Влюбените в античното изкуство непременно са чували за едно от най-забележителните произведения на Праксител - статуята на Афродита от Книдос. Тази статуя, за която, според мълвата, е позирала любовницата на скулптора - хетерата Фрина, се превръща по-късно в емблема на полиса Книдос и гражданите му не желаят дори срещу купища злато да се разделят със своя фетиш. Богинята или по-скоро нейната ненадмината статуя, е издигната в ранг на истинска владетелка на града - и е изобразена върху сечените в него монети.Ведно с процъфтяването и разбогатяването на йонийския полис, расте и популярността на мраморното изваяние и на неговия ощастливен с любовта на прекрасната куртизанка творец. Но даже когато Книдос залязва, даже когато се сгромолясва в куп развалини, славата на праксителовата творба продължава да шества и прекосява епохите, доказвайки че изкуството е по-могъщо от всичко на света, дори от времето.
Афродита от Книдос остава символ на вечността, макар че самият шедьовър отдавна е изчезнал. Но питали ли сте се откъде произлиза и какъв е смисълът на това загадъчно и магично име - Книдос? Аз винаги съм си задавала този въпрос. И преди няколко дни "словесната археология" - най-благодатният, най-интригуващият занаят, който някога съм упражнявала, ми подари отговора.
В "словесната археология" - т.е. изследването на семантиката и етимологията на древните имена - дълбаенето в някое слово винаги озарява в светлина и съседни тайнствени лабиринти. Езиковедът, който в момента търси съвсем друго понятие, изведнъж се натъква на разгадката на множество думи и словообразуващи корени, на чието обяснение преди това напразно е посвещавал дълги часове и дни. Словото е божествено чудо, всички думи на земните народи са свързани помежду си в неразривна верига и всяка дума разкрива частица от Сътворението.
Така издирвайки сведения, обясняващи произхода на думата "върколак", попаднах на една забележителна медицинска творба, издадена във Франция през 1841. - "Materia Medica", чийто автори са учените Арман Трусо и Ерман Пиду. В нея намерих названието на рядък вид силно отровно дърво, чиято кора някога е използвана за лечебни цели - "Dafne Gnidium", преведено на руски като "Книдски вълчеягодник". Архимед някога се е провикнал:"Дайте ми лост и опорна точка..."Често "опорната точка" за словесния археолог е съвсем незабележим детайл - като този, че в латинския език името "Книд" се е произнасял и като "Гнид".
Величественият Книд ( Книдос ), днес мъртъв град, превърнат в археологически обект, се намира на самия край на дългото и тясно полуостровче Датча на малоазийския бряг в днешна Турция. Официалната му история признава,че произходът му е " пределински". И действително, той е влизал в пределите на държавата Кария, чието название вече разтълкувах като произхождащо от "кар" - "кола","колесница","каруца". Какъв език са говорили жителите на Книд можем да си представим дори от самия факт, че мястото, на което се е издигал градът - и днес се нарича Бургаз. Особеното местоположение на полиса, което навремени е изкушавало жителите му по различни начини да го превърнат в остров, ми дава основание да дешифрирам името му като " ГНЕЗДО". Думата " гнездо" на латински е "nidum" - " nido" на италиански и "nid" на френски. Известно е обаче, че в романските езици звукосъчетанието "gn" се произнася като "нь". На съвременен английски " гнездо, подслон, кътче" е "nest" - явно думата е дошла в езика на бритите от тракийското " гнезт, гнездо". В английския език словосъчетанието " kn" се чета като " н" - "k" не се произнася.
Имам всички основания да заявя, че Книд на езика на неговите древни тракийски основатели е слово, означаващо "ГНЕЗДО". Това мое твърдение се подкрепя по неочакван начин от българската думичка " гнида" - ларвата на въшката, "ЗАГНЕЗДИЛА" се в косите, яко прикрепена към косъма. Яйцата на нито един тероризиращ човека паразит не носят подобно име, защото не се захващат по този уникален начин.
Да, паразитът е отвратителен, а " ГНЕЗДОТО" е свиден дом - още повече, когато се отнася до такъв прославен културен център на Античността като Книд, но ... това са парадоксите на речта. И на живота.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
Четете ни и в Google News