Изтърбушването и възкресението на "Сълза и смях"

Глава поредна от дългата сага около съдбата на театър или открита сцена „Сълза и смях“ се разигра в уж глухото междусезоние. В рамките на два месеца и нещо обзавеждането и техниката на старото и култово театрално място на „Раковски“ 127 са били тотално изтърбушени и изнесени в посока Народния театър, а откритата сцена трябваше като феникс да възкръсне от пепелта и да се прероди под ново име Театър „Сълза и смях 2009“ - открита сцена, научи Факти.бг. Той ще бъде осветен в 14 ч. в неделя, 14 септември, но дали свещичките ще бъдат за многая лета, или заупокойни за многострадалния театър, неговият художествен директор и ментор Вельо Горанов все още не се наема да гадае.

Перипетиите на "Сълза и смях" започват още през 1996 г. след прословутата т.нар. реформа на зам.-министъра на културата Николай Поляков, когато хората от художествено-творческия екип са освободени и той е превърнат в открита сцена. Оттогава всеки директор по един или друг начин се мъчи да избегне пречките, за да може все пак да работи - два мандата Бойко Богданов, а после и Венцеслав Кисьов. Именно по негово време се изяснява, че сградата е собственост на „съседа“ - читалище „Славянска беседа“. През 2009 г. читалището влиза във владение на театъра, но неговият председател Петър Райжеков и Кисьов, като дългогодишни актьори от бившата трупа на „Сълза и смях“, намират общ език, сключват договор и театърът започва да функционира.

Венци Кисьов и тогавашният зам.-директор Васил Банов правят генерален ремонт, платен от Министерството на културата, тъй като откритата сцена реално се финансира от министерството, откъдето заплати получават техническият и административният персонал, припомня Вельо Горанов.

Именно тогава се появява идеята, реализирана от Вежди Рашидов, собствеността на откритата сцена да се прехвърли на Народния театър и де факто театърът в правния мир не съществува като юридическа личност, смята Горанов.

„Той се води към МК и само с едно писмо от министъра може да се сливат и разделят театри. Защото няма закон за театъра. Така преди 3-4 години стана това сливане, което аз наричам национализация – Народният театър „национализира“ Открита сцена „Сълза и смях“ и Пътуващия театър“, връща лентата прочутият мим и театрален мениджър.

„Ние сключихме договор с директора на Народния театър Павел Васев, след като той се отказа да ръководи откритата сцена преди два сезона, тъй като му стана нанагорно“, коментира Вельо Горанов. За факта, че Народният театър се оттегля от менажирането на тази сцена медиите неведнъж писаха. По същото време актьорът Емил Емилов пък патентова марката Нов драматичен театър „Сълза и смях“ и я пренася на своята си открита сцена на ул. „Самуил“ 86. Горанов предполага, че сега Емилов и Васев са се разбрали за прочутата театрална марка, която пък във версия Театър „Сълза и смях“ е регистрирана и от друг бивш негов директор - Андрей Калудов. 

Спектакли на Народния театър „Иван Вазов“ обаче остават да се играят в Сълзата на „Раковска“ с намален наем в сравнение с другите гастролиращи там, тъй като столове, осветление, звук са негова - на Народния, собственост.

„В един прекрасен момент в края на сезона ние получаваме нотариална покана, че името вече принадлежи на Народния театър и ние трябва да сменим всички имена със „Сълза и смях“ – и навсякъде по „Раковска“ те вече са в черно платно, пред сградата също е зачеркнато“, разкрива с горчивина Горанов.

Това, което се води на Народния театър, трябва да бъде демонтирано и върнато на академичния храм. Така и става. Вельо Горанов пояснява, че след като видели как грубо и брутално се свалят креслата със секачи и се цепи паркетът, предпочели сами да си демонтират осветлението и звука, за да не се изтърбушат кабелите. „Не мога да си представя, че театрални работници могат да извършат такава вандалщина“, казва той.

