Актрисата Нина Усатова пред ФАКТИ: Целта на живота е не да се санкционираме и да си пречим, а достойно да преминем във вечността

Коя е Нина Усатова?

Ни́на Никола́евна Уса́това е съветска и руска актриса, която е наполовина украинка. Тя е Народна актриса на Русия. Родена е на 1 октомври 1951г. в малкото селце Малиновое Озеро, Алтайски край. От дебюта си в киното през 1981 г. в ролята на шивачката във филма „Къде изчезна Фоменко?” актрисата вече има зад гърба си завидна филмография от над 90 филма. С нейната характерна външност тя винаги е получавала завидни роли на силната и властна жена. С този образ я знаят и многобройните ѝ фенове в Русия в извън пределите ѝ. Последните филми на актрисата са : 2013 — Легенда № 17 — лекарката, 2013 — майката на полицая, 2013 — Ледников — Маргарита Ивановна (Марго) , 2013 — Станица — Надежда Алексеевна Волкова , 2013 — Раз, два! Люблю тебя! И през 2015 — Тайна Снежной Королевы — в ролята на бабата и др. Омъжена е, има един син Николай . Нина Усатова – жената със силния, волеви характер. Още от осми клас тя е убедена, че ще стане актриса. Пет години упорито кандидатства в театралното Щукинско училище и най-накрая я приемат, но…във факултета по режисура. След успешното си дипломиране като режисьор тя не се отказва от детската си мечта и въпреки всичко става актриса, която успява да завладее зрителите на широкия екран със стотици роли. „Вахтанговската актьорска школа” прави актрисата пълен привърженик и последовател на класиката в театъра и киното. Популярната руска актриса сподели пред ФАКТИ, че би могла да научи на много неща младите актьори, тя сподели как се отнася към клюките зад кулисите, какво я подтиква да завърши театрална режисура и защо обича провинциалната публика и селския живот.

Нина Усатова е категорична относно санкциите към хората на изкуството.

"Относно санкциите - това е абсолютно неприемливо. Тези, които въведоха санкциите ги е страх от изкуството, което те са загубили и от силата на изкуството! Санкциите по отношение на изкуството са автогол. Но благодарение на тях ние в Русия станахме още по единни и силни. Рано или късно тези, които въвеждат санкциите за творците ще разберат каква грешка са допуснали, като по този начин осакатяват духовността", е категорична актрисата

„Изкуството е нещо над материята. Не напразно за хората на изкуство се говори, че витаят на метър над земята. Мисията на изкуството е да извиси духовното в човека, не да го дърпа в тинята на блатото. Изкуството е духовната храна на човек, тя не може да бъде приравнена с калта от локвите по улицата. Страшното е, че мръсните пръски от тинята на политиката попадат директно върху чистото лице на културата и изкуството. Те го цапат. Цапат го ужасно! За какво е всичко това! Кому е необходимо да затрива изкуството, творчеството и културата с мръсната тиня на политиката!? Глупаво е да се караш със съседа си. Колкото и огромна стена да градим, рано или късно тя ще рухне. Жалко е, че хората недооценяват краткостта на живота и си губят времето в безсмислени политически разпри, които ги вписват, уви, и в културата… Изкуството няма език. Светът на изкуството е разбираем за всички националности и народи и ме боли, много ме боли, когато този безграничен език го затварят в рамките на политиката!“

- Нина Николаевна, Вие имате огромен опит като актриса. Не ви ли канят вече да преподавате?
- Напълно се осъзнавам само и единствено като актриса. Не се смятам за педагог, въпреки че много често ме канят. Имам какво да предам на студентите и младото поколение артистки, които трябва да знаят от какво да започнат. Младите актьори са много интересни. Преди те не се възпитаваха на театрално поведение. Можеха да излязат на сцената с гуменките, с които са ходили до преди малко навън. Никой не им е обяснил, че театъра е свято място където трябва да се разговоря шепнешком, защото някъде може да се провежда репетиция. Направо щях да припадна, когато се сблъсках с такова отношение на младите към театъра. Сега в театъра вече няма такива неща. Преди в театъра се назначаваха хора, нямащи абсолютно никакво отношение към изкуството и по-скоро към сцената. Не обучени реквизитори, осветители. Ясно е, че те нямат висше образование, но поне да имат представа от работата на сцената и да не пречат на актьорите, поне да се преобуваха. Неведнъж ми се е случвало да идвам на репетиция и да виждам, как на сцената седят някакви неадекватни мъже, гледат телевизор, пушат, играят на карти, говорят високо по мобилните телефони. Прилоша ми….Къде гледа директора? Ако си дошъл да работиш в театъра , ти си длъжен да го обичаш. Сега мисля, че такива неща се срещат все по-рядко и дано да е така, въпреки че проблемите в театъра си остават, както в Русия така и в световен мащаб. А принципно, обичам младите актьори, играя с тях и се старая да им предавам най-доброто от културното ни наследство.

