Чужденци да купуват земя в България? Ще стане само след скандал

Юридическа буря и политически скандали се задават покрай идеята за отпадането на конституционната забрана за продажба на земя на чужди граждани.Това стана още по-очевидно след последното тълкувателно решение на Конституционния съд, прието по искане на президента и позволяващо и на обикновен парламент да позволи на граждани на Европейския съюз да придобиват собственост върху земя.

Всъщност първите симптоми, че този спор ще е един от най-сериозните при бъдещите промени в конституцията, свързани с членството на България в ЕС, можеха да се забележат и при последните няколко заседания на временната парламентарна комисия за промени в основния закон. Макар че на пръв поглед този въпрос изглеждаше почти решен и политическото и юридическо съгласие по него стабилно, при дебатите на конкретните текстове стана ясно, че има сериозни разминавания. Депутатите от различните парламентарни групи в общи линии защитиха две основни тези. Депутатът от Коалиция за България Янаки Стоилов обяви, че подкрепя текста, според който чуждестранните физически и юридически лица не могат да придобиват право на собственост на земеделски земи, освен при наследяване по закон. Според този вариант веднага след това ще бъде записано, че "тази забрана няма да се отнася за физически и юридически лица от страни, с които България участва в международни организации, ако при присъединяването си към тези организации България е поела задължение да им дава възможност да придобиват собственост на земеделски земи".

Депутатите от ОДС пък защитиха редакцията на текста, според която чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условия и по ред определени със закон или международен договор, ратифициран от Народното събрание. Според председателя на ПГ на ОДС Екатерина Михайлова в конституцията разпоредбата трябва да бъде по-обща и да препраща към друг закон, в който да бъдат записани ограниченията. НДСВ също обяви, че подкрепя именно този вариант на бъдещия конституционен текст. От БЗНС-Народен съюз пък застъпиха тезата и фактически лансираха трети вариант, според който е необходимо да отпадне забраната за купуване на земя от чужденци, когато тя е предназначена за строеж и да остане забраната за купуване от чужденци на земеделски земи. В крайна сметка повечето от членовете на комисията бяха за отпадането на забраната, защото така ще се създаде пазар на земята, а и много чужденци и сега намирали начин да заобиколят конституционния текст.

Споровете са на път да се задълбочат, след като стана ясно, чеБългария вече е поела ангажимент, според който

още през 2005 г. чужденците ще имат право да купуват земя

за жилище и за административни нужди. Този ангажимент е вписан при затварянето на преговорната глава "Свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали". В своя чл. 22 действащата конституция изрично предвижда, че "чужденците и чуждестранни юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя освен при наследяване по закон". В този случай те следва да прехвърлят собствеността си. Според втората алинея на този текст е предвидено, че "при определени със закон условия чужденците и чуждестранните юридически лица могат да придобиват право на ползване, право на строеж и други вещни права".

Тези забранителни текстове трябва да се променят още до 2005 г. Междувременно стана ясно, че при преговорите в Брюксел сме договорили 7 г. отлагателен срок за отпадане на забраната, който ще тече от датата на пълноправното ни членство в ЕС. Това означава, че ако всичко с членството на България върви по предвидената програма и влезем в ЕС на 1 януари 2007 г., чужденците свободно ще купуват земя едва през 2014 г. Ограничението обаче няма да важи за жилищата и офисите, както и за постоянно пребиваващите у нас чужденци, които се занимават със земеделие. Това също са ангажименти, договорени в Брюксел.

Но нещата допълнително се напрегнаха, след като от изявление на министъра по европейските въпроси Меглена Кунева стана ясно, че

България може и да не се възползва от 7-годишния преходен период за забрана

на чужденци да купуват земеделски земи. Според нея договореният преходен период е само възможност, а парламентът трябва да реши да се възползваме ли или не. Ето защо до пролетта на 2005 г., когато се очаква да подпишем договора за присъединяване към ЕС, трябва да има яснота по въпроса за продажбата на земеделска земя, смята Кунева и твърди, че дали ще продаваме земя на чужденци след 2007-а или чак след 2014 г. трябва точно да бъде записано в договора ни. Според поетите ангажименти България трябва да промени конституцията си в тази посока до датата на членството. Веднага след това стана ясно и, че дори в правителството няма единно мнение по този въпрос.Може би тук все пак трябва да се отбележи, че всички 10 нови страни-членки на ЕС са договорили преходен период за продажба земя на чужденци. Единствено Словения не беше поискала такъв, но след скандал миналата година, когато беше поискана оставката на словенското правителство, и то беше принудено да поиска забрана за определено време.

В същото време се счита, че няма нито един икономически мотив за тази забрана, за която и да е държава, и че всъщност причините за споровете са повече политически, социални и психологически. Единственият аргументиран икономически страх е, че договорените с ЕС субсидии за земеделските стопани могат да изтекат към граждани на трети държави, ако изкупят земеделските им земи.

