Хората на изкуството са в стрес от непрекъснати "смени на системата"

Режисьорът Боил Банов е възпитаник на проф. Красимир Спасов. Сред по-известните му постановки са „В полите на Витоша“ и „Когато гръм удари“ от П. Яворов, „Вампир“ от Антон Страшимиров, „Сако от велур“ от Станислав Стратиев, „Пет жени в еднакви рокли“ от Алън Бол, „Досието на една Ж.“ от Петър Маринков... Още непревалил трийсетте, той печели  конкурс за директорското място в Драматично-куклен театър „Иван Димов“ - Хасково, и така няколко мандата, та чак до днес. Според последните отчети в бранша, Хасковският театър е в Топ 3 на театрите с най-добри финансови показатели в страната, нареждайки се непосредствено след столичните отличници - „199“ и Младежкия.

Отскоро Боил Банов има нови отговорности като заместник-министър на културата в служебното правителство. И понеже в Министерството на културата има страшно много ресори и само двама заместник-министри, той ще трябва да се сражава не само с проблемите в сценичните изкуства, но и в Националния филмов център, при недвижимото културно наследство, музеите и галериите, международните проекти... Пред Факти.бг Боил Банов очерта приоритетите и амбициите си в рамките на краткия мандат на служебния кабинет. Всъщност, когато работиш упорито и с перспектива, дори прекалено краткият срок може да е съдържателен. Ще поживеем – ще видим...  

Г-н Банов, от кого дойде поканата да се включите в ръководния екип на Министерството на културата и изненада ли ви тя, при положение че има творци, далеч по-шумни и показно активни в общественото пространство?

Поканата дойде от канцеларията на президентството. Може би тя показва, че това правителство наистина има експертна основа и насоченост – и това е неговата свръхзадача. Вероятно все пак многогодишният ми опит като директор на театър е спомогнал в посока на това да бъда поканен, а и един от генералните проблеми, които трябва да реши Министерството на културата в момента, е точно кризисната ситуация със сценичните изкуства.

Защо решихте да приемете предизвикателството и за какво ще ви стигнат тези кратки два-три месеца живот на служебното правителство?

Аз познавам проблемите отблизо. Още през април, когато тук се извърши едно недалновидно вдигане на стандартите на сценичните изкуства, бях от онези, които ясно изразиха позиция, че ще се стигне до подобна ситуация, тъй като увеличението на субсидията за продаден билет не беше подплатено с нищо реално в бюджета. Тя беше увеличена, което бе чудесна новина за хората, работещи в бранша, и за обществото; проблемът обаче беше, че е увеличена, без да има абсолютно никаква реална подплата отдолу. Тоест, извърши се един популистки акт, последиците от който ще събираме всички ние.

Познавайки ситуацията и проблемите, не ми беше трудно да преценя: приех тази работа с пълното съзнание какви негативи ще ми донесе. Аз не бягам от отговорност. Разбира се, навярно е хубаво да бъдеш в едно малко служебно правителство, когато има ясен бюджет и трябва просто да контролираш нещата да не излизат извън рамките на закона и е сигурно, че в тези 2-3 месеца всичко ще се случи по каналния ред. Тогава можеш да береш само позитиви. Нашата ситуация не е такава – сблъскваме се със страшно големи проблеми с пълната яснота, че ще бъдат такива, но пък в крайна сметка съм сигурен, че могат да се намерят ходове, които да минимизират ударите.

Редица директори на културни институти алармират, че с намаления с 30% бюджет и увеличаващите се разходи за режийни новият арт сезон е застрашен и наесен много театри ще трябва да хлопнат кепенци. Съществува ли реално такава опасност, или нещата са силно преувеличени?

Така стоят нещата. Те парите са свършили със задна дата. Огромният недостиг е още на шестмесечието. Не е нещо, което предстои – то вече е факт. Ние сме в непрекъснати разговори и консултации с браншовата организация, с Министерството на финансите, с ръководители на културни институти поотделно – особено на онези, които са с най-проблемни показатели в момента. С финансистите в нашето министерство се стремим да направим максимално ясна картината, да предвидим всички подводни камъни до края на отчетния период – до края на годината. Подчертавам: стремим се да работим по посока решаване на проблемите до края на годината, а не до евентуалния край на мандата на нашето правителство – средата на октомври.

