За трета поредна година Опера на площада представя спектакъла "Рилският пустинник"

За трето поредно лято столичани и гости на София ще могат да се насладят на операта „Рилският пустинник“. Спектакълът не е опера в традиционния смисъл на думата, а свещена музикална поема в две действия и десет картини посветена на живота, духовния подвиг и заветите на свети Йоан Рилски Чудотворец.

Спектакълът, който ще се проведе на 1 август 2026 г., е част от летния фестивал „Опера на площада“ на Софийската опера и балет пред храм-паметника „Св. Александър Невски“. Премиерата му беше на 10 май 2023 г. на сцената на Софийската опера.

Как се пише музика за подобна нетрадиционна творба, какъв замисъл носи подобен спектакъл и как достига до сърцата на хората? Отговор на тези въпроси дава отец Кирил Попов специално за читателите на ФАКТИ. През 2022 г. отецът открива в личния си архив книжката „Рилският пустинник“ – едно произведение, което остава забравено в продължение на десетилетия.

„Искам от сърце да благодаря на скъпия маестро Пламен Карталов за неговото отношение към това богоугодно дело и за блестящата реализация на музикалната поема „Рилският пустинник“ от Софийската опера. Винаги казвам, че не съм аз автора на музиката, а всичко е Божие вдъхновение, както и на свети Йоан Рилски Чудотворец. Характерно за православния творец е винаги да отправя молитви към Бога в своето творчество. Ние сме крехки Божии създадения и трябва да се молим усърдно да имаме духовна подкрепа и достойна Божия прослава. Така и мое смирение се молих пред икона на свети Йоан тези песнопения да бъдат благоприятни нему и славата да бъде не за мен, а за него“, разказва отец Кирил.

„Всички ние сме едни посредници и имаме дълг, по съвета на светия апостол, едни други да се наставляваме с псалми, славословия и с песни духовни. Такъв е замисълът на тази музикална поема – да вдъхновява хората, да ги храни духовно“, допълва той.

„В далечната 1937 г. изтъкнатият български писател и поет Тихомир Павлов, създава своята последна творба „Рилският пустинник“. Тя е одобрена и препоръчана от тогавашното Министерство на просветата. Когато за първи път разтворих тази книжка видях, че тя съдържа свещени, поетични текстове за музикална поема в прослава на преподобни Йоан Рилски и си казах: „Дай Боже, да имам здраве, сили и живот да облека в музика тези боговдъхновени текстове“.
За съжаление, от времето на създаването на тази творба до наши дни, никой не е написал музика. В Църквата няма случайности, а Промисъл Божи, т.е. грижа на Бога за човека. Творческият дух е присъщ на всеки един човек. Това е подобието Божие. Ние сме призвани да се усъвършенстваме – всеки в своята област, като най-важно е духовното усъвършенстване. Явно е, че Тихомир Павлов, освен поетичен талант, е имал ясно религиозно съзнание и добра богословска подготовка. Важно е да се отбележи, че в поемата няма никаква измислица. Авторът стриктно се е придържал към житието на светеца като го предава в поетична форма, което е уникално“, разказва отец Кирил и допълва: „Имаше случаи, когато текстът ми пее и тогава аз го разпявам“.

Отец Кирил е работил основно през лятото на 2022 г. по музиката за операта „Рилският пустинник“ и подчертава: „Всичко това е с ясното съзнание, че го правя не за моя слава, а за Божия слава и на преподобни Йоан Рилски Чудотворец“.

Основна е ролята на маестро Пламен Карталов, който решава да включи в репертоара на Софийската опера тази поема. Той е двигателя на целия този спектакъл.

Огромна е заслугата и на младия български композитор и диригент Георги Стрезов, който направи блестяща оркестрация на музиката.

В Православната църква категорично имаме „акапелно“ изпълнение на песнопенията по време на богослужение т.е. без музикален съпровод. Когато обаче сме извън храма, както е в случая, тази поема може да се облече в музика с подкрепата на оркестър. Това не е нещо ново. Мога да кажа, че такива музикални творби на църковна тематика има в много православни страни, а и у нас през първата половина на XX век големите наши музикоучители Добри Христов, Петър Динев и др. пишат такива по-малки музикални пиеси.

Най-важното е, че творецът при разпяването на църковните песнопения трябва да знае, че няма пълна свобода на творчество. Така и в тази поема. Мое смирение трябваше да се съобразя с тези свещени текстове. Тихомир Павлов се е постарал тук да напише 25 хора, много от които са на църковнославянски език. Бях длъжен да ги разпея в църковен стил.

В музикалната поема има много драматични моменти, особено когато се опожарява манастира и разбойници нападат свети Йоан. Също така, по идея на академик Пламен Карталов, има една интермедия в музикалната поема – симфонична картина „Знамение“, която представлява буря в гората – изливане на Божия гняв върху брата на св. Йоан, както и трагедията със смъртта на племенника на св. Йоан – 10-годишният Лука.

В „Рилският пустинник“ има и много умилителни и тържествени моменти. Тържество от това, че свети Йоан, още приживе е вършил чудеса - той на място изцерява болни и хроми, молил се е и не престава да се моли за своя народ, който с благодарност го прославя!

Музиката в „Рилският пустинник“ е синтез между православното църковно пеене и съвременния класически оперен език. Важно е цялостното въздействие на музикалната поема върху душевния мир на хората. Радостно е, че те след спектаклите казват: „Излизаме по-добри! Излизаме обнадеждени, че над нас бди свети Йоан!“. Това е смисъла и на посланията, които се изричат в поемата – да имаме духовен живот, да се вдъхновим от подвига на св. Йоан. Много е важно да осмислим това, че човек не е само плът и трябва да задоволява само своите телесни потребности, а има и безсмъртна душа, която е най-ценното нещо у човека и, която изисква много по-големи грижи – да има духовен живот, да има молитвено общение с Бога. Това, което е въздуха за тялото, това е молитвата за душата“, заключава отец Кирил.