Тайната е разкрита: Как Леонардо да Винчи е нарисувал "Мона Лиза"?

Използвайки рентгенови лъчи, за да надникнат в химическата структура на малка частица от прочутото произведение на изкуството "Мона Лиза", учените получиха нова информация за техниките, които Леонардо да Винчи е използвал, за да нарисува своя революционен портрет на жената с изящна загадъчна усмивка.

Изследването, публикувано в сряда в Journal of the American Chemical Society, показва, че прочутият с любопитството си, ученолюбието си и изобретателността си италиански ренесансов майстор може би е бил в особено експериментаторско настроение, когато в началото на XVI в. е започнал да работи върху "Мона Лиза".

Рецептата за маслена боя, която Леонардо е използвал като основен слой, за да подготви паното от тополово дърво, изглежда е била различна за "Мона Лиза" със свой собствен отличителен химически подпис, открива екипът от учени и историци на изкуството във Франция и Великобритания.

"Той е обичал да експериментира и всяка от картините му е напълно различна от техническа гледна точка", казва Виктор Гонзалес, водещ автор на изследването и химик в най-висшата френска изследователска организация CNRS. Гонзалес е изследвал химическия състав на десетки творби на Леонардо, Рембранд и други художници.

Using X-rays to peer into the chemical structure of a tiny speck of the celebrated work of art, scientists have gained new insight into the techniques that Leonardo da Vinci used to paint his groundbreaking portrait. https://t.co/ZqvKTB6Sse

— The Associated Press (@AP) October 12, 2023

"В този случай е интересно да се види, че наистина има специфична техника за основния слой на "Мона Лиза", каза той в интервю за Асошиейтед прес, предава vesti.bg.

По-конкретно, изследователите са открили рядко съединение - плумбонакрит, в първия слой боя на Леонардо. Откритието, казва Гонзалес, за първи път потвърждава това, което историците на изкуството досега само са предполагали: че Леонардо най-вероятно е използвал оловен оксид на прах, за да сгъсти и подпомогне изсъхването на боята, когато е започнал да работи върху портрета, който сега гледа иззад защитно стъкло в музея Лувър в Париж.

Кармен Бамбах, специалист по италианско изкуство и куратор в нюйоркския музей "Метрополитън", която не е участвала в проучването, смята изследването за "много вълнуващо" и казва, че всяко научно доказано ново разбиране за техниките на рисуване на Леонардо е "изключително важна новина за света на изкуството и за нашето глобално общество".

Намирането на плумбонакрит в "Мона Лиза" свидетелства "за страстния и постоянен експериментаторски дух на Леонардо като художник - именно това го прави непреходен и модерен", казва Бамбах.

Анализираният фрагмент от боята от основния слой на "Мона Лиза" е едва забележим с просто око, не по-голям от диаметъра на човешки косъм, и е от горния десен край на картината.

Учените надникнаха в атомната му структура с помощта на рентгенови лъчи в синхротрон - голяма машина, която ускорява частиците почти до скоростта на светлината. Това им позволява да разгадаят химическия състав на петното. Плумбонакритът е вторичен продукт на оловния оксид, което позволява на изследователите да твърдят с по-голяма сигурност, че Леонардо вероятно е използвал праха в своята рецепта за боя.

The "Mona Lisa" has given up a secret. https://t.co/8MUkZF3FWP

— The Associated Press (@AP) October 11, 2023

"Плумбонакритът е наистина пръстов отпечатък на неговата рецепта. Това е първият път, в който можем да го потвърдим химически", казва Гонзалес.

След Леонардо холандският майстор Рембранд може би е използвал подобна рецепта, когато е рисувал през XVII в.; Гонзалес и други изследователи вече са открили плумбонакрит и в неговите творби.

"Това ни казва също, че тези рецепти са се предавали в продължение на векове. Това е била много добра рецепта", казва Гонзалес.

Смята се, че Леонардо е разтворил оловен оксид на прах, който има оранжев цвят, в ленено или орехово масло, като е нагрял сместа, за да получи по-гъста и бързосъхнеща паста.

"Това, което ще получите, е масло с много хубав златист цвят. То тече повече като мед", казва Гонзалес.

Но "Мона Лиза" - за която Лувърът твърди, че е портрет на Лиза Герардини, съпруга на флорентински търговец на коприна - и други творби на Леонардо все още имат други тайни за разкриване.

"Със сигурност има още много, много неща за откриване. Едва ли сме надраскали повърхността. Това, което казваме, е само още една малка тухла в познанието", казва Гонзалес.