Страшни приказки за мрачни вечери

Излезте от безопасната зона на комфорт. Пристъпете в непознати и мистериозни територии, където страшното и забавното вървят ръка за ръка, а митовете и легендите се преплитат в чудни фолклорни истории, които ще ви стряскат, разсмиват и удивляват с всяка прочетена страница. Не се бойте, а разгърнете „Страшни приказки за мрачни вечери“ (ИК „Сиела”) на Алвин Шварц и ще си гарантирате незабравимо и неочаквано добро преживяване.

Американският журналист Алвин Шварц събира разкази, предания, стихотворения, хуморески и градски легенди в симпатично зловещия сборник „Страшни приказки за мрачни вечери“, който се появява за първи път през далечната 1981 г. Писателят прекарва цяла година в проучване и писане, преди да го завърши, а след излизането си заглавието се превръща в огромен хит сред малчуганите. Неговият успех неминуемо води до още два тома, реализирани през 1984 и 1991 г., които допълват културното и митологично наследство на своя първообраз по впечатляващ, шокиращ, но и развличащ начин. Въпреки семплия вид и структура, съдържанието се опира на сериозно ровене из архивите и не се ограничава само с традициите на модерната Северна Америка, ами намесва също Древна Гърция, Уилям Шекспир и старите индиански предания за мистериозния Уендиго.

Художественото оформление е не по-малко любопитен елемент на книгата. Поради мрачното естество на иначе брилянтните илюстрации на изтъкнатия художник Стивън Гемъл в голяма част от САЩ се появяват през 90-те години на миналия век ожесточени спорове и възражения относно мястото на „Страшни приказки за мрачни вечери“ в щатските библиотеки и училища. Родители и преподаватели настояват, че този тип естетика може да се окаже морално подривна, но скандалът е само пореден повод за допълнителното популяризиране на изданието, а работата на Гемъл заслужено се сдобива с култов статут. Българското издание е запазило въпросното оформление и е съхранило всяка от рисунките на художника, съпътстващи записаните от Шварц сюжети.

Успехът и влиянието на „Страшни приказки за мрачни вечери“ и на нейните продължения е толкова голямо, че дори днес книгите на Шварц запазват своята релевантност. Норвежецът Андре Овредал и мексиканецът Гийермо дел Торо (в ролите съответно на режисьор и на продуцент) са отговорни за един от най-нашумелите и приятно настръхващи филми това лято – техният проект „Scary Stories to Tell in the Dark“ e базиран върху част от приказките, успявайки да ги адаптира достатъчно предано, за да бъдат оптимално атрактивни за съвременната младежка публика.