Валери Николов: Ще разчитаме на частния капитал за развитието на инфраструктурата

В началото на май Валери Николов беше назначен за зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството на мястото на подалия оставка Румен Митов. Ресорите, за които отговаря - инфраструктура и благоустройство, са в тежко състояние. Николов е завършил геолого-географския факултет и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Доктор по екология е от Международната академия "Платон" в Солун, има специализации в Италия в областта на кадастъра и екологията. Преди 1989 г. е работил във в. "Столични съобщения". След промените влиза в частния бизнес. Работил е в частните компании "Виком", "Омекс", "Ековит", "Аругс", международния консорциум "Амбиенте" и "Дейта груп".

Какви мерки ще предприемете за подобряване на пътищата? Докъде стигнаха проектите за отдаване на концесия на автомагистралите?
- Проблемът за състоянието на пътищата е сериозен и е свързан и с присъединяването на България към Европейския съюз. Този проблем се е натрупвал през последните 15-20 години, но вече е дошло времето да се вземат сериозни мерки, за да бъде решен в най-кратък период.
Най-важното е да се спре тенденцията на постоянно влошаване на пътната инфраструктура. Завършването на магистралния пръстен на страната е сред приоритетите на строителното министерство. Проектът предвижда свързването чрез магистралите "Хемус", "Черно море", "Тракия" София - Варна - Бургас - Пловдив - София до границата на Калотина. Към схемата може да се добавят магистралите "Люлин", "Струма", която ни свързва през Кулата с Гърция, както и направлението за Инстанбул чрез магистрала "Марица". За изграждането им са необходими над 2 млрд. евро. Сумите са колосални за нашите възможности. Държавата не може да ги осигури сама. Очакваме сериозна помощ от фондовете ИСПА и ФАР. Освен това усилено се работи и за отдаването на някои отсечки от магистралите на концесия. Това са доизграждането на автомагистрала "Тракия", северната дъга на околовръстното шосе на София до Калотина, както и "Хемус", където голяма част от трасето не е построено.
Основната задача е да създадем всички предпоставки чуждите инвеститори да са заинтересувани да вземат на концесия тези магистрали. Необходимо е да решим техническите въпроси като приключване на парцеларни планове, отчуждителни процедури, проектна готовност. Целта ни е тези процедури да приключат до есента и до края на годината трасетата да бъдат дадени на концесия.


Има ли вече инвеститорски интерес към строителството на магистралите?
- Има, идват десетки компании, правят свои проучвания. На този етап обаче не трябва да се посочват имената на фирмите. За нас по-важно е това, което ние трябва да свършим, за да започнат процедурите.
Всеки инвеститор търси възвращаемост и печалба. За това въпросът за колко години да бъде концесията е деликатен. Причината е, че нямаме натоварен трафик, който да върне бързо инвестицията на концесионера. Това показват направените проучвания. За това може би ще се отиде на по-дълъг период на концесиониране - от 20 до 35 години. Концесионерите ще трябва да доизградят непостроените участъци. За строителството на отсечките по "Тракия" ще са необходими около година и половина. За "Хемус" периодът ще бъде много по-дълъг, защото трябва да се изградят около 250 км от възела Белокопитово преди Шумен до Ябланица. За изграждането на магистралите концесионерите ще събират такси. Въвеждането на тол системите (магистрална такса - бел.ред.) обаче ще стане през 2006 - 2007 г.


Затворихме глава "Регионална политика", по която се предвижда да усвоим 2.3 млрд. евро в периода 2007 - 2009 г. Има ли яснота с кои проекти ще кандидатстваме?
- Тези средства са отпуснати за пътища, опазване на околната среда, пречиствателни станции, за водния сектор. Работи се в тази насока.


За какво конкретно ще бъдат изразходвани средствата във ВиК сектора?
- За цялостната модернизация на ВиК сектора са необходими няколко милиарда евро. За да се преструктурира обаче, първо е необходимо изготвянето на нормативната база. Предстои приемането на няколко важни закона. Сред тях е законът за водния регулатор, който беше приет от правителството и в момента се обсъжда от парламентарните комисии. Амбицията ни е от 1 януари 2005 г. да има орган, който да регулира дейностите във ВиК сектора. Паралелно с това се довършват и промените в закона за водите. С приемането на законите ще се очертае рамката за развитието на сектора, който е в изключително тежко състояние. След това трябва да създадем условията за навлизането на частния капитал.
Предвижда се активите на ВиК дружествата да останат държавна собственост, а управлението им да се поеме от частни компании. Това може да стане чрез концесиониране или публично-частни партньорства. Това ще става поетапно. Ще се стремим да приобщим към проблема и международните финансови институции, от които зависи отпускането на средства.


Световната банка преди време отпусна средства за ВиК дружествата, но концесиите в Шумен и Варна се провалиха. Какви са гаранциите, че това няма да се повтори?
- Това е станало преди повече от година и половина. Не съм бил участник в този процес. Доколкото разбрах от колегите, общините в последния момент са се отдръпнали от проекта. Така не се е стигнало до отдаване на концесия. Но това не означава, че процесът трябва да спре. Напротив, ще вървим в тази посока. За да не се стига до такива ситуации, нещата трябва да се гледат комплексно - законодателно, технически, финансово и т.н. Винаги съществува риск и за общините, и за концесионера.


Как оценявате концесията на софийската вода?
- Не бих си позволил да дам оценка, защото не познавам проблема в дълбочина. Но трябва да се отчете, че това е едно начало, което не трябва да се игнорира. Отдаването на концесия на ВиК дружествата е процес, който ще търпи корекции. Освен това всеки процес винаги има развитие.


Друг голям проект е създаването на кадастъра и имотния регистър, по който Световната банка отчете забавяне.
- Кадастърът не е мой ресор в регионалното министерството. Ресорният зам.-министър е Савин Ковачев. Затова не мога да правя оценки.


Питам ви, защото депутатът от левицата Николай Камов обяви публично, че ваши фирми са печелили търгове за изготвянето на кадастрални карти и според него това е конфликт на интереси.
- Николай Камов е получил информация от предишния изпълнителен директор на Агенцията по кадастъра Моймир Гюрковски и от ръководителя по изпълнението на проекта. Гюрковски, който говори за конфликт на интереси, през 2002 г. е подписал договорите, с които фирмите печелят търговете. Тогава аз и идея не съм имал, че ще работя в министерството. Следващите договори са през 2003 г. Тази година не е имало търгове по кадастъра.
Тези хора подават, меко казано, невярна информация на Николай Камов и чрез него тя излиза на бял свят. Занимавал се със земеразделяне в продължение на 7 години. Явявал съм се и съм печелил в конкурентни условия на търговете на Световната банка. Тя работи по ясни и точни правила.


Как попаднахте в екипа на министър Валентин Церовски?
- На този въпрос най-добре може да отговори министър Церовски. Моето обяснение е, че това се дължи на факта, че дълги години съм работил по дейности, свързани с инфраструктурни проекти, кадастър, пътища, пречиствателни станции. Всички тези сектори влияят един на друг. Не може да се говори за голям инфраструктурен проект, без да има кадастър, както и за пътища без отчуждителни процедури. Нещата са взаимно зависими и се преплитат.
Фирмите, в които съм бил, са работили по усвояването на средства от ФАР и ИСПА, с международни финансови институции. Били сме винаги коректни. Затова приех поканата, която ми беше отправена от министър Церовски, да работя първо като негов съветник, а после и като заместник-министър.