За БСП честно и откровено

Кръстьо ТРЕНДАФИЛОВ*
В. "Нова зора"

Предстоят избори и отново станахме свидетели на поредната сбирка на „социалисти“, голяма част от които отдавна не членуват в ТАЗИ партия. Самите те отдавна са лидери на други партии, които държат винаги да се разграничават от БСП. Явяваха се на избори със свои платформи. Участваха в управлението на държавата с глутниците на Борисов и Пеевски, но много се вълнуват за БСП, която не била изразител на така нужната на страната лява политика. И която се представя все по-лошо на изборите – и на местните, и парламентарните. Причината според тях, както твърдят, е, че нещата се влошиха, след като БСП беше оглавена от Корнелия Нинова. Решението им е недвусмислено: смяна на председателя Корнелия Нинова! До тези изводи достигнаха другарите от „Социалисти – 21“ според др. Пирински; „Социалисти – 23“ според Паскалев, и „Бузлуджа - 24“ според др. Таков.

Много от тези, които сечаха и кършеха клоните на 130-годишния дъб, се вълнуват, че короната става все по-малка и че въпреки техните усилия продължава да съществува. Те обаче така и не разбраха, че от отсечени клони става само листник за храна на козите, но не и фиданка за посаждане.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА И ДРУГАРИ

Истината е, че последните години БСП води последователна битка с паралелната държава, че разработи и прие „Визия за България“ с участието и на някои от вас и че защитава, а често и успява да реализира решения в борбата с бедността и паралелната държава. Сиреч - Нинова за разлика от вас е боец. Тя допуска грешки като партиен ръководител, но не е изневерила на завета на хилядите, отдали живота си в борбата против тези, които ограбват народа, против тези, които съсипаха здравеопазването, образованието, армията през последните 15 г., а това е партията на бившия член на БКП Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ.

На въпроса кога и защо БСП започна да губи доверието на българския народ отговорът е ясен: още в началото на т.нар. преход!

ПОЗИЦИЯТА НА ЕДИН СОЦИАЛИСТ ВЕТЕРАН С НАД 60 ГОДИНИ СТАЖ В ПАРТИЯТА

Моето поколение, което работеше в базовите партийни организации, в изграждането и ръководството на хилядите промишлени предприятия и мощни аграрни структури и понасяше някои от грешните на растежа на другарите от висшето ръководство начело с Тодор Живков, често беше наказвано. Изпращаха ни на най-трудните обекти, но това не ни отклоняваше от главната цел - изграждането на държава, в която хората да живеят спокойно, с вяра в утрешния ден. Работехме със самочувствие, че създаваме условия за нашите деца, та те да живеят в държава, съизмерваща се с най-добрите в света.

В това ръководство ключова роля имаха Андрей Луканов и Петър Младенов, които поеха управлението на партията и държавата след Живков. Те бяха млади, образовани, с опит в политиката. Зарадвахме се, че при наличието на огромното материално богатство, натрупано за 45 години, при наличието на вече сериозно подготвена и квалифицирана работническа класа, на мощни научно-производствени творчески колективи бързо ще преодолеем настъпилата криза.

За съжаление нашите надежди бяха осланени само седмица след прословутия пленум!

Започна се с чистки на някои от най-заслужилите и достойни специалисти. Мнозина недоумяваха, но още по-много бяха онези, които си казваха, че денят си личи от утринта. И се започна.

Още в началото на 1990 г. настъпиха падежите на главницата по външния дълг в размер 2,909 млн. долара. Правителството на Луканов, съставено от социалисти, бе пред сериозно изпитание.

До края на 1989 г. България нямаше неплатен дълг! В новата 1990 г. страната навлезе с брутен външен дълг 9,210 млн. долара. Това представляваше 227 % от годишния приход от износа ни в конвертируема валута. За Унгария това съотношение е 319 %, за Полша 484 % , което означава, че ние сме били в много по-благоприятно положение. Ако прибавим 174,3 милиарда материални активи, валутен резерв от 1,381 милиона долара, вземания от други държави за 2,358 млн. долара, можехме десетократно да гарантираме външния дълг. Тези данни са от Световната банка.

Оценката на Луканов бе: „икономическа катастрофа“! И той се разпореди без съгласието на МС, без решение на Народното събрание и Държавния съвет на 28.3.1990 г. Българската външнотърговска банка /БВБ/ да изпрати писмо на кредиторите за мораториум на плащанията по външния дълг - в началото на главницата, а по-късно и на лихвите. Сиреч обяви държавата във фалит. Световната банка веднага определи действията на правителството като „ограничени, закъснели и даже погрешни“. Впрочем др. Георги Пирински беше член на това правителство.

