели, важат всички горни изисквания. Допълнено е и че те не бива да имат средства и активи, надвишаващи цената на ведомствения апартамент. Изрично е забранено да се продава на хора със собствени жилища, макар и в други градове. А при неизпълнение на останалите условия е казано, че "може" и да се продаде. Но на "действителни пазарни цени".

Гореизброените новодомци очевидно не покриват поне част от критериите. При тези със собствените жилища покритие май изобщо няма. Но очевидно има продажби. И очевидно не на "действителни пазарни" цени.

Тук оправданията, че така ги е определила жилищната комисия към областната управа, не са убедителни. В правилника е посочено как се изчисляват базисни цени (там апропо се отчитат и райони, и допълнителни екстри в апартаментите, както и изложения на стаите). Върху базисните цени се определят пазарни - за цените на сделките с купувачите от всякакъв калибър. За чиновничката с 200 лв. заплата, дълъг трудов стаж, деца цената ще е една. Близка до базисната. За министър с около 1300 лв. заплата трябва да е друга. В нашите случаи над базиса е редно да се сложи и оценка на действителния пазар, твърдят правници. Направено ли е? Очевидно не. Скандално ли е? Безспорно да.

Ще спре ли? Не, ако някой най-сетне не се раздвижи да си свърши работата. Очакването не е реално.