Етнограф посочи от къде произлизат традициите в България за Бъдни вечер и Коледа

Бъдни вечер и Коледа са празниците на надеждата и новото начало в народния обреден календар. За нашите предци Бъдни вечер е била нощ, изпълнена със специална енергия, за която са необходими и подобаващите традиции и ритуали.

Рождество Христово и вечерта преди празника са били празници на новото начало според прадедите ни. Познатите ни днес традиции имат своите дълбоки корени в езическите религии. Това разказа в интервю за БТА етнографът Динка Ангелова от Ямбол.

В деня преди Коледа всеки от членовете на семейството е имал строго определени задължения

„Стопанката става рано, измива се и започва да меси Боговица – питката за трапезата, хляб-жертва за Бог. Докато тя се суети и приготвя също постни ястия, стопанинът е имал друга задача. Той е трябвало да отиде в гората и да отсече дърво – Бъдник. Отивайки е трябвало да мълчи, а после да избере плодно дърво. Когато си хареса, той се покланя на дървото и го кани да му бъде гост в тази толкова важна вечер. Полива го с вино и отрязва. Занася го вкъщи, стопанката поема дървото и го завива в кърпа като скъп гост“, обясни етнографът.

Бъдникът се поставя в огнището да гори цяла нощ

По горенето на Бъдника са гадаели каква ще бъде годината – добра или лоша. Но надеждите винаги били да е по-добра. Всички традиции се изпълнявали, за да се гарантира доброто, което се очаква. Според това как хвърчат искрите са гадаели дали ще бъде плодородна, дали ще се множат животните, дали в дома ще бъдат здрави и ще има берекет в къщата, ако имат ерген, ще им доведе ли снаха, ако имат мома пък, дали тя ще се омъжи. В някои села хвърлят зрънца пшеница или ечемик в огъня и по пукането им също се гадае, разказа Ангелова.

Трапезата се е слагала на земята, като се имитирало раждането на Христос

„Поставяла се слама, отгоре черга и т. нар. трапезник – тъкано правоъгълно памучно парче. Върху него се редят постните гозби – нечетен брой, без да е строго определен, но най-малко седем. Смятало се е, че на трапезата трябва да се сложи всичко, което се произвежда – лук, чесън, ошав, постни сърми, Боговицата с парата. Задължително на трапезата присъства варено жито, защото се смята, че то е в основата на живота. Набъбването на зърнените култури при варене се свързва с благоденствието и благополучието. Боговицата не се реже, а разчупва. Раздава се първо на най-възрастните, а накрая на децата. На който се падне пара̀та, ще бъде най-здрав и с най-голям късмет през годината“, допълни тя.

Tрапeзата задължително се прикадява с тамян, преди да се седне на нея

Това прави стопанката или стопанинът, в отделните региони е различно, но по-често – стопанката. Тамянът се слага на керемида или лемеж – металната част на плуга. Прикадява се и оборът, за да бъдат здрави животните. По въгленчето на тамяна също се гадаело. Когато се седне на трапезата, не трябва никой да става. Ако някой стане, ще става и квачката от полога, няма да има пиленца. Трапезата не се вдигала цяла нощ, защото се вярвало, че на нея идват починалите да се нахранят. А сутринта всички са очаквали да дойдат коледарите, които да възвестят чудото на Рождество Христово, разказа още етнографът.

Вярванията в християнството се припокриват с езичеството

„В коледарските песни се пее за раждането на Бога – слънце. Древните египтяни, прабългари, кавказки народи и др. са празнували на 25 декември раждането на младия върховен Бог – слънце и началото на новата година. Празникът е свързан със зимното слънцестоене – 22 декември. Езическите народи вярвали, че Слънцето отива три дни на гости на майка си. По време на това гостуване то умира, а на 24-и срещу 25 декември се ражда отново. През IV век християнската религия напластява образите, използва раждането на Бога-слънце, като го заменя с раждането на Исус Христос“, обясни още Динка Ангелова.

Коледарският буенек - уникалната традиция на танцуващите коледари в Ямбол

В Ямболско подготовката за вечерта преди празника е започвала месец по-рано. Коледарите също са очаквали с нетърпение, за да тръгнат с песни и танц от къща в къща, за да възвестят раждането на Бога. За разлика от другите региони, ямболските коледари не само пеят, но и танцуват, изпълнявайки коледарски буенек. Местната традиция е уникална за страната и от години приковава интереса на етнографи и краеведи.