Бдеше над мен като орел! Пред ФАКТИ със спомени за легендарния актьор Петър Василев говори дъщеря му Румяна Василева

Народният театър „Иван Вазов“ ще припомни моменти от живота и творческия път на актьора Петър Василев с изложба, посветена на 115-годишнината от рождението му. Експозицията ще бъде открита днес от 17:30 на Първи балкон като знак на почит към артиста, оставил своя следа в историята на българския театър. Пред ФАКТИ говори дъщеря му Румяна Василева.

- Госпожо Василева, на 19 октомври Народният театър ще отбележи с изложба 115 години от рождението на баща ви Петър Василев. Какво най-много искате публиката да си спомни, да научи за него чрез изложбата?
- Тези, които са го гледали на сцената и на екрана и лично са го познавали, го помнят като скромен и пестелив на чувства човек, но като актьор с огромна енергия на сцената, владеещ до съвършенство великата тайна на пълното превъплъщение, голям художник на ярки сценични образи, пресъздал безкрайна палитра от българската и световната драматургия.
А тези поколения, които идват след него, нека знаят, че ТЕАТЪРЪТ беше нещо свято за него! Че е израснал между онези бележити поколения големи сценични майстори, че знаеше какво значи голямо изкуство и голям театър и по никакви съображения не допускаше компромиси със своето изкуство.

- Какъв беше Петър Василев у дома — каква бе разликата между човека, когото публиката познаваше от сцената, и бащата, когото познавахте отблизо вие?
- Какъвто беше сред колегите си, такъв беше сред приятелите си, такъв беше и със семейството си. Двуличието му беше абсолютно чуждо. Той беше артист само на сцената, а не в живота. Голям артист, но само в театъра!
Като баща беше изключителен! Мечтаел е да има дъщеря и Господ го е дарил. Баща ми бдеше над мен като орел. Бях единствено дете в семейството, и то късно родено поради ред обстоятелства... Но не ми разрешаваше никакви глезотии, капризи и т.н. Беше строг, но много справедлив. От дистанцията на доста години, с пълно право мога да кажа, че ме научи на много важни неща и ме подготви добре за живота – отговорност, честност, трудолюбие, грижовност към най-близките.

- Петър Василев посвещава десетилетия от живота си на Народния театър и създава стотици сценични образи. Признанието към него е голямо и той не е забравен. Какви чувства ви връхлитат, когато подготвяхте изложбата?
- Не е морално на първо място да не благодаря на сегашния директор на Народния театър – г-н Васил Василев, за невероятната му отзивчивост. Без неговата подкрепа това нямаше да се случи!
Всичко, което правя, свързано с баща ми, ме вълнува. Той самият беше много емоционален и аз съм наследила част от това.


- Кои негови роли според вас най-пълно разкриват актьорския му талант и има ли превъплъщение, което остава особено скъпо на вашето семейство?
- Всяка една роля разкриваше различни страни от неговия талант. Играеше в комедии, в драми, в трагедии. Диапазонът на таланта му беше много голям. Когато преди години големият режисьор проф. д-р Кръстьо Мирски му дава в своята постановка на „Ревизор“ от Н. В. Гогол ролята на Лука Лукич Хлопов казва: „Аз не мога да си представя, Петре, роля, която ти да не можеш да направиш!“.
Лично за мен, най-скъпи са ми ролите, в които съм го гледала още от дете! Мавроди, Генко Гинкин, кралят на Мордегундия, Свистиков, Кокичков, Бридуазон и още, и още, и още….

- Обичате да казвате, че бохемството му е било чуждо. Какво подхранваше неговата духовност и как успяваше да запази любознателността и интереса си към изкуството до края на живота си?
- Той се интересуваше от всички изкуства, от всичко в живота около него. Не помня ден да се е върнал вкъщи без нова закупена книга в ръка. Много четеше, почина с книга в ръка… Гледаше спектаклите в „своя“ си театър. Но, не като равнодушен зрител. Просто всичко го вълнуваше. Помагаше на младите си колеги, когато искаха помощ от него. Правеше го по много дискретен начин, без да се тупа в гърдите.
Своето духовно и физическо ниво поддържаше с непрекъснати контакти с природата, пред която се прекланяше! Той не допусна да се занемари, дори на преклонна възраст, нито духовно, нито физически! А, това също е голямо майсторство, нали?

- Какво ще включва изложбата — редки фотографии, документи, спомени от спектакли, лични кадри?
- Разполагам с огромно количество материали. Но… Всяка изложба има някакви ограничени възможности. Затова екипът, който я подготвяше, реши тя да отразява само богатата му творческа кариера, продължила повече от седем десетилетия.


- Вие също сте свързана с Народния театър, така че подготовката на тази изложба вероятно съчетава професионалната отговорност с много лични чувства. Трудно ли е да представите баща си пред публиката едновременно като голям артист и като близък човек, когото продължавате да носите в паметта си?
- Без да се себеизтъквам, откровено казано, не ми е трудно. Бог го дари с много дълъг живот! (При тази голяма разлика в годините между нас двамата, можех да остана сираче на 3, на 5 , на 9 години и… да нямам никакви спомени за него) Но ние бяхме дълги години заедно. Откакто съм проходила съм в този театър. От много малка ме водеше в театъра, по спектакли, по репетиции… Познавах всичките му колеги. Обичах ги! Отлично го запомних и като актьор, и като баща, и като човек!

- Какво бихте искали младите актьори и днешната публика да запомнят от Петър Василев?
- Нека знаят, че той се раздаваше изцяло на публиката. Никога не щадеше себе си. Гореше на сцената. Дори на репетиции. На театъра и на зрителите даряваше цялото си сърце и душа! Без никакви резерви!
-------------------------------------
Петър Василев е роден на 9 октомври 1911 г. в село Сладък кладенец, Старозагорско. Започва професионалния си път на театралните сцени във Варна, Пловдив и Русе, преди да стане част от трупата на Народния театър „Иван Вазов“. В продължение на десетилетия изгражда стотици образи от българската и световната драматургия, сред които Малволио в „Дванайсета нощ“ от Уилям Шекспир, Златил в „Боряна“ от Йордан Йовков и Лука Лукич в „Ревизор“ от Николай Гогол. Актьор с ярко сценично присъствие и задълбочен интерес към литературата и изкуствата, Петър Василев посвещава живота си на театъра, като запазва своята любознателност и духовна енергия до последните си години.