Много по-лесно би било, ако съсредоточа работата си в това да няма проблеми до октомври, но моята философия и човешка гледна точка не ми позволяват да си тръгна оттук и да оставя всичко под нулата с невъзможност да се продължи нататък. Ние правим така, че в този тежък период до Нова година всички културни институти да могат да работят нормално, да не връщат зрители – публиката, която са си спечелили, да продължи да влиза в театрите и оперите и в същото време да се извършат необходимите вътрешни свивания на разходи, за да може да се премине в следващата година.

Откъде биха могли да дойдат средствата? От поредна актуализация на бюджета ли?

И в едно семейство, когато бюджетът е нарушен поради една или друга причина, ако някой от съпрузите остане без работа, хората започват да свиват част от разходите си, така че да продължат напред – да си подсигурят най-важните неща, като се съобразяват колко в дадения момент могат да ползват и харчат. По същия начин и сценичните изкуства са жива система, която може да работи и с по-големи средства (което, разбира се, е по-добре с оглед на качеството на продукцията и с оглед на зрителите), но в крайна сметка в даден период от време разходите могат да се свият в много посоки. Вероятно най-вече в посока на изработването на нови продукти.

Досегашният ни анализ показва, че общо-взето всички културни институти имат достатъчно готови нови заглавия, с които могат спокойно да започнат сезона. Ако наистина ще се изкарва нова продукция, нека тя да бъде важна и стойностна в културно отношение – за региона, за публиката, за самия културен институт. Естествено, ние ще продължим да работим за някаква актуализация, каквато би била възможна в рамките на бюджета, но сме длъжни да подходим така, че да се справим и при варианта, в който няма да има никаква актуализация. Аз мисля, че ще направим спасителен план и ще можем да преминем в следващата година, когато очаквам нещата да се стабилизират категорично.

Ще има ли съкращения в трупите, намаляване на възнагражденията и други непопулярни мерки, които плашат гилдията при всяка смяна по върховете в министерството?

Не виждам такава необходимост. В момента е абсолютно нелогично някой да прави икономии чрез съкращаване на хора, защото най-малкото обезщетенията, които трябва да плати, са равностойни на заплатите. При системата на делегирани бюджети всеки директор преценява сам състава, който му е необходим. Хората могат да бъдат спокойни. Нашата система стана работеща и в предишните години доста културни институти, приобщавайки все повече зрители, можеха да раздават и допълнително трудово възнаграждение, ДМС-та под една или друга форма. Вероятно в рамките на тази година това ще бъде по-трудно...

Ще се запази ли принципът на субсидиране на театрите на база на броя продадени билети, което е нож с две остриета: повечето приходи често са за сметка на художествените достойнства?

Мисля, че е много вредно за творците всеки ръководител, който дойде за 2 месеца или за 2 години, непрекъснато да иска да сменя системата. Това по света го няма никъде. Добра-лоша, тя е направена така. Направена е крачка към реформиране на нашия сектор. Тази крачка има своите позитиви и негативи, разбира се, тя трябва всяка година да се прецизира, за да се върви наистина към качество, а не просто към количество. Това се прави – къде по-успешно, къде по-малко: самата система провокира много решения, хората, работещи в нея, дават също своите предложения за оптимизиране, но да се говори за кардинални смени на системата – това само всява паника.

Точно така от предишното правителство 6 месеца твърдяха, че ще сменят тотално системата, след което не само не я смениха, но и изведнъж вдигнаха парите необосновано. Това са нелогични неща. Понеже по принцип съм от другата страна на барикадата и съм тук за малко, ще кажа: това действа ужасно, хората треперят при идването на всяко ново управление. Винаги чакаме в стрес: сега пък кой умник ще дойде и ще каже „Това за нищо не става“... Това е перманентен стрес, в който живеем и от който не виждам нищо смислено да се поражда.

Немалко проблеми възникнаха напоследък и в сферата на недвижимото културно наследство – поради човешката небрежност или капризите на природата. Как ще се справите с тях?