Сега Горанов и Райжеков – и двамата театрали с почти половинвековен опит, са направили сдружение „Сълза и смях 2009“, според годината, когато Райжеков (който междувпрочем е и от театрална династия и племенник на великия Наум Шопов) печели делото за собствеността на сградата. Очаква се новият Театър „Сълза и смях 2009“ - открита сцена, да отвори врати в неделя.

„Аз подарих осветлението и звука на някогашния Театър „Движение“, които 25 години съхранявах - в момента ги подарявам на новия театър; купихме и столове, но щетите са вътре в нас“, обяснява Вельо Горанов, добавяйки, че не би понесъл погребението на втори театър след уникалното шапито на Театър „Движение“.

Само за отминалия сезон на Открита сцена „Сълза и смях“ са играли 15 частни трупи и 9 държавни театъра. Там представят свои проекти Мариус Куркински, Асен Блатечки, оформи се интересен репертоар, който привлича публиката в познатото пространство. Театърът не получава и стотинка от Министерството на културата, докато другите открити сцени в страната получават дотации. Това кара ръководителите му да предполагат, че са се превърнали в „дразнител“, бидейки алтернатива на други държавни културни институции, които непрекъснато искат пари и увеличаване на дотациите за продаден билет.

Горанов признава, че е изненадан от отнасянето на обзавеждането, защото с директора на Народния театър Павел Васев са обсъждали казуса и са търсили пътища за прехвърлянето на тези дълготрайни материални активи към читалището.

Факти.бг потърси за коментар по случая и Павел Васев, който в момента е в отпуск и предпочете за по-коректно да се обоснове писмено и документално по всеки един въпрос, за което, разбира се, ще му бъде предоставена възможност.

Директорът на академичната трупа все пак припомни, че Народно читалище „Сълза и смях“ и всички останали читалища преди промените са имали особен статут на полудържавни – полуобщински структури. „След 1989 г. основателно и според мен напълно резонно ръководството на читалището прави усилия да си върне сградата, която е била под патримониума на някогашния Комитет за култура, по-късно - МК“. Това се случва през 2009 г., а през 2010 г. хората, които са работили в Нов драматичен театър (технически и административен персонал) и държавното имущество преминават под управлението на Народния театър, потвърждава Павел Васев, без да уточни повече за момента по чия инициатива и от каква необходимост това се прави. Въпросът ще бъде обект на следващ разговор, за какъвто имаме обещание.

Павел Васев обаче прави друго важно уточнение: „Аз съм само служител на Министерството на културата. Тоест сключил съм договор с министерството да управлявам Народния театър. А Народният театър имаше договор за съвместна дейност с Народно читалище „Славянска беседа“, който изтече на 30 юни тази година“. Защо не е сключен нов договор, какво е наложило изнасянето на "покъщнината" на Сълзата на пожар в края на сезона, ще я използва ли Народният театър, за да разработва друго театрално пространство с това име - навярно предстои да разберем.

„Ще ви дам документ за това как заедно с Петър Райжеков и председателя на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев предлагаме на Министерството на културата цялото имущество, което е на държавата, да премине в собственост на читалище „Славянска беседа“. Ще ви покажа моето писмо до предишното ръководство на МК и какъв е отговорът на министерството“, увери Павел Васев, при което от само себе си се подразбира, че отговорът е „не“. А защо – предстои да изясним при следващи разговори с отговорните фактори.

Явно, и ръководството на Народния театър "Иван Вазов", и управата на читалището и Открита сцена "Сълза и смях" са направили немалко усилия за решаване на казуса, но така и не са стигнали до съгласие и нервите им не са издържали в момент, когато вече се усещаше, че ще има промени по върховете, включително и в културата. Ще вземат ли отношение по казуса новите "служебни" стопани на МК, ще има ли съдебни спорове около театралната марка? Ще поживеем, ще видим. Зам.-министърът на културата с ресор сценични изкуства - Боил Банов, обясни, че до него с актуална дата не е отнасян въпрос, засягащ "Сълза и смях". Очевидно, топката се губи в полето на предишния мандат, на Петър Стоянович.