Еленгубу - подземният град

Милена ВЪРБАНОВА

Преди няколко дни световните средства за информация оповестиха новината за разкриването на поредния древен подземен град в Анатолия, в днешна Турция. Градът се намира в Кападокия и както бе обявено, за неговото съществуване местното население е знаело и преди, но сведенията са били малко и са били забравени или недооценени. В миналото е бил назован Деринкую, което ще рече "дълбоко селище". Според разпространената тези дни информация, древният град се намира на 85 м. под земната повърхност, разположен е на 18 нива и е могъл да бъде обитаван от около 20 хиляди жители. Освен жилища, градът е бил снабден с всички необходими помещения за един урбанистичен център. Съвсем наскоро под град Мидят в провинцията на Мардин, в днешна Турция, бе разкрит друг древен подземен град с огромни размери, който би могъл да приюти 70 хиляди души.

Освен тръпката, която предизвиква у всеки историк новината за поредното разкриване на подобни колосални археологически обекти в Мала Азия - люлката на древните народи, бях впечатлена и от звученето на най-старото име на Деринкую - ЕЛЕНГУБУ. То е лесно за тълкуване чрез нашия български език и само по себе си говори много за народността на създателите на града и техния религиозен култ.

ГУБУ е наставка за притежание и означава -ОВ, -ОВО. Същата наставка виждаме в името на троянската царица ХЕКУБА, дъщеря на царя на Фригия, съпруга на цар Приам и майка на героя Хектор. Думата ХЕК, която се съдържа в имената на майката и сина, произхожда от "сека", по-точно от "сангарий" - свещената секира - и означава СЕК, което ясно говори за секелски, сикулски - български - произход на троянците, дарданите и фригите. Суфиксът -УБА не е нищо друго, освен -ОВА, наставка за притежание, която оформя и днес българските бащини и фамилни имена и означава "дъщеря на ." По същия начин е съставено името на ЦЕЛГУБА - куманската съпруга на цар Калоян. Звукът "Г" в него съответства на съвременния "К" и по такъв начин името на куманската принцеса става ясно - ЦЕЛКОВА. Не собствено име, а бащино - "дъщеря на ЦЕЛКО". Тези разсъждения ясно говорят за близостта на куманите с българския етнос. Две дълбоки пропасти край врачанското село Камено поле, родно място на моя баща, се наричат Голям и Малък Целгов - и носят името на отдавна забравена личност, свързана с тях - ЦЕЛКО.

Тълкувам името на подземния древен град ЕЛЕНГУБУ в Кападокия като ЕЛЕНКОВО. УБУ, според мен, е притежателният суфикс -ОВО. По този начин традиционно се формират имената на населените места в България, в славянския свят - който с пълно основание можем да наречем тракийски - и на Апенинския полуостров - PADOVA ( Падуа ), MANTOVA ( Мантуа ), GENOVA ( Генуа ). Ще добавя и че оригиналното име на величавия древен град Ниневия, столицата на Асирия, се е произнасяло като НИНАВА - "Нинова" ( град на Нин ), а вие си правете съответните изводи за езика на жителите ѝ.

Названието ЕЛЕНГУБУ ( ЕЛЕНКОВО ) ясно указва и религиозния култ, изповядван от жителите на града. Те са били поклонници на Слънцето - Хелиос и вероятно са създали този подземен град като убежище от гонения.