Васил Петров: Няма ли тръпка, няма смисъл да излизаш на сцената

Официалното откриване на Есенния салон на изкуствата в Пловдив тази година ще бъде на 1 септември 2024, на Античния театър, с концерт на Васил Петров, който празнува 30 години в музиката. Певецът се появява на сцената в специален гипсов ботуш, заради нелеп инцидент. Но това не му пречи да раздаде чара си на публиката, която го обича.

За своя творчески път към върховете разказва в предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" джазменът Васил Петров, когото всички наричат "българският Франк Синатра“.

За тези 30 години пеенето все още ли е страст за Васил Петров, има ли я още тръпката, както в началото?

Да, винаги, ако я няма тръпката, то няма смисъл да излизаш на сцена. Защото винаги има един трепет, едно вълнение преди излизане, но то е в добрия смисъл на думата, нещо положително, което те подготвя и което ти дава сили да можеш да направиш това, за което си предназначен.

А спомняш ли си как започна всичко?

Естествено, че си спомням. Отдавна, мина доста време. Професионалният ми път започна първоначално с желание да стана инструменталист, да пиша музика, след това на бърза ръка се преквалифицирах, кандидатствах в естрадния отдел на Консерваторията. И така. Но това са дълги истории.

Кой е най-яркият спомен от първите години на професионално пеене, на професионални изяви, или по принцип?

Много са. Зависи какво значи ярък спомен. Много различни неща в годините се случиха, много събития, много случки.

Синатра – това ли е идолът на Васил Петров?

Не, аз никога нямам идол, слава богу, защото не трябва. Това са по-скоро хора, на които съм подражавал.

Но как се започна? Как се запали все пак по неговото творчество?

Синатра - то имаше случай, в който един журналист от вестник "Поглед“ Желяз Шагаев, беше в началото на 90-те години, точно началото на кариерата ми, написа една статия кратка, че Вили Казасян представя в Зала 2 на НДК, еди-кой си, небезизвестния Васил Петров, този път в амплоато на българския Франк Синатра. И оттам вече медиите го подеха и това стана нещо като мой прякор.

Но все пак, ако се вгледа внимателно човек, може да види доста прилики и в твоето поведение, и в начина, по който музицираш.

Може, но това е било несъзнателно. После имаше един период, в който обръщах сериозно внимание, но чак като ме оприличиха на него, обръщах по-сериозно внимание тогава на него като певец. Въпреки че аз съм харесвал и доста други изпълнители, преди него и съм слушал и Тони Бенет предимно, Марк Мърфи, да, звезди от блуса, от джаза, въобще като цяло, и от попмузката, от фюжън, разбира се, слушах всякакви стилове. Но после, да, определено аз почнах да пея и негов репертоар с негови аранжименти, които бяха тогава с Биг бенда на Националното радио. Така че, после е било и съзнателно. Но, не съм си поставял за цел да съм така близко до него, не съм го имитирал, всичко си беше един естествен процес.

Между впрочем един твой приятел казва, че имаш вроден суинг и че добре боравиш с цезурата.

Е, дай Боже, де.

И това е всъщност нещото, по което може би си приличате и може би това е приликата със Синатра, и не само. Гласът ти също.

Да, да. Дано да е така. Дай Боже.

Как дойдоха първите твои завоевания? Доколкото знам имаш награди на "Златен Орфей“?

А, да, да, на "Орфей плюс“, да. И те дойдоха така, от само себе си, в смисъл, не съм ги предизвикал. Така решиха, решихали да ме наградят. Аз бях награден в три категории. Всъщност, дето се казва, обрах наградите.

Това коя година беше?

1995-а. Това е като първо "Грами“, нещо подобно, българско "Грами“ за поп музика. Бях номиниран в три категории, и трите ги спечелих всъщност. И два типа журита са журирали, по-голямо, много повече хора в един момент, след това по-тясна оценка. Аз мислех да не ходя на церемонията, която се излъчваше на живо от НДК, ама майка ми ме убеди да отида, и така стана, защото аз не бях получавал награди до този момент. Те бяха Наградите бяха в три категории: Певец на годината, Албум на годината и Хит на годината.

Хитът коя песен беше?

Хитът е "Подслон в дъжда“ на Тери Калиски и Васил Пармаков, Милчо Спасов. А Албумът беше "Другият“, първият ми албум всъщност. В началото на кариерата ми е горе-долу това.

Обаче като те слушам сега добивам представа, че като че ли е много лесно да стане звезда човек в България, а всъщност така ли е?

Зависи. Зависи от много неща.

От какво зависи и лесно ли е?

Ми, зависи от стечение на обстоятелствата. Естествено, при мен беше така. Не знам какво да кажа. Защото, аз започнах в такъв момент, когато духът беше излязъл от бутилката, в смисъл, бяха други времена тогава. Имаше всички забрани, имаше ограничения. Спомням си, нали, за другите, за колеги, които преди това са били в бранша. Те са ми говорили за ограничения за пеене на английски, определени там квоти, комисии и т.н.

Докато аз пеех вече на английски предимно. Разбира се и на български песни преди това съм записвал. Освен това хората не бяха слушали тази музика точно в този ѝ вид, в който аз го правех, и някак си бързо се прочух, бързо се популяризира. Беше любопитно, интересно, да. Аз не съм го правил нарочно, просто така се стекоха обстоятелствата. Божа работа! Тогава започна кариерата ми.

Сега, нека поканим слушателите на концерта ти, на 1-ви, с който концерт всъщност се открива Есенен салон на изкуствата в Пловдив!

Да, това е последният ми концерт от това турне, който открива Есенния салон в Античният театър в Пловдив. Всъщност аз започнах турнето на 9 август от Летния театър във Варна. Много хубав концерт стана, слава Богу, с много голям интерес, при пълен Летен театър, след което приложих, направих още 10, значи общо 11 концерта до този момент.

Нека представим и екипа, който е с теб?

Да, минахме през цяла България, по Южно/Северно Черноморие и т.н. Т.е. това е лятно симфонично турне, със Симфониета-Враца плюс с Христо Павлов на диригентския пулт. Има и трио, това са пловдивски музиканти, Божидар Тоновски, Христо Минчев и Кристиан Желев – джаз-трио, те работят с мен от известно време в симфоничния ми проект и не само. Работим и със Зорница Иларионова – цигулка, тя е изключителна. Това е съставът на програмата.

Програмата съдържа, както е написано, най-доброто от моя репертоар, както възродени стари хитове – тези, които бяха хитове, "Другият“ на Константин Цеков и Живка Шопова, Заберски младши направи един много нов симфоничен аранжимент в холивудски стил, както тези от първите ми години, така и филмова музика, има и джаз. Много еклектична програма в пълния смисъл на думата. Има всичко, което съм пял до този момент, както и музика, изпята на испански, отскоро в репертоара ми.

Концертът ще е в Античния театър в Пловдив, на 1 септември.