Кой има имен ден днес, 11 ноември 2024 г. Честито!

На 11 ноември българинът почита свети Мина, преданията разказват за многобройните чудеса, които светецът извършвал. Вярвали, че ако му се помолят от сърце, той ще им помогне. Свети Мина идвал в сънищата и мислите на хората и вършел чудеса. Явявал се пред грешници, разобличавал ги и така ги връщал към праведния живот.

Свети Мина бил воин в Египет и изповядвал християнската вяра. Той се почита като един от най-изявените воини и закрилник на военнослужещите. Някога той бил прочут и смел войн, но се оттеглил в пустинята, защото дивите зверове били по-добри от хората езичници.

В превод от гръцки името на светеца означава „намирам“, „съобщавам“ и затова сред българите се разпространява вярата, че помага да се открият откраднати и загубени вещи и животни. Познат в Родопите като свети Мина сребърен, приет за покровител на всички, поддържа надеждата, че няма нищо невъзвратимо. Важно условие е да не се пристрастяваме към вещите и да не тъгуваме отчаяно за тях.

Според народната етимология името на св. Мина се свързва и с глагола „разминава“, поради което почитат светеца – „да се разминат болестите и лошото по хората“. Приет за народен лечител, днес знахари и екстрасенси го почитат. Свети Мина е покровител и на жените, затова към него са насочени молитвите им за здраве на дома и децата. Пътниците също се обръщат към него с надеждата той да ги пази по далечните пътища на земята.

Празникът на св. Мина бележи средата на т. нар. Вълчи празници – времето от Архангеловден /8 ноември/ до Коледни заговезни /14 ноември/, в което вълците бесуват. На места Вълчите празници започват от Коледни заговезни и свършват на Въведение Богородично /21 ноември/. Последният ден е посветен на най-страшния вълк, който върви последен след стадото, познат като Куцулан.

Българинът е натоварил св. Мина и с мисията да бъде господар на вълците, да ги пуска и прибира. Поради господството му над тях в иконографската традиция на самоковската школа, св. Мина е изобразяван като воин, яхнал бял кон. В едната си ръка държи копие, а в другата – два завързани вълка. В Софийско и Средна Стара планина казват, че св. Мина „повежда Вълчите празници“. В софийските селища наричат тези дни Вучляци или Вълкови дни, а в троянските и тетевенските села са познати като Зверини празници, а първият ден от този период наричат Дзверин ден.

На този ден се лепят кал или тор около огнището и зад вратата – ритуали, свързани с вярването, че трябва да се залепят на вълка очите. Връзват се ножиците, а жените шият предния и задния край на полите си, за да се завържат и зашият устата на животното. Не се споменава и името на страшния звяр. Казват, че вълчицата не може да забременее, ако не хапне жив въглен или вълнен плат, изработен през тези дни. Затова пепелта от огнищата не се изхвърля, а въглените се гасят във вода. Спазват се различни забрани, за да не слизат вълците наблизо до селището, да не нападат стадата и хората - жените не предат, не тъкат и не бродират, не се носи и вълнената дреха изработена през тези дни, за да не излезе вълк насреща. Не се чука сол, не се дялка дърво, не се пипа гребен, не се ринат оборите на конете и кошарите. Тези забрани се спазват особено през Вълчите празници.

В Сливенско св. Мина почитат като митичен повелител на една от най-страшните болести, върлувала в миналото – чумата, защото според преданието „св. Мина заловил и заключил болестта“. В селищата из Пирин, светеца приемат за господар на „лошите болести“ и на епилепсията. Традицията повелява да се обрече в храма курбан в негова чест, да се окичат иконите му с цветя и с дарове, да се омесят питки, намазани с мед, за да пропъди св. Мина всички болести далеч от селото.

В народните представи празникът на св. Мина се счита за „тежък“ ден и затова жените трябва да го почитат, в противен случай ще пострадат лошо. На празника му отиват в църква или параклис и палят свещи за здраве. При тръгване на дълъг път хората се прекръстват с пожелание: „Свети Мина да е напред и да помага!“. Когато човек се разболее или си загуби нещо ценно, пали свещ пред иконата на светеца.

Българинът се е научил да гадае и предсказва по времето - ако в тези дни небето е ясно и слънчево, през лятото пчелите ще са добри и работливи.

Близо до София се намира обрадовският манастир „Св. великомъченик Мина“. В него се съхранява чудотворната икона на светеца, пред която потокът от вярващи никога не стихва, особено около 11 ноември, когато много хора се събират с вяра, надежда и почит.

Църквата го почита заедно със св. Виктор и Викентий, за това именици на този ден са Мина, Виктор, Викентий, Минка, Виктория и техните производни. Да им пожелаем здраве, мъдрост и успехи.

Изготвил: Теменуга Йорданова, етнолог, източник: regnews.net