- Какво се случва в театъра и в съвременната литература? Имали нови литературни произведения достойни за сцената?
- Да, разбира се, че има нови литературни произведения достойни за театралната сцена. Но аз съм малко старомодна и съм върл привърженик на утвърдената класика. Предпочитам я пред съвременните литературни творби. Не възприемам да прекрояват класиката. Не възприемам вмъкването на нови езикови елементи, които са диалекти или жаргони. Островски и Гогол биха се преобърнали в гробовете, ако видят по какъв изопачен начин представят гениалните им творби. И на какъв жаргон! Това е кошмар! И театъра и литературата са изкуства, намиращи се в преходен период. Кризата няма да подмине и тях. Или ще продължат падението надолу и ще ударят дъното, или ще оцелеят, и ще се тласнат нагоре, ако навреме се усетят, че и тях ги дърпат към блатото. Аз се занимавам и с театър и с кино. Играя както на широкия екран, така и в театралните постановки и виждам нещата отблизо и в реалната им светлина, без украсяването на прожекторите. За съжаление, и театърът започна да става все повече комерсиален и да се превръща все по-често в доходоносна промишленост, обслужваща пазарната икономика. Прави се това, което лесно може да се продаде. Не се набляга на произведението, на актьорското майсторство. Масово актьорите просто зазубрят ролите без да влага душата си в тях, неемоционално, наизуст и пиесата се пуска на касата. Културата и пазарната икономика са две абсолютно несъвместими понятия. Естествено, че и хората на изкуството, като нас, също трябва да печелят пари и да живеят, но не по този брутален, повърхностен начин. Пазарът и изкуството имат съвсем различни задачи, приоритети и цели. Изкуството има за цел да възвиси душата на човек, да качи скалата на духовното развитие, а пазарът цели единствено да ви вземе парите, и то колкото се може повече. Едното възражда и извисява душата, другото я убива и заравя! Напълно се разминават. Не трябва да допускаме определени комерсиални кръгове да се гаврят с духовното и с изкуството.

- Според Вас имали сблъсък между европейската и славянската култури?
- Разбира се! И той е очевиден. Въпреки че сблъсъкът крие в себе си борба. А борба на практика няма. Един ученик попитал своя майстор: „Учителю, как да различа линията на злото? Как да се боря с нея“. Старият мислител отговорил : „ Няма нужда да се бориш с нея лице в лице. Просто над тази линия на злото трябва да нарисуваш три пъти по-дебела линия на доброто.“ Един сръбски воевода през 1904 година бе казал: „ние не се борим за спасение, а за победа! Ще победим“. Така че, нямаме избор – доброто е длъжно да победи!

- Вашето мнение за санкциите въведени към творците и хората на изкуството?
-Това е абсолютно неприемливо. Тези, които въведоха санкциите ги е страх от изкуството, което те са загубили и от силата на изкуството! Санкциите по отношение на изкуството са автогол. Но благодарение на тях ние в Русия станахме още по единни и силни. Как може да се забрани хубава музика, или завладяващ филм, или прекрасно стихотворение. Това е все едно да сложиш преграда на бистрия ручей, който тече в планината. Да, преградата ще сработи за кратко, но водата пак ще си пробие път от другаде и чистата вода пак ще протече. Дори и с камъни да го напълнят този бистър ручей, рано или късно водата ще пробие и през камънаците и поточето пак ще потече! Рано или късно тези, които въвеждат санкциите за творците ще разберат каква грешка са допуснали, като по този начин осакатяват духовността. Целта на живота е не да се санкционираме и да си пречим един на друг, а достойно да преминем във вечността. Да живеем праведно, да творим и да подготвим душата си към прехода във вечността. Много съм притеснена за духовността на този свят. Имам чувството, че някой мъти водата и то здраво. Целият свят плува в много мътна вода.

- Нина, какви промени виждате в съвременното кино? Вие сте постоянно в кадър, нещо променило ли се е от онези времена?
- Знаете ли, навремето се оплаквахме от цензурата. Може би в нещо се прекаляваше, но сега е вече пълна свободия, на която не можеш да и хванеш началото и края. Ако зависеше от мен бих забранила страшно много неща. Ще поясня. Натурализмът понякога излиза от всякакви граници и рамки. Невъзможно е да гледаш и да възприемаш такъв тип безконтролно изкуство лишено от всякакъв морал и норми на поведение. В някои театрални постановки се стига до пълно безпределие където актьорите играят напълно голи! Тичат напред назад по сцената с обнажени тела, всичко им се тресе и смятат, че това е иновация и красиво съвременно изкуство. В киното положението е още по-зле. Там често сме свидетели направо на сексуални отношения, а голите тела са вече нещо напълно обичайно за големия екран. Аз лично, абсолютно не признавам този вид натурализъм лишен от всякакви задръжки. Нас са ни учили, че изкуството е нещо над материята. Не напразно за хората на изкуство се говори, че витаят на метър над земята. Мисията на изкуството е да извиси духовното в човека, не да го дърпа в тинята на блатото. Изкуството е духовната храна на човек, тя не може да бъде приравнена с калта от локвите по улицата.

