Доц. Красимира Христова: Трябва да се съсредоточим върху бременните и децата

Г-жо Христова, оправдано ли е това решение за закриване на 43 кардиологии, което се предвижда в Националната здравна карта на България, пусната за обществено обсъждане от министерството на здравеопазването?

В интерес на истината е донякъде оправдано, защото не във всяка болница, където беше разкрита такава инвазивна кардиология е легитимно да се извърши такава дейност, без да имаме достъп до 30 минути до кардиохирургия, и е фатално за пациентите. Поради тази причина много от тези разкрити отделения извършваха предимно диагностична дейност, не се извършват пълния обем от процедури, които би трябвало реално да се извършват в този род отделения. Друг е и проблемът, че не се разполага с достатъчно обучен персонал, който би могъл да извършва целия този обем от процедури и в много от случаите се разчита на „гастролиращи” колеги. 

Какъв е здравният статус на българите?

През последните години имаме успех в обхващането на пациентите с остър коронарен синдром още с първите часове и възможност до 5-6 часа от началото на гръдната болка да е осъществена цялата инвазивна процедура, което значително намалява смъртността и усложненията при един исхемичен пациент. Но все още има региони в България, където това не може да се случи. Проблем е, че в част от лабораториите за съжаление работят колеги, които все още нямат необходимата рутина, за да се справят с пълния обем от процедури. От тази гледна точна е уместно да се регулира броя на инвазивните кардиологии по региони..

Например в един малък град от 30 000 -40 000 души е неуместно да имаме две-три инвазивни отделения. Достатъчно е да има една инвазивна кардиология, която да бъде максимално натоварена и с опитен персонал.

Колко добри са българските кардиолози?

Нивото на българските кардиолози е значително добро и може да се сравнява с това на европейските колеги. Ние работим по европейските препоръки, но можем да говорим за различни категории на оборудване в кардиологии, което не позволява на колегите пълния обем на работа. За съжаление болниците в провинцията изостават от нивото в София и някои от окръжните градове, където пациентите могат да получат най - съвременните форми на диагностика и лечение. В провинцията на места качеството на лечение не се различава от това, което е било през 80-те години . В същото време в някои софийски клиники се предлага лечение на европейско и световно ниво.

Похвално е, че някои директори на болници не скъпят и пращат своите лекари на специализации в чужбина. По този начин се стимулират младите колеги да останат в България. Те излизат навън, виждат как се работи и получават допълнителен стимул да се развиват в България.

Какво трябва да се направи, за да се скъси разликата между провинцията и София?

Трябва да се наблегне на следдипломната квалификация на колегите, за да могат те да бъдат в крак с новите тенденции в медицината. Те трябва да знаят не само кой медикамент да се предпише, но и в какви случаи може да се прилага, по – какъв начин да бъде пациентът най - щадящо диагностициран и да бъде избран най - целесъобразният път на лечение.

Освен това лекарят трябва да знае кога един пациент трябва да бъде насочен за инвазивно или оперативно лечение. Тези неща обаче се неглижират и то на определени места, като се започне от нивото на общопрактикуващите лекари, които дори избягват стъпката за консултация с кардиолог, а директно изпращат пациенти за инвазивна диагностика.

Трябва ли да се преразгледат пътеките на НЗОК, по които се осигурява лечението на сърдечно болните?

Пътеките в голяма степен са недофинансирани. Много от средствата, които отиват за лечението на тези пациенти, които са с комплексни заболявания надхвърлят стойността на клиничната пътека. Кардиологичните пациенти са комплицирани болни, те почти винаги имат повече от едно заболяване, което обикновено се обостря в хода на влошения сърдечен статус.

И за съжаление разходите по тях са големи, поради което по - правилно е да се използва не клинична пътека, а по-скоро пакет от услуги, които пациентът може да получи като болнично лечение за всяка определена диагноза. И пациентът да  бъде лекуван нормално и болницата да не е притисната от изискванията на НЗОК

Какво трябва да се направи за профилактиката, за да имаме по-малко сърдечно болни?

За щастие ревматичните пороци значително намаляха в България през последните десетилетия, което до известна степен се дължи на добрата профилактика на ревматизма в ранна детска възраст. Но се сблъскваме с една друга категория от вродените пороци при децата, които в един момент след 18 годишна възраст стават контингент на възрастните кардиолози. Трябва да имаме по-голяма насоченост към бременните, защото виждате, че през последните години има една тенденция за изместване на бременността за по-късен етап от живота на жената. Виждаме, че съвременната жена предпочита да ражда след 35 години. Това води до повече усложнения и за появата на значими заболявания, като най - често това води до усложнения на бременността с артериална хипертония, зачестяват случаите с прееклампсия и еклампсия, гестационен диабет. Трябва да се отбележи, че липсва познание в доболничната гилдия за подобен тип пациенти. В много от случаите може това да навреди не само на бъдещата майка, но да бъде и опасно за плода и детето, което трябва да износи в следващите месеци. Трябва да се знае, че не всеки медикамент е подходящ при бременни, тези пациентки, които развиват усложнения по време на бременност трябва да се следят много често от специалист - кардиолог в тази област. Мога да спомена за инициативата, която започна още в началото на създаване на болница „ Надежда”, специалното отношение и проследяване на тези пациентки. Тук имаме на разположение последните модели на ехокардиографската техника, възможност за продължително мониториране на артелиарното налягане и сърдечния ритъм, както и за интензивно овладяване на спешните състояния при бременните. Това е единствената болница не само в България, но и на Балканите, която е включена в Европейския регистър за наблюдение на сърдечно - съдовите усложнения при бременност.

Тук се осигуряват редовни ехокардиографски прегледи на плода, повече изследвания на инфекции при бременността, проследяване на артериалната хипертония и ритъмните нарушения на сърцето при бременни. След определена възраст бременността е наистина високорискова, и само работата в екип с гинеколози, детски и за възрастни кардиолози има бъдеще при тези жени.

В Европа и САЩ е възприета практика за ехокардиографски прегледи на бременните около 20-та седмица от бременността, последното тримесечие преди раждане и след това на 4-ия или 6 –ия месец след раждането. Не трябва да забравяме, че макар и бременността да е нормален процес, то тя е и един вид метаболитен процес, който в известна степен уврежда организма, за щастие в много малък процент необратимо. Сърцето и останалите органи са подвластни на промените, които настъпват в организма на майката през тези 40 седмици.

Тревожен е и фактът, че има подмладяване на болните със сърдечно - съдови заболявания.

Българската нация страда от сърдечно-съдови заболявания. През последните години има тенденция да се увеличават мозъчно - съдовите заболявания, а да намаляват фаталните сърдечно - съдови инциденти.

Стожерът на министерството на здравеопазването трябва да бъде профилактиката. Населението има нужда да се вложат повече пари в профилактика, а не да се лекуват вече изявените заболявания.

Мъжете от коя възраст трябва редовно да ходят на профилактичен преглед?

След 45 години се прави редовна профилактика на липиден статус и артериално налягане.

За съжаление имаме подмладяване на сърдечно – съдовите заболявания и може би границата трябва да падне на 35 години.