ТОВА БЕШЕ ПЪРВИЯТ „ДРУГАРСКИ“ УДАР

към партията „довел държавата до това положение“! Тази оценка се оказа по-късно, че съвпада с оценката на американските приятели на Луканов и компания, които писаха: „Тези революции разкриха пред света опустошението и разрухата, които наложиха на икономиката на тези страни четири десетилетия социализъм“.
Цитатът е от Въведението към проекта „Ран-Ът“, поръчан тайно от самия Луканов.

Последва и нова изненада – поканени бяха американските специалисти Ричард Ран и Роналд Ът да разработят „Проект за икономически растеж и преход към пазарна икономика на България“. Това предизвика нашето всеобщо изумление. Успокоиха ни, като обещаха, че ще участват в разработката и нашите най-добри икономисти от БСП и СДС и че проектът ще бъде подложен на обсъждане, преди да се приеме. И се случи онова, което дотогава бе немислимо: Просто ни излъгаха!

Раздадоха ни „Проекта“ без двете глави, разработени от българските специалисти. И „забравиха“ обещанието, че трябва да се обсъжда, че в Народното събрание имаме мощна парламентарна група, формирана от опитни политици и държавници, която може да вземе най-доброто за страната решение, тъй като имахме смазващо мнозинство.

Последва обаче и трета изневяра - да не кажа по-тежка дума. И това стана, когато правителството, притиснато от опозицията /СДС/, трябваше да изпълнява явно „съвместно“ приетия „Проект“. Тогава Луканов поиска подкрепа от партията. И ние тръгнахме като апостоли из страната да правим събрания в подкрепа на правителството.
Партията насрочи и проведе национален митинг. Бяхме много доволни от свършената работа. Нещо повече - заредени с доверието на партията и народа, защото на събранията в страната присъстваха не само социалисти. И ето, събрахме се ние, народните представители от парламентарната група, в една от залите на все още негорелия Партиен дом. Очаквахме министър-председателя, за да му предадем настроението на хората, както и нашата пълна подкрепа.

Луканов пристигна, за да ни съобщи, че е подал оставка! И отново без дори да ни попита. Клара Маринова, царство ѝ небесно, почти със сълзи на очи го попита: „Андрей как можа?!“
Отговорът беше: „Аз прецених!“.

Обърна се и си отиде.

Едва ли е необходимо да ви казвам как изглеждаха тези двеста човека, които наистина бяха цветът на нацията. И които никога не забравиха този нож в гърба, това унижение, тази гавра, тази подлост!

КАКВО ПОСЛЕДВА

Набързо се формира правителство „на националното спасение“ с премиер Димитър Попов и двама заместници – по един от БСП и СДС - Димитър Луджев и Александър Томов. Интересно – тези, които само допреди месеци категорично отказваха да бъдат в правителство с БСП, сега с радост приеха, след като им беше предложен за осъществяване „Проектът“ за разгрома на държавата, приет и одобрен от др. Луканов и неговия заместник - др. Пирински. За конкретните изпълнители няма да говорим. И се започна. Участието в това правителство тогава наистина беше пагубно! Вие ръководехте партията тогава, както и мнозина, които своевременно я напуснаха.

Правителството на Попов осъществи либерализацията на цените, на ценовите и митническите отношения и България стана рай за спекуланти, мафиоти и организирани престъпни групи. От складовете, които бяха претъпкани с хранителни стоки, беше изкарано скритото изобилие. Празните магазини дотогава илюстрираха „социалистическата действителност“, докато новият курс убеждаваше, че пътят е либералният капитализъм.

Последва правителството на Филип Димитров и приватизацията на земята.

„Стопанският сектор е в толкова лошо положение, че да се пропусне още един производствен сезон, би било трагично. Затова препоръчваме 1 март 1991 г. да бъде крайният срок, до който цялата селскостопанска собственост /земя, структури, добитък, оборудване/ да е в частни ръце" (цитат от програмата „Ран-Ът“).
Е, не успяха да спазят срока, но през 1992 г. с уникалното решение „ликвидационни съвети“ изпълниха безупречно указанията.

