Какво ни убягва в схемата с винетките?

Ако вие сте семейство – двойка, или родители с деца и пътувате извън града си поне два пъти месечно, значи сте на маршрут, изискващ винетка поне 30 пъти в годината. При сегашната цена на годишната винетка от 67 лева, при всяко пътуване вие заплащате 2.23 лева на държавата за това, че ползвате междуградската пътна инфраструктура.

Това пише в блога си политическият и финансов анализатор Стефан Андонов.

Ако вие сте дистрибутор на бързооборотни стоки, който снабдява търговците от даден областен град и по-малките населени места около него, вие се движите по маршрут, изискващ винетка пет дни в седмицата или 250 дни в годината. Като извадим годишната отпуска и празниците, потреблението ви на междуградска пътна инфраструктура пада до 220 дни. И понеже за това потребление вие също ползвате годишна винетка от 67 лева, то един за всеки ден шофиране по междуградски пътища давате 30 стотинки.

Сега, нека си представим, че вие сте семейството

от горния пример и имате автомобил, който консумира 7 литра на 100 километра в извънградски условия и го зареждате с бензин А 95, чиято цена е 2.04 лева за литър.

винетката го оскъпява с 15%. Ако разходката е до Пловдив, разходът за гориво ще бъде 31.41 лева, а винетката ще оскъпи екскурзията със 7%. В случай, че отивате до Велико Търново, разходът за гориво ще е 71.4 лева, а винетката ще оскъпи удоволствието само с 3%. До Варна оскъпяването заради винетката ще бъде с 1.5%.

При новата цена на винетката от 2016 година при непроменени цени на горивата, ако сте семейство всяко междуградско пътуване ще ви струва 3.3 лева, а на търговецът ще му струва 44 стотинки.

Извинявайте, но с риск да направя този блог непопулярен, ще попитам това ли ви е най-големият проблем. Че ако имате кола и пари да я поддържате, за да се разходите от София до Язовир Искър ще трябва да платите лев повече за винетка? Колко точно това ще натежи в семейния ви бюджет?

Или недоволството е насочено към нещо друго, което обаче трудно можем да формулираме – че

управляващите нарушават предизборни обещания и крият истинските си намерения.

Не е ли за гняв фактът, че на практика липсваше кампания преди местните избори, а правителството ни заливаше с щуротии, че ще наказва участниците в гонки, а сега забрави за тези си намерения, както и че единственото подобие на реформа бе крито до отминаването на вота.

По-скоро поведението на управляващите може да се обясни с две неща. Първото допускане говори лошо за партията ГЕРБ и показва желание да се управлява на всяка цена. Второто, което не трябва да се пренебрегва е че политическата зрялост на българите като като е ниска и всяка партия рискува да бъде наказана за реформите, които прави. Това допускане може дори и да оправдае недостатъчна откритост на управляващите, защото в хипотезата на безконечни избори и сваляне от власт на всеки, който опита поне малко да промени статуквото, положението може и никога да не се промени.

Във всеки случай създалото се напрежение може да има и няколко полезни страни.

От една страна може да принуди управляващите да покажат връзката между трафика по междуградската пътна система и цената на поддръжката й. Вече по магистралите има системи за наблюдение на трафика, които показват неговия обем и скоро може да се очаква представянето на някаква количествена зависимост между пътуващите превозни средства и разходите за поддръжка. Кой знае, може да се до интересни политически решения – например да се поставят кабинки за таксуване на всеки автомобил, рейс, или камион при встъпване на магистрала или главния път.

Може дори да се помисли и за нова по-справедлива форма на облагане на бизнеса.

Както видяхте, ако една търговска фирма прави дистрибуцията си с автомобили тип баничарки, на нея годишната винетка й излиза седем пъти и половина по-евтино, отколкото на едно семейство.

Справка в сайта vinetki.eu показва няколко интересни неща – първо системата може да се разшири, като диференцира потреблението на магистрали и на други типове шосета. Второ България е една от държавите с най-евтини винетки и трето няма диференциация между това дали годишната винетка се ползва 365 дни, или 50 дни в годината.

Освен с най-евтини винетки обаче, България попада и сред държавите с най-ниски данъци. А това вече ни прави почти уникални, защото едновременно искаме държавата да присъства в живота, така както присъстват скандинавските държави, но не искаме да се разделим с карибския данъчен режим.