- Подбирате ли ролите или се съгласявате на всичко?
- Навремето, в началото на кариерата си се съгласявах на всички роли, само и само да работя. Но сега вече проумях, че има роли, които не ми е интересно да ги играя и да се раздавам напразно. Има роли, които сами по себе си нищо не казват. Струва ли си? Да излезеш на сцената или на екрана само заради надписа на афиша. Не ми се иска да играя това, което го мога. Винаги съм в търсене на новото предизвикателство и на режисьор, който ще ми предложи нещо ново, интригуващо и интересно.

- Обичате провинциалните театри и спокойствието на селския живот….
- Да, така е. В провинцията има театри, които с нищо не отстъпват на тези в Москва и в Санкт-Петербург. В тях има ред и уважение, и това проличава още от входната врата, когато те посрещат, по начина, по който се здрависват. Чистота на сцената, подът блести. Усеща се неподправеното уважение към изкуството. Няма значение, че провинциалните театри разполагат с много по-малко пари, отколкото столичните, но затова пък ги превъзхождат по чистотата, реда и дисциплината, и любовта към театъра. Публиката в провинцията те боготвори. Гледат в захлас, аплодират искрено, пълнят залите, защото са жадни за изкуство. Провинциалният зрител е изключително неподправен, искрен и благодарен. А селският живот ми допада, не само защото съм изиграла десетки роли на здравата селска жена, но и защото в природата и бита намирам покой. Но сега не бих могла вече да живея в провинцията.

- Пет пъти не са ви приемали в театралното училище. С какво го обясняваха?
- Правилно, че не са ме приемали. Знаех, как трябва да се чете за изпити, но никой не ме беше научил на поведение. Стоях вдървена, притеснена – абсолютно селско момиче. За какво да ме приемат? Без никакви външни данни…В „Щукинското театрално училище” момичетата бяха красавици, като модели. Сега вече и красотата загуби смисъла си. И грозни и некадърни се снимат сега и в киното, и са на театралните сцени.

- И все пак ви приеха режисура…
- Да, приеха ме и останах от отчаяние, че не ме взеха в актьорско майсторство. След като се изучих, после се задържах като четец във филхармонията, а после вече се реализирах като актриса. Дълъг и мъчителен път извървях, но постигнах детската си мечта.

- Вие сте вярващ човек. Не ви ли притеснява безхаберието което цари наоколо?
- Аз съм православна християнка. Смятам, че църквата трябва да се бърка в политиката и общественият живот. Безхаберие е имало и ще има. Човек сам трябва да отговаря за постъпките си и пътя, по който ще тръгне. Не одобрявам, актьорите да навлизат в политиката. Ти или си актьор, или си политик! Човек трябва да следва някакви морални принципи в общественото си поведение. Мен също навремето ме викаха да стана партиен член, но аз отказах.

- А какво ще кажете за политизирането на културата?
- Това пък как ме боли. Знаете ли, аз съм наполовина украинка. И всеки път, когато отивам там плача и ме боли от това безпределие и тази безсмислена война, която се води. От Украйна са корените на дядо ми. Двата народа са до такава степен близки един с друг, че това е някакъв пълен абсурд и парадокс да се карат и да има вражда между тях. Страшното е, че мръсните пръски от тинята на политиката попадат директно върху чистото лице на културата и изкуството. Те го цапат. Цапат го ужасно! За какво е всичко това! Кому е необходимо да затрива изкуството, творчеството и културата с мръсната тиня на политиката!? Глупаво е да се караш със съседа си. Колкото и огромна стена да градим, рано или късно тя ще рухне. Жалко е, че хората недооценяват краткостта на живота и си губят времето в безсмислени политически разпри, които ги вписват, уви, и в културата…Не искам да навлизам в политиката, но всичко вече е толкова политизирано, че не остава място изкуството и духовното. Понякога ми се иска Господ да разтвори небето и да се провика отгоре : „Ей, вие там, какво не ви стига, какво още имате да делите….” Изкуството няма език. Светът на изкуството е разбираем за всички националности и народи и ме боли, много ме боли, когато този безграничен език го затварят в рамките на политиката.

- Какво ще кажете на колегите си в България? На зрителите?
- Санкциите не могат да спрат изкуството и неговите проповедници. Вярвам, дори съм напълно убедена, че доброто и правдата ще победят. Ние сме славянски, православни народи, това ни обединява и трябва да се придържаме към нашите ценности, да не допускаме вмешателството на лукавия между нас. Трябва да се стремим към духовното обединение на нашите два народа и да не позволяваме да ни разединят.

- Вие сте актриса със завиден опит. Какво ще пожелаете на младите актьори, които тепърва тръгват по пътеката на професията?
- Да не ги е страх от трудностите, които им предстоят. Смело да играят, да намерят себе си. Да не се страхуват да допускат грешки. Всяка една трудна минута се трупа в умствения багаж, който ще трябва да носят в главите си. Това е незаменим опит за актьорите. Всеки актьор да намери своята ниша, но никога да не си цапа името и лицето. Дерзайте и в киното, и в театъра. Публика винаги ще има и изкуството ще пребъде!

Интервю на Оля АЛ-АХМЕД