Правителството на Костов: „Приватизацията е преди всичко и най-вече политически процес с икономически последици“ /цитат от „Проекта“, пак там, глава 4, стр. 3/.

Докато успешните приватизационни програми в другите страни включват не повече от две дузини предприятия, за пълна приватизация само за няколко години България трябва да приватизира хиляди предприятия, ако иска да промени към по добро икономическия упадък, в който се намира“ /пак там, гл. 4 – 3/.

Др. Пирински, др. Паскалев, др. Таков, както и всички бивши и настоящи членове на социалистическата партия, не казвам социалисти, те или са социалисти, или не са, запомнете: това са причините за срива на доверието към партията, тогава „се загуби лявото“ и то пролича още на първите избори 1991 г. Загубихме парламентарните, а на местните спечелихме 120 общини срещу 94 за СДС, но в така наречените „червени“ общини живееха тогава 2 077 000 граждани, а в „сините“ 94 - те бяха 6 020 000 души.

Активната част от населението, където беше съсредоточен оня състав от членове на партията, който изгради социалистическа България, която вие отрекохте, онзи мощен отряд, престана да вярва, че това е неговата партия. Това се нарича срив, господа и другари „Социалисти -21“, „С-23“, „ С- Бузлуджа“. Забележете - губим изборите – партия, която имаше тогава все още почти милион членска маса.

Оценка за тази загуба досега никой не направи. А трябва!

В периода 1996 - 2001 г. губим 2 102 991 гласоподаватели.

Ръководител на партията беше др. Първанов.

Между 2005-а и 2014 г. губим още 1 129 196.

Ръководители на партията бяха другарите Станишев и Миков.

Тогава от 82-ма депутати стигнахме „завидните“ 39 (почти толкова имахме през април 2021 г.). Тези „постижения“ са при условия, когато партията е имала президент, министър-председател, председател на НС, а в различни години сме имали ръководството на 170 общини.
Другари говорители от „С-21“ , „С-23“, не ви ли мина през ума, че това е оценка за вашата работа като ръководители на партията и държавата? Някой да е споменавал думата оставка?

ОТ 1990 Г. ДОСЕГА

всички правителства изпълняват „Проекта“, разработен от приятелите на Луканов и с подкрепата на проявилите се още през деветдесетте години вътрешни течения - АСО, „Път към Европа“, „Евролевица“, които вместо да кажат открито, че се стремят към изграждане на „организиран капитализъм“, говореха за осъществяване на „социално ориентирана пазарна икономика“.

Единствено правителството на Виденов се опита не да промени курса, а да забави пропадането на държавата. Бяха премахнати ликвидационните съвети, прие се Закон за подпомагане на селското стопанство, стартира ДФ „Земеделие“, успяхме да засеем запустелите плодородни земи на България. Изплатена бе част от външния дълг на държавата, за да се покаже на света, че съществуваме и за да бъде изтрито петното от образа на вече несъществуващата социалистическа България. И всичко това при условие, че четири години страната ни нямаше достъп до кредити. Правителството започна и разговори с МВФ за отпускане на кредити, жизненонеобходими, за да продължи изпълнение на своята програма.

Господата обаче поставиха условия, с които целяха единствено да ни върнат в правия път на „Проекта“!

И тогава като по сигнал нашите социалдемократи тръгнаха открито срещу председателя на партията и МС. Помните ли писмото на 19-те? И когато на пленума на ВПС Жан Виденов получи подкрепа, 7 души напуснаха парламентарната група и от 121 останахме 114. Така че вече нямахме мнозинството в НС. А др. Георги Пирински за по-демократично подаде оставка и без да е гласувана в НС, престана да идва на работа! Той чакаше, както и се оказа, следващото предложение за народен представител.
На една от сбирките в обръщение писахте

„ДА ПОГЛЕДНЕМ ИСТИНАТА В ОЧИТЕ“

Но се страхувам, че не я виждате там, където е. Каквото и да оценявате - дали изборите за председател на партията, дали работата на конгреса, или участието в парламентарни избори, вие знаете и повтаряте само едно: Смяна на Корнелия Нинова.

