6 Януари, 2022 04:10 5 908 35

6 януари 1848 г. Христо Ботев

  • христо ботев-
  • българия-
  • възраждане

През 1867 г. се завръща в Калофер, но скоро е принуден да бяга в Румъния

6 януари 1848 г. Христо Ботев - 1
Снимка: Архив

Един от най-великите български поети и революционер - Христо Ботев, е роден на 6 януари 1848 в Калофер.

Ботев живее само 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело.

Роден е на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. се завръща в Калофер, но скоро е принуден да бяга в Румъния.

Там работи в печатницата на Д. Паничков (1868), прави първите си литературни опити, превежда, участва в театрални представления, сътрудничи на в. "Гайда" и "Дунавска зора". По-късно е учител в Александрия и Исмаил (1869) , редактор на в. "Дума на българските емигранти" (Браила, 1871). През 1872 г. се установява в Букурещ, където заедно с Любен Каравелов е редактор на в. "Свобода" и "Независимост".

Издава сатиричния вестник "Будилник" през 1873 г.. След смъртта на Левски (1873) отношенията му с Каравелов, който се отдръпва от революционните идеи, секват, а Ботев оглавява революционната емиграция и списва нейния орган - в. "Знаме" (1874-1875). След обявяването на Априлското въстание издава в. "Нова България" (1876) и организира чета в помощ на въстаниците, с която превзема австрийския кораб "Радецки" и слиза на Козлодуй.... Поетът загива в неравна битка с турската потеря няколко дни по-късно във Врачанския Балкан.

ХАЙДУТИ

Баща и син

Я надуй, дядо, кавала,

след теб да викна - запея

песни юнашки, хайдушки,

песни за вехти войводи -

за Чавдар страшен хайдутин,

за Чавдар вехта войвода -

синът на Петка Страшника!

Да чуят моми и момци

по сборове и по седенки;

юнаци по планините,

и мъже в хладни механи:

какви е деца раждала,

раждала, ражда и сега

българска майка юнашка;

какви е момци хранила,

хранила, храни и днеска

нашата земя хубава!

Ах, че мен, дядо, додея

любовни песни да слушам,

а сам за тегло да пея,

за тегло, дядо, сюрмашко,

и за свойте си кахъри,

кахъри, черни ядове!

Тъжно ми ѝ, дядо, жално ми ѝ,

ала засвири - не бой се, -

аз нося сърце юнашко,

глас имам меден загорски,

та‘ко ме никой не чуе,

песента ще се пронесе

по гори и по долища -

горите ще я поемат,

долища ще я повторят,

и тъгата ми ще мине,

тъгата, дядо, от сърце!

Пък който иска, та тегли -

тежко му нима ще кажа?

Юнакът тегло не търпи -

ала съм думал и думам:

Блазе му, който умее

за чест и воля да мъсти -

доброму добро да прави,

лошия с ножа по глава, -

пък ще си викна песента!

Кой не знай Чавдар войвода,

кой не е слушал за него?

Чорбаджия ли изедник,

или турските сердари?

Овчар ли по планината,

или пък клети сюрмаси!

Водил бе Чавдар дружина

тъкмо до двайсет години

и страшен беше хайдутин

за чорбаджии и турци;

ала за клети сюрмаси

крило бе Чавдар войвода!

Затуй му пее песента

на Странджа баир гората,

на Ирин-Пирин тревата;

меден им кавал приглаша

от Цариграда до Сръбско

и с ясен ми глас жътварка

от Бяло море до Дунав -

по румелийски полета...

Един бе Чавдар войвода -

един на баща и майка,

един на вярна дружина;

мъничък майка остави,

глупав от татка отдели,

без сестра, Чавдар, без братец,

ни нийде някой роднина -

един сал вуйка изедник

и деветмина дружина!...

Хлапак дванайсетгодишен,

овчар го даде майка му,

по чужди врата да ходи,

на чужд хляб да се научи;

но стоя Чавдар, що стоя -

стоял ми ѝ от ден до пладня!

И какво да ми спечели?

Голям армаган на майка -

тез тежки думи отровни:

"Що ме си, майко, продала

на чуждо село аргатин:

овци и кози да паса,

да ми се смеят хората

и да ми думат в очите:

да имам баща войвода

над толкозмина дружина,

три кази да е наплашил,

да владей Стара планина,

а аз при вуйча да седя -

при тоз сюрмашки изедник!

копилето му да бавя;

час по час да ме нахоква,

че съм се и аз увълчил,

че човек няма да стана,

а ще да гния в тъмница,

и ще ми капнат месата

на Кара баир на кола!...

