Алфред Нобел: 10 факта отвъд динамита

Когато Алфред Нобел се ражда на 21 октомври 1833 г. в Стокхолм, семейството му вече е изправено пред финансов срив. Баща му Имануел Нобел фалира още в годината на раждането на сина си, а няколко години по-късно заминава за Санкт Петербург. Там създава механична работилница и успява да изгради ново предприятие, което произвежда и военни материали.

Алфред прекарва голяма част от детството и младостта си в руската столица. На 17 години говори свободно пет езика. Изпратен е да се запознае с химията и индустрията в Европа и Съединените щати, но интересите му не се изчерпват с науката. Още като млад той пише стихотворения и пиеси, а по-късно събира библиотека от над 1500 тома. За него литературата не е било занимание за свободното време, а начин да разсъждава върху самотата, любовта и смисъла на живота.

Изобретението, което започва с трагедия

Нобел започва да работи с нитроглицерин в началото на 60-те години на XIX век. През 1863 г. получава първия си патент, свързан с промишленото използване на опасното вещество. Година по-късно експлозия в лабораторията край Стокхолм отнема живота на по-малкия му брат Емил.

Трагедията не спира изследванията му. Напротив, тя насочва Нобел към търсенето на по-сигурен начин за работа с нитроглицерин. След експлозия, разрушила фабриката му край Хамбург през 1866 г., той продължава опитите си върху сал, закотвен в река Елба. Там установява, че кизелгурът може да превърне течния нитроглицерин в по-стабилна паста. Така се появява динамитът.

Името идва от старогръцката дума „динамис“ – „сила“. Динамитът не е тротил, както често се смята, а стабилизирана форма на нитроглицерин. Патентът е издаден през 1867 г., а изобретението бързо намира приложение при строителството на тунели, железопътни линии и канали, но и във военната индустрия. В рамките на едно десетилетие около изобретенията на Нобел са създадени фабрики в 14 държави.

По-малко известните изобретения

Динамитът е само най-прочутият резултат от работата на Нобел. През 1875 г. в лабораторията си в Париж той създава взривен желатин – материал, който съчетава по-голяма мощност с по-добра устойчивост. По-късно разработва и балистита – бездимен барут, който му носи сериозен спор с френските власти. Неговите 355 патента обхващат още идеи за синтетичен каучук, изкуствена коприна, горива и различни химически продукти.

Нобел е бил едновременно изобретател, предприемач и човек, който пътува непрекъснато между предприятията си. Самият той описва начина си на живот с думите: „Домът е там, където работя, а аз работя навсякъде.“ През 1891 г. напуска Париж и се установява в Сан Ремо, Италия, където продължава да работи в частната си лаборатория.

Берта фон Зутнер и завещанието

През 1876 г. Нобел наема за кратко Берта Кински за домакинка и личен секретар. Тя скоро напуска, за да се омъжи, но двамата запазват кореспонденцията си. Берта фон Зутнер по-късно се превръща в една от най-известните активистки за мир в Европа и през 1905 г. получава Нобеловата награда за мир.

На 27 ноември 1895 г. в Париж Нобел подписва последното си завещание. В него определя по-голямата част от състоянието му да бъде вложена във фонд, чиито средства да се използват за награди за принос към физиката, химията, физиологията или медицината, литературата и мира. Той умира на 10 декември 1896 г. в Сан Ремо, без да види първото връчване на наградите. То се състои през 1901 г. – пет години след смъртта му.

Източници: history.com, nationalgeographic.com, apnews.com