Музика за цигулка и пиано

20 април 2011 | 19:00 часа

Теодора Късметска-Сороков, цигулка
Ивелина Казанджиева, пиано

Програма

1. Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791)

Соната за цигулка и пиано в Сол мажор KV 301
I. Allegro con spirito
II. Allegro

2. Йоханес Брамс (1833-1897)

Соната за цигулка и пиано № 3 в ре минор, оп. 108
I. Allegro
II. Adagio
III. Un poco presto e con sentimento
IV. Presto agitato

3. Карол Шимановски (1882-1937)

Ноктюрно и Тарантела

Входът е по желание – вие решавате дали да платите или не. Ако изберете да платите, няма ограничение за цената на билета. Всеки принос ще ни помогне да продължим нашата дейност.
Местата са ограничени, можете да направите предварителна резервация на електронен адрес [email protected] или на телефон 0894760154.

Теодора Късметска-Сороков, цигулка (биография)

Теодора Късметска-Сороков е родена в София през 1977 година в семейство, в което музиката е професионална съдба. На четири и половина години е приета в Музикалното училище „Любомир Пипков“, където започва обучението си по цигулка при педагозите И. Драгнева, Гарник Гукасян и Евгения-Мария Попова. През 1993 година продължава в Лисабон при Валентин Стефанов.

16 годишна (през 1994 година) е приета във Виенския университет по музика, където следва при известните австрийски цигулари, професорите Йоханес Майсел и Йозеф Хел. През 2002 година завършва с отличие и продължава професионалното си усъвършенстване в Есен (Германия) при изтъкнатия български цигулар проф. Минчо Минчев. През 2004 се дипломира с отличие и веднага е приета на работа в Симфоничния оркестър на Нюрнберг. На следващата година спечелва място в първи цигулки на Тонкюнстлер оркестър и се завръща във Виена, където работи и в момента.

Като студентка Теодора Късметска-Сороков става концертмайстор на Виенския младежки оркестър, с които концертира в най-реномираните зали на Европа. Участва като солистка в тържествени концерти организирани от австрийското правителство във Виена, в Люксембург и в концерти под патронажа на лорд Йехуди Менухин. Активно се проявява и като камерен изпълнител с различни камерни формации. В последните години участва редовно с „Ансамбъл Концертанте“ в известния Международен музикален фестивал „Графенег“ – Австрия.

Ивелина Казанджиева, пиано (биография)

Ивелина Казанджиева завършва Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” – София със степен магистър по пиано и специализация по клавирен съпровод. Развива активна концертна дейност предимно като камерен изпълнител. Носител на 13 награди за „най-добър клавирен съпровод” от различни международни конкурси. Концертирала е в почти всички страни в Европа, а така също няколко пъти в Япония. Има много записи с български изпълнители. Ивелина Казанджиева има и активна преподавателска дейност. Повече от 25 години тя преподава клавирен съпровод в Национално музикално училище – София и Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” – София.
За програмата

Сонатата за цигулка и пиано в Сол мажор е написана от Моцарт през 1778 година в Манхайм и още същата година е публикувана. Тя спада към зрелия период на композитора и е в т.нар. „сонатна форма”. Темите са ясни и с не голяма разработка, като по-използван е вариационния принцип на изграждане на произведението.

Произведенията на Йоханес Брамс са въплъщение на немската традиция в романтизма. „Гений”, според Роберт Шуман, композициите на Брамс съчетават класическия стил с романтичния темперамент. Ефектите на неговите звучности са изключително разнообразни – от яростна симфонична фактура до деликатно прошепване в песните му.

В личния си живот, Брамс е бил упорит и резервиран, но също така и лоялен и щедър. Неговата всеизвестна преданост към семейството на Шуман трае цял живот. Въпреки че остава ерген, неговата привързаност към Клара Шуман, вдовицата на Роберт, и към техните деца, е особено значима за неговия емоционален и музикален живот.

Карол Шимановски е роден през 1882 в полско семейство, живяло в рамките на Руската империя (днешна Украйна). Първоначално той учи музика самостоятелно със своя баща и през 1892 постъпва в Училището за музика на Нейгаус в Елисаветград. По-късно постъпва във Варшавската консерватория, на която в по-късните си години е ректор.
Музиката на Шимановски е силно повлияна от стиловете на Вагнер, Щраус, Скрябин, Дебюси и Равел. Ноктюрно и Тарантела е необичайно съчетание на романтична пиеса с фолклорен танц.