Черни коне изпратиха Джоко Росич

Столичният храм „Свети Седмочисленици“ се оказа малък да побере всички близки, колеги и почитатели, дошли да се простят с вечния каубой на българското кино Джоко Росич. В памет на образа на мъжкар на кон, който актьорът бе превърнал в своя запазена марка не само в нашето, но и в унгарското и сръбското седмо изкуство, последното му символично „излизане на сцена“ бе изпратено и от четирима ездачи на черни коне. Сред четиримата каскадьори пред църквата, на седлото бе и синът на големия Георги Калоянчев – Ивайло Калоянчев, започнал кариерата си именно като каскадьор.

Идеята за зрелищното отдаване на почит идва от каскадьорската група на Йордан Захариев и Александър Методиев. "Беше най-добрият каскадьор сред актьорите и най-добрият актьор между каскадьорите“, сподели Захариев. Други колеги си спомниха за гордата осанка на актьора, излъчваща достойнство, и за неподражаемия му глас, който освен в много филми звучи и в „заставките“ на Рок Радио 1.

Сред опечалените, чакащи ред на опашката за поклонението пред големия артист, бяха актьорите Христо Мутафчиев, Иван Налбантов, Ирен Кривошиева, Елена Петрова, Светослав Пеев, Петър Вучков, режисьорите Коста Биков, Костадин Бонев, музикантът Стефан Димитров и мнозина други. Самият някогашен Хан Аспарух – актьорът Стойко Пеев, дойде с букет червени и бели карамфили за колегата си. Бившият министър на културата – скулпторът Вежди Рашидов, също се присъедини към скърбящите за големия актьор.

„Отиде си един истински, ама истински човек“, сподели Вучков. "Прекрасен, очарователен и много хубав човек", коментира Кривошиева. "Имаше невероятно присъствие, беше голям артист", потвърди и Славчо Пеев.

Джоко Росич си отиде на 21 февруари след операция на мозъчен тумор. Сред най-известните му филмови роли са тези в "Осмият", "Езоп", "Демонът на империята", "Михаил Строгов", "На всеки километър", "Гоя", "Антихрист", "Баща ми бояджията", "Иван Кондарев", "Сватбите на Йоан Асен", "Войната на таралежите", "Камионът", "Хан Аспарух", "Време разделно", "Под игото", "Златният век", "Капитан Петко войвода", "Зарево над Драва", а в Унгария актьорът – син на българка и сърбин, бе дори още по-известен с екранните си превъплъщения, отколкото у нас.

Преди 4 години в Будапеща той бе удостоен със специална награда за принос към унгарското кино. През февруари 2010 година пък получи отличието "Златен век" на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино.