8 Юни, 2023 10:32 1 544 18

Георги Господинов: Българската литература е невидима в чужбина

  • георги господинов-
  • автор-
  • писател-
  • литература-
  • българия

Писателят сподели за това как се приема дори и малкото българската литература извън границите на родината

Георги Господинов: Българската литература е невидима в чужбина - 1
Снимка: БГНЕС/ EPA

"Българската литература в голяма степен е невидима в чужбина и ние това трябва да го знаем и да си го казваме." Това коментира писателят Георги Господинов по време на семинара „Художествена литература и превод: превод и рецепция на българската литература в чужбина“. Първият ден от форума се състоя вчера в Института за литература към Българската академия на науките (ИЛ-БАН), предава novini.bg.

Господинов разказа, че в най-добрите, според него, книжарници в чужбина има различни секции с френска, испанска, турска и т.н. литератури, но няма такава с българска литература. Вместо това, по една-две книги от български автори могат да бъдат намерени в секция за славянска литература. „Това, което липсва и това, което трябва да правим, е да подреждаме едно невидимо рафтче с българска литература в книжарниците на света“, посочи авторът на „Времеубежище“.

Според писателя непознаването на българската литература извън границите на страната води до появата на стереотипи. Той даде пример с представяне на книгата си „Естествен роман“ в превод на немски език в Берлин. „Една жена от публиката, явно недоволна от видяното и чутото, каза: „Аз очаквах други неща от вас като български писател“, разказа Господинов. От разговора им е станало ясно, че читателката е очаквала книгата да разказва за историята на страната ни от периода преди Освобождението.

„Усеща се това стереотипизиране. Когато идваш от Балканите, ти влизаш директно в екзотиката. А пък за немските писатели и големите литератури са оставени големите въпроси“, каза още Георги Господинов. Той коментира, че българските автори трябва да се борят за правото на литературите на малките езици да говорят за големите неща. И допълни, че въпросът за стереотипа е двустранен.

„Ние не сме невинни“, посочи писателят. Господинов коментира още, че според неговия опит, личните и конкретните истории са тези, които карат читателя да се вълнува.

Темата за превода като начин за пренасяне на послания и литература извън границите на страната бе във фокуса на семинара. „Преводът е вид пренос, което разчитаме и в етимологията на думата – превеждане през нещо“, каза доц. Елка Димитрова, зам.-директор на ИЛ-БАН.

Според нея, преводачът е отговорен за това читателят да разбере различността на културата или времето на оригиналния текст. Тя коментира, че преводът е не само низ от думи, съответстващи на други думи, но и пренасяне в друг свят. „Изглежда ми наивно да се заблуждаваме, че преведеният текст може да бъде идентичен на оригинала, колкото и да е концентриран в него“, допълни доц. Елка Димитрова.

„Всеки текст е продукт на една поетика“, коментира аржентинският преводач д-р Еухенио Лопес Ариасу. В рамките на форума той говори за работата си по преводите на испански език на „Обесването на Васил Левски“ от Христо Ботев и „Славеите пеят“ от Константин Павлов.

Д-р Ариасу сравни двете произведения и посочи, че творбата на Ботев е песен, като нейният ритъм идва от музиката, докато в тази на Павлов се наблюдава липса на рима. При Ботев природата е романтична, докато при Павлов градът замества природата, каза още специалистът по славистика.

Започването от ритъма, а не от смисъла е единствената относителна гаранция, че формата и съдържанието се доближават оригинала, коментира д-р Ариасу. „Само по този начин, според мен, чрез улавяне на една поетика от друга поетика, може да се постигне не само литературен, но и поетичен превод“, допълни той.

Преводът на псувни от български на италиански език бе тема на доклада на италианката Джорджа Спадони. По време на форума тя говори за работата си по превода на „Направени от вина“ от Йоанна Елми, сборника „Млък“ от Радослав Бимбалов и „Всички на носа на гемията“ от Деян Енев. Акцент върху първите преводи на българска литература в Испания по време на семинара постави д-р Свидна Михайлова.

