Проблемът с теорията на Дарвин за селекцията

„През 2024 г. еволюционната теория на Дарвин за произхода на видовете ще навърши 165 години с идеята, че живите същества се конкурират помежду си, за да оцелеят, и че естественият подбор гарантира, че най-продуктивните индивиди предават своите гени. При по-внимателно вглеждане обаче се оказва, че тази методология не е подходяща за описване на произхода на първите видове по аналогия с изкуствения подбор, при който винаги се избира „най-подходящият признак на вида, онези индивиди от вида, които притежават интересуващи ги признаци, с надеждата, че тяхното потомство ще наследи тези желани признаци.

Когато селекционерът започне процес на развъждане, той трябва да бъде завършен чрез подбор на необходимите субекти, в противен случай целта на развъждането няма да бъде постигната. Вижте например развъждането на Холщайн-Фризийско говедо. Това не може да стане без интелигентно планиране и постоянен контрол!“

Според дарвинизма обаче „... в действието на естествения подбор няма повече замисъл, отколкото в посоката, в която духа вятърът... Естественият подбор е слепият часовникар; сляп, защото не може да предвиди, защото не планира последствията, защото няма за цел... биологичната еволюция по същество е случайно лутане в полето на генетичните възможности.“

Ако науката иска да създаде вид организъм от примитивна клетка, той трябва да измине стратегически път сантиметър по сантиметър в определена посока и колкото и видове да създаде, всеки от тях ще изисква еднопосочен стратегически път от определен вид, докато желаният вид не бъде напълно развит. И всичко това би се случило без какъвто и да било контрол в природата?

Това напълно поставя под съмнение интелигентния контрол на изкуствения подбор! Ето защо ролята на естествения подбор в еволюцията на родовите видове трябва да бъде преразгледана, тъй като въз основа на фактите той не е подходящ за тази цел. Теорията на Дарвин за подбора при определянето на произхода на видовете е погрешен път и е крайно време да му се противопоставим в името на доверието в науката!

МИРОГЛЕД В НАУЧНО ОБЛЕКЛО

Ричард Докинс пише в книгата си „Изкачване на невероятната планина“:

„Очевидно е, че ако дарвинизмът наистина е теория на случайността, той не би могъл да работи. Астрономическата неправдоподобност на очите, коленете, ензимите и всички живи чудеса далеч не е проблем, характерен за дарвинизма, а е именно проблем, който всички теории за живота трябва да решат и който дарвинизмът решава по уникален начин. Той го решава, като раздробява невероятността на малки, лесно управляеми парчета, като размазва необходимия късмет, като заобикаля задната част на невероятната планина и като пълзи нагоре по полегатите склонове сантиметър по сантиметър на всеки милион години.“

Слепите привърженици на еволюционната теория са възхитени от книгата:

Невероятната планина... Метафората на Докинс за естествения подбор: планинските върхове представляват сложните резултати от еволюцията ... вълнуваща - перфектният контрапункт на неясното мислене. Робин Макки, Observer.

Един от най-талантливите разказвачи на нашето поколение ... . . За дарвинизма той е това, което Свети Павел е за християнството. Майк Маран, Scotland on Sunday.

Докинс е направил повече от всеки друг, за да направи еволюционната биология разбираема и приемлива. Джон Мейнард Смит, Sunday Times.

Красива, злокобно бурна светкавица на книгата. Mail on Sunday.

Подобно на Дейвид Атънбъро, той се разпростира в широк диапазон, излъчва ентусиазъм и през цялото време продължава да изгражда цялостния аргумент... увлекателно и убедително. Дон Купит, Evening Standard.

Докинс е гений в популяризирането на науката. Ако не сте чели нито една от книгите му, „Изкачване на планината на невероятното“ е чудесно начало: непрекъснато интелектуално и литературно удоволствие. Марк Ридли, The Times.

Колко доволен би бил старият Дарвин. Майкъл Тейлър, Шотландец.

Опровержение на еволюционната лимонада, сервирана тук:

Какво казва Чарлз Дарвин в своята автобиография за това как работи естественият подбор? „... в действието на естествения подбор няма повече замисъл, отколкото в посоката, в която духа вятърът.“ Какво казват Ричард Докинс и Стивън Хокинг за едно и също нещо? „Естественият подбор е слепият часовникар; сляп, защото не може да предвиди, защото не планира последствията, защото няма за цел... биологичната еволюция по същество е случайно лутане в полето на генетичните възможности.“ Това е точно обратното на целенасочения процес на отглеждане на растения и животни от хората.

Ако биологичната еволюция по същество е случайно скитане през полето на генетичните възможности, какво общо има това случайно лутане с еволюционния дизайн и поддържането на генетичните характеристики на различните видове в този невероятно разнообразен свят? Каква е ролята на естествения подбор като последица от неконтролируемия селекционен натиск? Той няма никаква формираща или оформяща роля, а само насърчава непосредственото оцеляване!

Тогава как е създала милиони ясно различаващи се организми без никакво ръководство, след като еволюцията винаги избира най-подходящите обекти за непосредствено оцеляване, а не за създаване на някакъв вид?! Без ръководство еволюцията не може да създаде нито един орга низъм, който да не е съществувал преди това!!!

За стратегическата цел на ръководеното от човека селективно развъждане винаги се подбират субекти с най-желания породен признак, най-подходящите за целта индивиди от даден вид, които притежават интересуващите ги признаци, с надеждата, че тяхното потомство ще наследи тези желани признаци.

Когато селекционерът започне процес на размножаване, той трябва да бъде последван от подбор на необходимите подложки, в противен случай целта на размножаването няма да бъде постигната. Вж. например развъждането на Холщайн-Фризийско говедо. Това не може да стане без интелигентно планиране и постоянен контрол!

Ако репродуктивните характеристики на Холщайн-Фризийската порода са усъвършенствани с помощта на съвременни техники за постигане на възможно най-висока млечност, как природата е развила генетични възможности, скитайки се безцелно и случайно през милиони същества с несравними анатомия и характеристики?

Дарвиновата еволюция може да обясни промените в рамките на видовете - не и съществуването на първоначалния родителски вид. Появата на нови, значително различни видове е хлъзгавият път, банановата кора, която е фалитът на дарвинизма, защото не може да се екстраполира към появата на първоначалните видове, тъй като те не произлизат от вече съществуващи видове - както е тук - а от такива, които преди това изобщо не са съществували.

Този текст: „Разбиване на невероятното на малки управляеми парчета, размазване на необходимия късмет, заобикаляне на обратната страна на невероятната планина и пълзене сантиметър по сантиметър по полегатите склонове на всеки милион години“ е напълно замаяната версия на Ричард Докинс за случайното скитане.

Проектирането на едно живо същество сантиметър по сантиметър изисква стратегически път в определена посока в продължение на милиони години. Проектирането на един милион организми инч по инч изисква милион еднопосочни стратегически пътища в продължение на милиони години. И всичко това стана случайно, без никакъв контрол?

Да се развиват несъществуващи организми от нулата под неконтролиран селекционен натиск, в постоянно променяща се среда, скитайки се в полето на дивите генетични възможности - е, това не е наука, а ясно изразен материалистичен светоглед, облечен в научна дреха - с изключително силно нежелание да се приеме, че зад Вселената стои съзнателен интелект.