Действаме бързо, взимаме необходимите мерки. Хубавото е, че в страната общо-взето архитектурните обекти, ценните исторически паметници бяха пожалени от дъждовете. Само тук-там има някакви поражения. Имаме сводка от бедствията това лято от цялата страна, имаме ясна картина – някои неща ще трябва да се поправят, да се възстановяват, но повечето културни паметници са незасегнати. Най-фрапиращ е случаят с Ларгото, но с бързите мерки, които взехме съвместно със Софийска община, нещата там ще бъдат решени категорично, за да може да се изкарат спокойно есента и зимата. Знаете, че ни блокират обществени поръчки посредством съда, поради което засега цялостното довършване на комплекса не може да се осъществи, но дори това да продължи във времето, ние ще направим необходимото, за да бъде запазена архитектурата и да изчака безаварийно създаването на същински културен комплекс.

Как ще коментирате скандалния факт, че обекти светини на българския дух имаше опасност да останат без надеждна охрана?

Веднага искам да кажа, че нито един обект не е оставен без охрана. Има промени в закона, отново направени безобразно и без въобще да бъдат предвидени в държавния бюджет и съответно в бюджета на Министерството на културата, които налагат то да си плаща за охраната на тези обекти. Наложено е като мярка, без да има средства, предвидени за това. Поредните абсурди на администрацията. Но министърът на вътрешните работи прояви разбиране – охрана ще бъде осигурена при досегашните условия до края на март догодина, за да има време в новия бюджет да бъдат предвидени средства за тази дейност. Но нито един обект нито е бил оставен, нито ще бъде оставен без охрана – това просто не е истина.

Да, но вероятността то да се случи, макар и за броени дни, провокира смут в обществото, а и точно в този момент в храма музей „Шипка-Бузлуджа“ стана кражба...

Нищо не е оставено без охрана нито за ден. Просто се вдигна шум и това е добре: гражданската позиция затова е важна, за да провокира някакви добри решения. Например едни мои приятели вчера ги ограбиха, докато са си били вкъщи. Та и на „Шипка“ казусът е частен по смисъл – как са успели крадците да заобиколят охраната, дали тя си е гледала добре работата... Това е частен случай, засяга определен служител.

Ще ви липсва ли режисурата, докато сте в ролята на администратор? Имате ли набелязано следващо заглавие, което да поставите на сцена при първа възможност?

Все повече се превръщам в администратор и вече по-рядко поставям като режисьор. Работата ми като директор на театър е много напрегната и отговорна и с годините администраторът все повече натежава над режисьора, което е тъжно, но е факт. А в момента ми е толкова напрегнато, че не мога да мисля за нищо друго. Много са проблемите и съм насочил мозъка си да работи само на вълна как да се справим със ситуациите и да спомагаме за тяхното решаване.

Публиката ви знае и като последния режисьор, работил с незабравимия Чочо Попйорданов немного преди нелепо да си отиде от този свят. Той изигра единствения мъжки персонаж във вашия спектакъл „Пет жени с еднакви рокли“. Като какъв човек го помните?

Който се е докоснал до Чочо, знае, че той е уникален. Слънчева личност с толкова добронамерено отношение към работата и колегите, с толкова талант, съсредоточен в него... Едно дете – той си беше едно непораснало дете, което съчетаваше в себе си най-хубавите земни качества. Трудно ми е да говоря за него... Той въздействаше с изключителния си позитивизъм – самото му присъствие одухотворяваше хората, просто ги провокираше да извадят най-доброто от себе си.

Вашият баща, известният актьор Васил Банов, има немалък управленски опит. Бил е заместник-директор в театър „Сълза и смях“, в Сатирата, а сега – в МГТ „Зад канала“. Даде ли ви някакъв съвет, когато трябваше да заемете новия си пост?

В началото не му казах, защото имаше необходимост от конфиденциалност. А след това вече, като разбра от медиите, реално не сме имали възможност да се видим, защото моят работен ден в Министерството на културата е в рамките на 12 часа и продължава и вкъщи... Буквално ми остават по няколко часа само за сън. Така че даже не сме имали възможност да говорим.

Боил Банов

режисьор, зам.-министър на културата