Ироничната история на френските издания на „Моята борба“

„Сборник на ненавистта“, „нацистка Библия“, „антисемитско писание“... „Моята борба“ е книга, а всяка книга има история. Историята на „Моята борба“ на френски език не е просто любопитна. Тя е изключително иронична, пише изследователят от Кралския университет в Белфаст д-р Маню Браганка във френското списание „Атлантико“. Той се спира на пет ключови години.

През 1934 г. „Моята борба“ е преведена на френски и издадена под заглавието „Mein Kampf.Моята борба“ от издателство Les Nouvelles Éditions Latines, което няколко години преди това е основано от Фернан Сорло.

Макар Сорло да е симпатизирал на антисемитски и фашистки идеи, той по-скоро в дадения случай е воден от алчността. Германия, нацистка или не, не е вдъхвала доверие на мнозинството французи през 30-те години.

Френско-пруската война от 1870-1871 г., която завършва с обединението на Германия и загубата за Франция на Елзас и части от Лотарингия, оставя дълбок отпечатък в паметта на французите. Това поражение е оставило остро антигерманско и реваншистко настроение. Първата световна война е доказала на французите (в частност на десните и ултрадесните), че главната опасност за тях е на изток, а не от тази страна на Ла Манша (бел.ред.: Ла Манш или Ламанша е проток, отделящ Великобритания от континенталната част на Европа. Откъм континента Ла Манш граничи с Франция).

Историята на „Моята борба“ на френски език не е просто любопитна. Тя е изключително иронична. Тъй като Фернан Сорло не имал правата за превода се оказва в съда на Сена по иск, заведен от ... Адолф Хитлер и неговото издателство Eher-Verlag. С идването си на власт Хитлер всячески се е стреми да скрие своите военни амбиции извън Германия, която тогава не е готова за война. Пълният превод на книгата на френски е можел само да увеличи напрежението и да подтикне Франция и другите демократични държави към още по-голямо затваряне. По време на съда Сорло се опитал да разиграе патриотичната карта и заявил, че преводът на „Моята борба“ е необходим, защото обществеността трябва да бъде предупредена. Законът бил на страната на Хитлер и той спечелил процеса. Но Сорло продължава да продава книгата „под масата“. Ако в превода на Сорло книгата е 687 страници, публикуваната от издателство Fayard книга е само от 347 страници. Заглавието също било променено и не било толкова агресивно. Думата „борба“ заменили с думата „доктрина“.

През 1938 г. в стремежа си да скрие намеренията си и да спечели време Адолф Хитлер все пак разрешил „Моята борба“ да бъде издадена на френски. Тази версия била цензурирана и лишена от много антифренски пасажи в оригиналния текст.

През 1940 г. немските войски започват войната в Западна Европа и нахлуват в Дания, Норвегия, Холандия, Белгия, Люксембург и Франция. Във всички завладени страни са съставени списъци със забранена литература.

Във Франция след забраната на превода от издателство Les Nouvelles Éditions Latines се появяват няколко други преводи на „Моята борба“. Те бързо се оказват в списъка на книгите „снети от продажба и забранени от немците“, т.е. в т.нар. списък „Ото“, наречен на името на посланика на Германия в Париж Ото Абец. По ирония на съдбата няколко варианта на „Моята борба“ се оказват в списъка със забранени книги по време на немската окупация на Франция. Но този път целта не е да се печели време, а Франция да стане покорна, така че основната част от немските войски да бъдат прехвърлени в борбата срещу Съветския съюз.

Удивително, но през 1978-1980 г. издателство Les Nouvelles Éditions Latines продължава да продава „Моята борба“ след Втората световна война. Отначало тайно, а след това открито на фона на отсъствие на реакция от страна на френската общественост и на Бавария, която след войната държала правата върху книгата.

Промяната на ситуацията през 70-те години отново привлича вниманието на френските правоохранителни органи върху „Моята борба“. Във Франция, както и навсякъде, набирал скорост негационизмът (бел.прев.: „негационизъм“ или „отричане на Холокоста“. Основните му характеристики са или категорично отхвърляне на самата истинност за осъществен нацистки геноцид над евреите, или поне съгласуван опит този факт да се минимизира, както по мащаб, така и по значимост). Тогава Международната лига за борба с расизма и антисемитизма дава на съд Фернан Сорло и неговото издателство, минало на ултрадесни позиции. Осъждат Сорло на голяма глоба, но в същото време му разрешават да публикува „Моята борба“ при условие, че книгата ще бъде съпроводена с напомняне на закона от 1972 г. против расизма и мащабите на нацистките престъпления срещу човечеството. Издателят е принуден да отдели осем страници за това.

70 години след смъртта на автора през 2016 г. „Моята борба“ стана обществено достояние. Въпросът за издаването на книгата се появи в много страни. Повечето историци и интелектуалци във Франция са единодушни в мнението си, че книгата трябва да се преиздаде по различни причини – да бъде лишена от култовия й статут, тя така или иначе е достъпна в мрежата, сама по себе си тя представлява важен исторически документ.

Новата версия на „Моята борба“ ще бъде пусната в края на годината или в началото на следващата от издателство Fayard. В нея ще има дълго встъпление и критически бележки, които са сходни с новата немска версия на Института по съвременна история на Мюнхенския университет, която бе крайно положително оценена от научната общност.

Междувременно в Италия братът на Силвио Берлускони разбуни духовете. Всекидневникът „Il Giornale“ - собственост на Паоло Берлускони – разпространи заедно с вестника безплатни копия на „Моята борба“.

„Запознайте се с нея, за да я отхвърлите“, бе оправданието на издателите, съобщи The Local.

Италианският министър-председател Матео Ренци остро разкритикува информацията за разпространението на книгата на Хитлер на ииталианския пазар.

Италианският в. „Ил Джорнале“ беше подложен на критика заради опита си да предложи като безплатна притурка копие от книгата на Адолф Хитлер „Моята борба“.

Италианският премиер Матео Ренци определи поведението на вестника като „гнусно“, а други критикуваха „Ил Джорнале“, че използва книгата на Хитлер, за да си вдигне продажбите. В своята защита от изданието заявиха, че са искали само да запознаят читателите със злото на нацизма.