Делото за Халите тръгва днес

Делото за Халите срещу столичния кмет Стефан Софиянски и главния счетоводител на Столична община Антоанета Македонска трябва да стартира в съда днес. Състав на Софийския градски съд с председател Вера Чочкова ще води процеса.

Градоначалникът ще дойде и няма да бъде повод за отлагане, казаха близки до него пред "Монитор" вчера. В залата ще се яви и адвокатът му - Даниела Доковска, въпреки че по същото време тя е ангажирана с друго дело.

Делото за Халите бе внесено в съда в края на юли т.г. Според прокурорското заключение по него Стефан Софиянски и Антоанета Македонска трябва да отговарят за неизпълнение на служебни задължения и престъпления по служба, свързани с приватизацията. Те са заради смесеното дружество с израелската фирма "Аштром", която ремонтира Халите и притежава 75% от капитала на акционеррното дружество "Централни хали". Според разследващите, при сделката е нанесена щета на общината за 9 799 577 292 ст. лв., като кметът е занижил цената на Халите. Общината пък е направила апорт на имота по балансова стойност вместо по оценка на вещи лица.

По закон такова престъпление се наказва със затвор до 10 години, ако съдът намери достатъчно доказателства.

Все още прокуратурата не е приключила работа по другите две дела, по които кметът е обвиняем. Първото от тях е за престъпление по служба - ощетяване на бюджета с 5 млн. долара при сделката с "Милениум център" за изграждане на бизнес комплекс върху 7 000 дка близо до НДК. Второто е за строежа и продажбата на акции на Гранд хотел "София". По всяко едно от трите дела Софиянски плати по 10 000 лв. за свободата си. Заради разследването на случая с Халите пък той бе отстранен от кметския пост за над два месеца.

Междувременно магистрати съобщиха, че срещу Стефан Софиянски текат и няколко прокурорски проверки. Една от тях е за ремонтите по бул. "Витоша" в столицата. По друга пък се разследва отдаването на земи в ж.к. "Люлин" за строеж на плаж. За резултати от проверките обаче все още не е съобщено.
СтранатаОт 2005 г. ще бъде премахнат данък „Наследство”В-к „Стандарт” 13.9.2004 г.Хората масово използват вратички в закона, за да избегнат плащането на данък наследство, категорични са експертите. Този налог е с ниска ефективност и няма икономически смисъл от него, призна и финансовият министър Милен Велчев. По думите му в хазната влизат едва 350 000 лв. годишно. За това данъкът ще бъде премахнат през следващата година, каза още министърът.

Данък наследство е регламентиран в Закона за местните данъци и такси, обясняват нотариуси. Този вид налог се заплаща във финансовите служби в съответната община, при нотариусите за изповядване на сделките идват хора, които вече са си платили в съответната служба. Според финансовия консултант Светозар Гледачев причината да бъде премахнат данък наследство вероятно е заради факта, че той няма практическа стойност.

Наблюденията ми сочат, че през последните 4-5 години няма пловдивчанин, който да е платил данък наследство, защото всеки намира начин да заобиколи закона, твърди Гледачев. Той напълно подкрепя думите на финансовия министър Милен Велчев за ниската ефективност на налога. От данък наследство в хазната влизат много малко пари, защото българинът е намерил начин да заобиколи закона и да избегне данъка, категоричен е нотариусът. Той обяснява, че налогът се прилага след нечия смърт върху цялото негово движимо и недвижимо имущество.

Никой обаче не плаща процент на държавата върху банковите влогове на починалия си роднина. Преживелите близки теглят без проблем от банките пари и не е нужно да представят документ, че са платили наследствен данък, който е над 30 на сто. При недвижимите имоти начините за заобикаляне на закона са два. Единият е прехвърляне на имот чрез покупко-продажба, другият - чрез дарение. Вторият е предпочитан от много българи, защото при него данъкът е едва 2%. Такава сделка обаче трудно може да се развали, затова повечето хора прибягват до прехвърляне чрез покупко-продажба с клауза в договора за гледане на първия собственик на имота. Така обикновено родители преотстъпват жилищата си на децата. В този случай би трябвало да се плати данък върху прихода от продажбата, но никой не го прави, обяснява още финансистът. Той припомня още, че и никъде в данъчните декларации няма графа за деклариране на приходи от продажбата или пък за получено наследство.

България все още много се различава в това отношение от страните в ЕС, където данък наследство е един от най-тежките налози и много често наследниците са принудени да продават имотите от бащите си, за да го платят. По този начин за тях самите остават около 30-40% от парите след продажбата. Според Закона за местните данъци и такси с данък наследство се облагат наследените по закон или завещание имущества в страната или чужбина от български граждани, както и имуществата в България, получени от чужденци. В наследственото имущество се включват притежаваните от наследодателя движими вещи и недвижими имоти и правата върху такива вещи, както и вземания и задължения на починалия. Наследството се открива към момента на смъртта, освен ако със закон не е предвидено друго.

Всеки, който е наследник по закон или по завещание, или наследява само конкретна вещ, е длъжен в 6-месечен срок от откриване на наследството да подаде декларация в териториалната данъчна дирекция по последното местожителство на наследодателя. Дори и само един от наследниците да е подал декларацията си в срок, тя има действие и за останалите наследници, обясняват юристи. Ако наследството е апартамент, се има предвид данъчната оценка. Размерът на налога се определя поотделно за всеки наследник или заветник по специални таблици. Данъкът се плаща в двумесечен срок от връчване на съобщението, респективно от подаването на декларацията за наследството.

Дялове до 15 000 лв. не се облагат и сега

До 15 000 лв. е необлагаемият наследствен дял за за съпрузи и наследници по права линия, пише в Закона за местните данъци. Праг се ползва от всеки наследник. За суми от 15 001 до 50 000 лв. се плаща 0,1% за горницата над 15 000 лева. Ако наследственият дял е от 50 001 до 100 000 лв., тогава данъкът е 35 лв. плюс 0,2% за горницата над 50 000 лв. Най-голям е налогът, ако делът е над 1 000 000. Тогава данъкът, който се заплаща, е 32 135 лв. плюс 10% за горницата над 1 000 000 лв. Според действащото законодателство доста по-високи данъци трябва да плащат наследници по съребрена линия. За тях няма праг на необлагаемите дялове. Ако делът е до 15 000 лв., данъчната ставка е 0,1%. За други наследници, които не попадат в нито една от двете категории, за наследствения дял до 15 000 лв., данъкът е 3%. Ако наследеното попадне в графата от 15 001 до 50 000 лв., размерът на данъка е 450 лв. плюс 3,5% за горницата над 15 000 лв.