При провеждането на избора за председател на партията вие подкрепихте Красимир Янков, който, след като загуби, захвърли партийния си билет в кошчето за смет ведно с платформата, която вие му написахте, и напусна партията с хората около него. После се яви самостоятелно в изборите срещу БСП. Изглежда обаче за вас това няма никакво значение.
На поредицата от избори в последните години една част от вас като водачи на партии също се явихте срещу БСП. И това не е всичко. Нормално и честно ли е доскорошни ръководители на партията да окупират телевизионните студия и да говорят колко лоша е БСП, колко са слаби партийните организации, като че ли те са ги оставили в цветущо състояние. Тогавашният секретар по организационните въпроси Кирил Добрев направи съответната оценка на пленум. Може да си я припомните, ако все пак сте забравили за писмото на 50-те.

Сега отново за пореден път разнасяте списъци. По време на изборите особено остро срещу БСП работи партията на Мая Манолова, „пчеличката“, прелитаща от цвят на цвят, от протест на протест. И съвсем не ѝ пречи, че го прави, след като напусна кошера с мед, който я откърми. В тази своя дейност тя бе сърдечно подкрепяна от върлия привърженик на НАТО „нашия“, ако не сте забравили, военен министър Ангел Найденов.

Но нека надникнем в документите, приети на сбирките на загрижените за партията социалисти, които открояват греховете на Корнелия Нинова. И заради които тя трябва да бъде сменена според вас. Най-често изтъкваният от тях: „Участието в кабинета „Петков“ е пагубно за партията“! А участието на всяка цена в кабинета на царя не беше ли? Интересно откритие: не можело дясно управление да прави лява политика.

А защо тогава можеше?

Хората обаче забравиха за увеличените доходи и пенсии от тройната коалиция, но запомниха плоския данък, затварянето на реакторите на АЕЦ „Козлодуй“, което още го носим като камък на шията. Упреците от хората обаче понася Нинова. Нещо повече - вие обвинявате сегашното ръководство, че не поставя въпроса за прогресивното подоходно облагане и го твърдите, въпреки че не е вярно.

Пред БСП стоеше въпросът дали да се присъедини към ДПС и ГЕРБ и да гледа как загива държавата, тръгнала към поредните избори. Или пък да положи усилия при сложната обстановка да се формира правителство. Ръководството избра второто и според мен не сбърка! След сериозни и не леки преговори с партньорите (нямащи нищо общо със случващото се сега при „сглобката“ като преговори), с подкрепата на експертна помощ от социалисти от преди 21 век, които вие определихте за некомпетентни. Това правителство прие и изпълни обаче всички поставени от БСП въпроси, за които партията се бори от години.
Едва ли е необходимо да обяснявам на вас, че политиката е изкуство на възможното и всяка малка победа е път към голямата цел.

ДРУГ СЕРИОЗЕН ГРЯХ

на сегашното ръководство според вас е „стремежът за лично устройване на Нинова и приближените ѝ, когато станаха министри“.

Другари социалисти, устройване е да ви избират в пропорционалните листи в НС, защото в мажоритарните не спечелихме нито едно място. Устройване е да седите там по три и повече петилетки, да получавате заплати на председатели на комисии в Народното събрание, без публична оценка за вашата работа, както и въобще за това дали сте работели. Устройване е да си евродепут, да получаваш заплата по-висока от заплатата на президента и отново без публична оценка, освен когато се опитваш да прокарваш „евроатлантическите ценности“, които противоречат на нашия морал и бяха отхвърлени от партията и българския народ, не от Нинова.

Тогава обаче избирателите разбраха кого са избрали и как се защитават техните интереси. Много от вас също бяха устроени като министри, но когато започнаха да получават оценки за своята работа, се снишиха до следващото предложение за депутати.

Сериозни упреци бяха отправена към Нинова като министър на икономиката във връзка с оръжието, изпращано в Украйна. Нека бъдем честни - БСП направи единствено възможното, като предложи и защити решение на НС, че няма да се праща оръжие от България за Украйна. То обаче заминавало чрез трети страни и виновна за това, разбира се, е Нинова. Но служебният министър в правителството на президента, който я наследи, подкрепи и повтори тъкмо нейната. Не съм чул да се извините този повод, нито вие нито г-н Президентът.

В същото време Европейският парламент гласува милиарди евро от нашите пари като помощ за Украйна за клоуна Зеленски. Тази помощ не е за друго, а за оръжие, за да се избиват два братски православни народа. Не знаете ли, че това е мечтата от векове на англосаксонците? Да сте чули Сергей Станишев, Петър Витанов или журналистката, отразила „Майдана“, да са се изказали против тези решения? Знам, че не е по силите ви да ги промените. Затова ще повторя: С тези т. нар. помощи се изпраща модерно оръжие. Не се изпращат хранителни добавки. Целта е да бъдат изтощавани две славянски държави. Това не ви ли притеснява? Дори не споменавам, че има позиция на партията, която ви е изпратила в Европейския парламент, защото е ясно, че за вас това няма никакво значение.