Проклет бил човек вуйка ми!

Проклет е, майко - казвам ти,

не ща при него да седя,

копилето му да бавя

и крастите да му завръщам.

Яли ги свраки и псета!

При татка искам да ида,

при татка в Стара планина;

татко ми да ме научи

на к’ъвто иска занаят."

Зави се майка, замая -

камък и падна на сърце;

гледа си в очи Чавдара,

във очи черни, големи,

глади му глава къдрава

и ръда клета, та плаче.

Чавдар я плахо изгледа,

и с сълзи и той на очи,

майка си бърже попита:

"Кажи ми, мале, що плачеш?

Да не са татка хванали,

хванали или убили,

та ти си, мале, остала

сирота, гладна и жъдна?"...

Прегърна майка Чавдара,

в очи го черни целуна,

въздъхна, та му продума:

"За тебе плача, Чавдаре,

за тебе, дете хубаво,

писано още шарено:

ти ми си, синко, едничък,

едничък още мъничък,

а лоши думи хортуваш; -

как ще те майка прежали,

да идеш, синко, с татка си,

хайдутин като ще станеш!

Татко ти ѝ снощи доходял,

за тебе, синко, да пита -

много ме ѝ съдил и хокал,

що съм те, синко, пратила

при вуйча ти, а не при него -

да види и той, че има

хубаво дете юначе;

далеч ли да го проводи,

на книга да се изучи,

или хайдутин направи,

по планината да ходи.

Триста ѝ заръци заръчал,

в неделя да те проводя

на хайдушкото сборище...

Ще идеш, синко Чавдаре,

едничко чедо на майка!

Ще идеш утре при него;

ала те клетва заклинам,

ако ти ѝ мила майка ти,

да плачеш, синко, да искаш,

с дружина да те не води,

а да те далеч проводи,

на книга да се изучиш -

майци си писма да пишеш,

кога на гурбет отидеш..."

Рипна ми Чавдар от радост,

че при татка си ще иде,

страшни хайдути да види

на хайдушкото сборище;

а майка ядна, жалостна,

дете си мило прегърна

и... пак заръда, заплака!...


Поставете оценка:
Оценка 4.7 от 41 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 САТЪРА НА ХАНА

    15 29 Отговор
    УЧИТЕЛЯ СВЕТИ ХРИСТО ОТ КАЛОФЕР Е ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИКОМУНИСТ, ЗАЕДНО СЪС СЪРАТНИКА СИ СВЕТИ ВАСИЛ ОТ КАРЛОВО .....
    ...... И ДВАМАТА ПРЕДАДЕНИ НА ТУРСКИТЕ БЕЙОВЕ ОТ БЪЛГАРСКИ ЧОРБАДЖИИ ИЗИЕДНИЦИ

    Коментиран от #4

  • 2 КИРО И АСЕН ДАЛИ ЗНАЯТ

    18 4 Отговор
    КОЙ Е БОТЕВ КАКЕИ СА БИЛИ ИДЕИТЕ МУ И ДАЛИ СА СЪРАТНИЦИ В ПОСТИГАНЕТО ИМ.....

    Коментиран от #3

  • 3 САТЪРА НА ХАНА

    22 8 Отговор

    До коментар #2 от "КИРО И АСЕН ДАЛИ ЗНАЯТ":

    АСЕНЧО МОЖЕ И ДА ЗНАЕ КОЙ Е БОТЕВ , ПОНЕЖЕ Е ЗАВЪРШИЛ 11 КЛАС В БЪЛГАРИЯ, .. А КИРО СИ Е ПРИСАДКА ..... .... ТОВА КОЕТО АЗ ЗНАЯ Е ЧЕ СА БИЛИ ОБУЧЕНИ В ХАРВАРД ДА СА ОБСЛУЖВАЩ ПЕРСОНАЛ НА ЧОРБАДЖИИТЕ И БЕЙОВЕТЕ
  • 4 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 5 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 6 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 7 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 8 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 9 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 10 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 11 глоги

    17 4 Отговор
    НА 6-ТИ януари 1848.МА г. Е РОДЕН БЪЛГАРСКИЯТ ПОЕТ И РЕВОЛЮЦИОНЕР Христо Ботев
  • 12 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 13 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 14 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 15 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 16 Джингиби

    32 5 Отговор
    Навремето какви Българи е имало, млади, нахъсани , сега не можеш ги изкара от козметичните студиа, ако хване пушка ще си счупи маникюра, ако тръгне по калдъръми ще се спъне на педикюра
  • 17 Роза