Сред останалите теми във форума са българистиката в Австрия, особеностите на превода от български на гръцки и турски език, приемането на родната литература в Чехия и Сърбия, както и споровете около българските преводи на творби на Станислав Пшибишевски.

Семинарът продължава до 9 юни. Събитието е в рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“, финансирана от МОН.


Поставете оценка:
Оценка 1.8 от 16 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 2 Зеленски съм - жужи бандерушката

    22 1 Отговор
    И само теб видяха...от чужбина?
    И то след няколко години по рафтовете...
    Що така бе, Гоше? Какво толкова стана, какво толкова се случи, че стана видим и чак ги заслепи с творчество ти, че не вдянах от статията?

    Коментиран от #4

  • 3 Тоя е

    19 2 Отговор
    завършен Копрофиллллл
  • 4 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 5 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 6 Естествен Интелект

    3 0 Отговор

    До коментар #1 от "Последния Софиянец":

    Рендосването на кръстоносци още не могат да го забравят....
  • 7 Аззззззззь

    21 2 Отговор
    Господин господинов,едно е художествена измислица,съвсем друго подмяна на факти. Явно добре са ви платили, но талант си нямате
  • 8 редник

    11 1 Отговор
    /... превод и рецепция на българската литература в чужбина.../

    /...правото на литературите на малките езици .../

    /Преводът на псувни от български на италиански език.../

    / Събитието е в рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“, финансирана от МОН./

    Възниква прост въпрос - откъде МОН има пари за подобни... хм... събития и колко са похарчени?
  • 9 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 10 Илиана Гешова Ерленберг

    2 1 Отговор
    А пък с историята с издатество от БГ да видите какъв майтап се тера в Русия па в Америка, па в ЕС-то. Проверявал ли е някой?
  • 11 И това много

    2 2 Отговор

    До коментар #1 от "Последния Софиянец":

    Ни топли. Най старата държава а канализация още масово липсва. За другите хубости да не говорим.
  • 12 Плюене му е майката

    8 2 Отговор
    Ще стане много видима само ако се пише непрекъснато против Русия!
    Я вижте как внучето на Геро Грозев захлеби - даже стигна до Оскарите!
  • 13 Анонимен

    9 3 Отговор
    Отвратителен соросоид!
  • 14 Не се гъбаркайте

    13 3 Отговор
    Този ямболия /от ямболските села/ е чист соросоид! Затова и печели Букър!
  • 15 пенко

    4 2 Отговор
    ДА СЕ СНИМАШ В ГЕРОИЧНА ПОЗА , КОГАТО СА ТЕ ЧЕЛИ ОТ 10 -ДО 50 БЪЛГАРИ Е ..... !?!?!?!?
  • 16 пенко

    4 2 Отговор
    ДА СЕ СНИМАШ В ГЕРОИЧНА ПОЗА , КОГАТО СА ТЕ ЧЕЛИ ОТ 10 -ДО 50 БЪЛГАРИ Е ..... !?!?!?!?
  • 17 пенко

    7 2 Отговор
    ..." ЗАЩО НЕ СЪМ И АЗ --"ВЕЛИК ПИШКАТОР " -КАТО ГОСПОДИНОВ ----- ВСИЧКО ЩЕ ОПИШКАМ --ВСИЧКО ЩЕ НАПИШКАМ - КАТО ДОБЕРМАН -ОВЧАРКА -- ПИШКАМ - ТЕРЕТОРИАЛНО " !?!?!?!?!?!?!?
  • 18 Ще стане като

    1 0 Отговор
    Българската литература ще стане видима в чужбина когато разкаже за големите неща - унищожаването на арабската обсада ва Константинопол, разгрома на кръстоносците при Одрин, победата на ингелизите при Дойран и изтребването на франсетата на Червената стена при Битоля, а не от мушингиите на такива шорошки скакалци като тоя.