Иван Шишман: царят, чиято последна крепост бе Никопол

В края на XIV век цар Иван Шишман вече не управлява държава с някогашните размери. Търново е превзето през 1393 г., османската армия настъпва по Дунав, а последната голяма опора на владетеля е Никопол. Именно там се разиграват последните страници от живота му.

Иван Шишман е син на цар Иван Александър и Сара-Теодора. Роден е около 1350 г., след възкачването на баща си, което му дава особен статут в средновековната владетелска традиция. По византийски образец такива владетели са наричани багренородни. Той заема търновския престол през 1371 г., докато неговият полубрат Иван Срацимир управлява Видинското царство.

Цар с разпокъсана държава

Владенията на Иван Шишман са ограничени не само от османското настъпление. Българските земи вече са разделени между Търново, Видин и независими или полунезависими владетели в Добруджа. Въпреки това царят запазва претенцията си да говори от името на търновската държава. В писма до свои боляри той се подписва като „господин Търновски“, а не просто като местен управител.

След падането на столицата Никопол става основната му резиденция. Градът има важно положение на Дунав и осигурява връзки с Влахия, Сърбия и Унгария - държави, от които Иван Шишман очаква подкрепа срещу Баязид I. В документи от последните години той разпорежда на болярите си да изпращат войници и оръжие в Никопол.

Семейните му връзки също са част от голямата политика на епохата. Сестра му Кера Тамара е омъжена за султан Мурад I, а самият Иван Шишман е зет на сръбския княз Лазар. През 1386 г. той помага на Мирчо Стари да се утвърди като владетел на Влашко. Тези съюзи обаче не успяват да спрат османската експанзия.

Последните дни и спорната дата

След битката при Ровине през май 1395 г. Баязид I се насочва към Никопол. Българската анонимна хроника разказва, че царят е заловен и убит на 3 юни 1395 г. Османски хронист от XV век също описва обезглавяването му в Никопол. Кратка византийска хроника обаче посочва 29 октомври същата година. Историкът Христо Матанов приема именно тази дата за по-вероятна, затова 29 октомври се отбелязва като годишнина от смъртта на Иван Шишман.

Обстоятелствата около края му остават не напълно изяснени. Ханс Шилтбергер пише, че владетелят е умрял в затвор, а синът му Александър е приел исляма и името Искендер. Според изследователи това обръщане към исляма вероятно се е случило по-късно, около 1416-1418 г., а не непосредствено след смъртта на баща му.

Иван Шишман оставя двама синове - Александър и Фружин. Фружин по-късно участва във въстанието на Константин и Фружин срещу османската власт. В Боженишкия надпис се споменава севаст Огнян, който служил при цар Шишман и „държах за вярата на цар Шишман“.

Проф. Николай Овчаров го нарича „Защитникът на Отечеството“ - оценка, която обобщава ролята му в паметта за последната съпротива на Търновското царство. Дали е загинал през юни или през октомври 1395 г., Иван Шишман остава владетелят, чието име е свързано с Никопол, с края на средновековната българска държавност и с усилието да бъде запазена властта дори след падането на столицата.

Източници: trud.bg, old-news.bnr.bg