    23 4 Отговор
    Как хубаво и гладко се лее стихът на Ботев,като в народните песни...Талантите рядко доживяват голяма възраст,те умират млади,защото гледат на света с ясни и чисти очи,докато светът ги е гледал с други очи.Лично аз от цялата поезия на Ботев най -много харесвам стихотворението "Хаджи Димитър",защото там всичко е като приказка-и планината,и звездите ,и умиращия юнак,и самодивите в бяла премяна и ,тихо полъхващия вятър...Какви ли още шедьоври щеше да създаде Ботев,ако беше живял още?Непомръкваща да бъде славата му,докато има българи на тази изстрадала земя!

    Коментиран от #18, #25

  • 18 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 19 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 20 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 21 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 22 На 28 години !?

    2 1 Отговор
    " Тежко, брате, се живее....................." !
  • 23 плевен

    5 4 Отговор
    Един талантлив поет става велик, когато пише за значими неща. Когато четеш Обесването... или Хаджи Димитър , косата ти може да настръхне. Когато попаднеш на "Защо не съм" или "Неи", разбираш, че битовизмите обезличават всеки талант. Големите теми правят поета голям.
  • 24 ЕС ни погубва

    17 1 Отговор
    Тук сте писали за Ботев, а в същото време обезродяват България като го изхвърлят от учебниците.
    Освен цялата публицистика на Ботев махнаха едни от най-великите му стихове: ”Майце си” и “Моята молитва”, „Към брата си“, „Делба“, „Елегия“, „Борба“, „Хайдути“.
  • 25 Русенец

    12 2 Отговор

    До коментар #17 от "Роза":

    В Хаджи Димитър, Ботев описва цяла природна картина с едно изречение. Когато го четат на някакво литературно събиране (не помня какво), един от чуждестранните писатели става и си скъсва стихосбирката.
  • 26 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 27 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 28 ComfortablyNumb

    3 1 Отговор
    Не случил на народ завалията къде да се роди .
  • 29 ИМПЕРИАЛИСТ

    4 15 Отговор
    Венци-и-и, млад си, а мозъкът ти е невъзвратимо промит. Един въпрос към теб: Кой внуши на един вестникарски редактор, журналист и гениален млад поет, че може да е командир на боен дивизион от 237 подготвени и добре въоръжени мъже? Какво е станало с градските крачета на "войводата", само след първите 6 /шест/ часа преход? Кой, кой подкокороса Ботйова, ЕТО ТОВА Е ВЪПРОСЪТ?
    Въоръжената борба си има своята техника и правила. Тя не е за САМОЗВАНЦИ, защото резултатите са трагични.
    Само след 6 /шест/ часов преход нежните крачета на Ботйов са се изранили от офицерските му ботуши и вместо тях, му омотали ходилата с парцали, дори и цървули е нямал. Това е голям принос за освобождението, нали. Друг голям принос е , че са му избили четниците - ЦВЕТА НА БЪЛГАРСКАТА ЕМИГРАЦИЯ. Пример за обратното е войводата Филип Тотю и боят който води край с. Върбовка и съответния отзвук в Европа.
    Така не се създава легенда , а се пръкват глупаци и самозванци с голями претенции които мислят, че от всичко разбират и могат... т.е. КАЛИНКИ!

    Коментиран от #30, #32

  • 30 ComfortablyNumb

    9 2 Отговор

    До коментар #29 от "ИМПЕРИАЛИСТ":

    Не си в час. Ботев повежда четата защото няма друг избор като патриот защото старите войводи се отказват след като изяли парите ... Мисля че точно Филип тотю е юнака от тия събития, но това са подробности така или инак ...виж горния ми пост за останалото....

    Коментиран от #35

  • 31 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 32 Гост

    7 2 Отговор

    До коментар #29 от "ИМПЕРИАЛИСТ":

    Това кое НПО ти го подшушна?
  • 33 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 34 Вечна им памет

    2 1 Отговор
    Христо Ботев,наред с Христо Смирненски и Никола Вапцаров са такива поети,които другите държави нямат!
  • 35 ИМПЕРИАЛИСТ

    0 0 Отговор

    До коментар #30 от "ComfortablyNumb":

    А, ще кажеш ли къде е раната на Ботйов, в гърдите, в челото или и на двете места. През целия ден на битката, черкзите-снайперисти не го улучват и когато битката е прекратена на заник слънце и щабът се събира на съвещание - хоп убиват го, само него, нали?.