Иронията на случая е, че сега се реализира вашето предложение за отказ от участие в ново правителство. То си беше ясно, че няма да стане и че отиваме на избори, както иска това човекът, който единствен мрази Нинова повече от вас. Какво ще стане в държавата? Как ще оцеляват бедните и работещите? Какво ще стане с икономиката - това вас не ви вълнува.

Но вие надминахте всички очаквания, като обвинихте Нинова в договорки с Борисов. Това чудо обаче аз се отказвам да оценявам!
Не искам да изреждам и другите грешки, които е допуснала партията под ръководството на Нинова, според вас. Но вече години наред е ясно едно – вие нямате отговор на главния въпрос, който поставя животът пред партията и държавата в това кризисно във всяко отношение време

„КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?“

Отново говорите за „нова левица“. Това е стара фалшива песничка, някои от вас припяват вече повече от двадесет години.
Като гледам снимката на последната сбирка, на която, вярно, на първия ред сред присъстващите ги няма Александър Томов, Николай Камов, Елена Поптодорова, което направо си е в ущърб на професионалното окомплектуване на състава, трудно ми беше да си представя, че имате капацитет да отговорите на въпросите, които поставя днешният ден не само пред партията и държавата.

Днес идеята или усещането за необходимостта от промяна се превръща в тревожно търсене на отговор на въпроса за посоката и характера на промяната. Никой не се осмелява да отрече нейната потребност, както и че живеем в общество на динамични промени.
Засега човечеството не разполага с приемливи варианти. Налице е дълбока криза, изразена в липса на алтернативни отговори на въпроса какво ни носи динамиката на нашето време. Принудени сме да се приспособяваме. Но приспособяването размива връзката между миналото, настоящето и бъдещото. А това затормозява движението на обществото напред и нагоре.

Най-опасната илюзия, която поражда приспособителният процес, е идеята за неокапитализма, за добре реформиращия се капитализъм, който е в състояние да ни реши проблемите. В основата на тази илюзия стоят множеството постижения на съвременността, най-същественото от които е високата степен на развитие на производителните сили в главните капиталистически страни и миналите постижения на социалното пазарно стопанство. Тази илюзия ни предложи и наложи „Проектът“, разработен от американските приятели на нашите крипто социалдемократи през 1990 г.

Осъществяването на тази нарочно измислена лъжа в продължение на повече от тридесет години показа не само нейната несъстоятелност. Показва, че не само ни струва скъпо наивното предоверяване в нея, но и че социалният ужас и социалният ад не са приумица. Те са нещо съвсем реално и големият въпрос е как да преплуваме това море от катран.
И аз като мнозина виждам само един начин.

Уважаеми другари, престанете да създавате нови „движения“. Да правите партии с нови леви послания. Да предлагате писането на нови програми и стратегии…

Време е да се върнете в БСП. Това е последната възможност и вие не я убивайте. Върнете се дори с натрупания опит от „досегашната си дейност“ и помогнете да се промени онова, което смятате за необходимо, за да стане Партията отново сериозен политически субект, както искате. Не водещ, както казва Станишев, а незаобиколим, както казваше Петър-Емил Митев.

Партията навремето сгреши, че не се противопостави твърдо на безразсъдната смяна на системата. Днес обаче на дневен ред е спасяването на държавата, оцеляването на народа ни, на хората, които живеят в най-бедната страна в Европа. И няма кой друг да го направи освен нас – грешните, но предани на правдата хора.

---
*Кръстьо Трендафилов е политик и експерт. Роден е в Хайредин, Монтанско. Завършва Висшият икономически институт "Карл Маркс" в София. Бил е кмет на Враца, секретар на ГК на БКП и директор на Машиностроителния комбинат "Гаврил Генов" във Враца.
В периода 1990 - 1991 г. е депутат от 7-то Велико народно събрание. Бил е член на комисията по земеделието, горите и поземлената реформа. От 10 юни 1996 г. до 12 февруари 1997 г. е министър на земеделието и хранителната промишленост в правителството на Жан Виденов. Става член на Висшия съвет и Изпълнителното бюро на БСП през 1998 г. Бил е съветник на президента Георги Първанов.

Текстът е публикуван в Епицентър