Могат ли котките, свикнали с живота навън, да се адаптират към дома?

За много стопани котката, която обича да прекарва времето си навън, е източник на постоянни тревоги. Автомобили, други животни, заболявания и опасности от околната среда са само част от рисковете, пред които са изправени свободно разхождащите се домашни любимци. Но дали котка, свикнала с приключенията навън, може да се чувства добре, ако животът ѝ вече се случва само у дома?

Въпросът отдавна предизвиква дискусии сред стопани и специалисти. Освен безопасността на животните, важна тема е и влиянието на котките върху местната дива природа. Свободно разхождащите се котки ловуват птици и дребни бозайници, а в някои региони могат да представляват сериозна заплаха за местните видове.

Ново проучване от Австралия дава интересен отговор на въпроса за адаптацията. В него са участвали 87 собственици на котки от Австралия и Нова Зеландия, които са опитали да приучат свободно разхождащите се животни към живот изцяло на закрито.

Резултатите показват, че при голяма част от котките промяната се оказва сравнително лесна. Повече от 40% от стопаните посочват, че животните им са свикнали с новия начин на живот само за няколко дни. При около една четвърт адаптацията е продължила няколко седмици, а 12,6% споделят, че котките им все още не са се адаптирали напълно.

Изследователите установяват и че поведението на повечето животни се променя сравнително малко. Една от забележимите разлики е, че след преминаването към живот само у дома котките започват да търсят повече внимание и да проявяват по-голяма общителност.

Какво се случва с дивата природа?

Въпросът за свободното движение на котките не е свързан единствено с тяхната безопасност. Редица изследвания разглеждат и влиянието им върху дивите животни.

В САЩ например проучвания сочат, че свободно разхождащите се котки са свързани с гибелта на милиарди птици и бозайници годишно. В Европа също има данни за значително въздействие върху местната фауна. Изследване в Полша например изчислява, че котките могат да убиват до 500 милиона гръбначни животни годишно.

Затова за много стопани ограничаването на достъпа до открито се превръща не само в начин да предпазят домашния си любимец, но и в мярка за намаляване на натиска върху местната природа.

Как да улесним прехода към живот у дома?

Според участниците в австралийското проучване преминаването към изцяло домашен начин на живот в повечето случаи е било „по-лесно от очакваното“. Над 75% от стопаните посочват безопасността на котката като основна причина за решението си.

За около една трета важен фактор е било и влиянието на животните върху дивата природа. Значението на този мотив обаче зависи от конкретния регион и от това доколко котката има силно развит ловен инстинкт.

Някои стопани съобщават за допълнителни разходи при отглеждането на котките изцяло у дома, макар че ветеринарните разходи са се оказали по-ниски. Въпреки това повечето участници остават с впечатлението, че любимците им се чувстват добре след промяната.

Още по-показателно е, че много от стопаните заявяват, че ако в бъдеще отново имат котка, биха я отглеждали само на закрито.

Това подсказва, че котката, която някога е обикаляла покривите и съседските дворове, невинаги се нуждае от целия квартал, за да бъде щастлива. С подходяща среда и време за адаптация животът у дома може да се окаже не ограничение, а по-сигурен начин за дългосрочно съжителство между котката, стопанина и природата.

Източник: Lifestyle.bg.