България няма да се размине без сериозни спорове за отпадането на забраната

Това стана ясно след приетото от Конституционния съд тълкувателно решение през миналата седмица.

С 8 на 4 гласа висшите съдии решиха, че промените в основния закон, свързани с ЕС, могат да бъдат направени от обикновен парламент.

8 от 12 конституционния (за валидно решение са необходими най-малко 7 гласа) казаха и че няма проблем обикновено НС да измени конституцията, така че да отпадне забраната за закупуване на земя от граждани на Съюза. Според тях бъдещото отпадане на ограничението от българската конституция "по отношение на граждани и юридически лица на страни - членки на Европейския съюз не засяга териториалната цялост на Република България". В мнозинството си КС подкрепи и тезите, че придобиването на право на собственост върху земя е в съответствие и със статута на европейските граждани, както и че отпадането на това ограничение не засяга и правата на българските граждани да придобиват собственост върху земя. "Нещо повече на реципрочен принцип, произтичащ от бъдещото им европейско гражданство, те ще могат да придобиват собственост в останалите страни-членки на Съюза", записаха още осемте съдии. Те смятат и, че по никакъв начин отпадането на забраната не е свързана с държавното устройство или с държавното управление.

Тук обаче се появи

особеното мнение на съдия Живан Белчев

Той е категорично против махането на забраната за чужденци.

Според него е задължително свикването на Велико Народно събрание, за да се направи тази поправка, защото тя има пряко отношение към формата на държавно устройство. "Трябва да се отбележи, че в случая се касае за най-голямото богатство на държавата, а именно за благословената, свещена българска земя, завещана ни от предците преди повече от 13 века", пише Белчев. Мнението му е публикувано в сайта на съда. Според него не е напразно, че "конституционният законодател я определя като "основно национално богатство" и я поставя в глава първа на конституцията "Основни начала". Според Белчев тази забрана е свързана и със защитата на териториалната цялост на България. "Включването на земеделската земя в гражданския оборот ще бъде предпоставка за накърняване териториалната цялост на държавата като един от белезите на формата на държавно устройство", сочи той в особеното си мнение. Белчев прогнозира и, че "под формата на гражданско-правни сделки ще бъдат разпродадени големи части от нашата обработваема земеделска земя, която е най-плодородната в цяла Европа". Той твърди и, че "купувачите на земеделска земя ще бъдат изключително и само от съседните ни държави".

Постепенно и методично

българският етнос ще бъде изтласкван

от закупените и прилежащите към тях земи, а настанилите се там етноси, в недалечно бъдеще, ще поискат обособяването на автономни териториални образования", прогнозира още Белчев.

В особеното си мнение той твърди и, че "никакви гратисни периоди, дирижирани от ЕС и никакви последващи законови ограничения на свободния режим за закупуване на земя от граждани и юридически лица от други страни-членки на ЕС няма да спрат ерозията на единната българска държава". Според него България трябва да внуши на ЕС, че териториалната цялост на държавата е в опасност.

Белчев сочи като пример за отстояване на своите интереси Дания и Швеция, "които все още не са въвели еврото, и Норвегия, която отказва да влезе в ЕС". Според него България се намира в центъра на Балканския полуостров и отпадането на забраната би поставило държавата "в положение на кръгова отбрана". "Затова не трябва да се създава огнище на напрежение между нея и съседните й държави".

По негово мнение "големите (богати) инвеститори от Централна и Западна Европа, които имат други интереси, ще искат промяна на предназначението на обработваемата земеделска земя" и всъщност ще търсят "земя в индустриалните зони на населените места, или край туристическите обекти".

"Какво бъдеще има тази държава, която няма собствена земя и не може да изхрани собствения си народ?!", пита Белчев риторично. Според него отмяната на тази разпоредба "не трябва да се допуска не само от Народното събрание, но и от Великото Народно събрание".

Тезата, че не трябва да отпада забраната за продажба на земя на чужденци подкрепяше и покойният вече председател на Конституционния съд Христо Данов. Той също твърдеше, че евентуалното отпадане на забраната може да застраши териториалната цялост на страната.

Двете крайни тези изглеждат непримирими

Политическото съгласие "за" отпадането на забраната е наистина е само привидно. Въпрос само на време е да се види това.

Важното е обаче разрешаването на проблема да не стане едновременно предмет на политически, националистически и псевдоинтеграционни заигравания.

Кой е Живан Белчев?

Той влезе в Конституционния съд през 2000 г. на мястото на подалия оставка по онова време заради напреднала възраст проф. Живко Сталев. Бе назначен от квотата на президента Петър Стоянов.

Белчев е роден през 1939 г. и допреди да влезе в КС има 33-годишен непрекъснат съдийски стаж. Започва кариерата си като младши съдия в Перник през 1967 г.. От 1973 г. е съдия в Софийски районен съд, а от 1981 г. - в Софийски градски съд. От 1986 г. до 2000 г. той е съдия във Върховния касационен съд.