За всичко ли е виновен Интернет?

Италианското издание Il Foglio направи интересен коментар на поредния 13-ти доклад на изследователския център за масовите комуникации Censis . Той носи заглавието „Средствата за масова информация – между елита и народа“. Изследването е мащабно и в него се дават множество данни, които показват промяната на италианския медиен пазар , а също така и характерните промени в италианското общество.

Според изследването на института телевизията продължава да е най-широко разпространената медия (предпочитат я 97.5% от населението), броят на телевизионните зрители расте (те са станали повече с 0.8%), радиото не изостава от високите позиции (84.9%). Читателите на ежедневните печатни издания отново намаляват (за последната година техният брой е намалял с 1.4%, а за последните десет години – с 26.5%). Общата четяща аудитория сега е малко повече от 40% от населението.

Този спад съответства на ръста на популярност на ежедневните Интернет издания. Броят на техните читатели се е увеличил с 2% за година. Аналогично и почти паралелно пада броят на читателите на книги (по-малко от 4.3% за година). А общо за населението количеството на читателите е спаднало до 47%. Отказът от печатна литература отчасти се компенсира за сметка на повишаването на броя на читателите на електронни книги (те са станали повече с 1%, но съставляват само 10% от населението). Положителна динамика се наблюдава за сметка на увеличението на достъпа до Интернет, който е нараснал с 2.8% в сравнение с миналата година и е 73.7% от италианците (младежите под 30 години имат абсолютно мнозинство в ползването на Интернет – 95.9%).

Според публикуваните от института Censis данни на първи план излиза бързото разпространение на социалните мрежи и комуникационните платформи, от които най-много популярност е набрало приложението Whatsapp (61,3%), следват го Facebook (56,2%) и Youtube (46,8%), коментира Il Foglio. При това те се ползват предимно от младежи – 90%. Като цяло потребителите за последните три години са нараснали от 49% до 65%.

От тази статистика институтът Censis преминава към описание на въздействието на новите медии върху обществото и неговите взаимоотношения с елита. Институтът дава да се разбере, че причините за тектоничните промени, които тресат западната демокрация трябва да се търсят в Интернет и новите медии. Като пример за това как новите медии водят до „разнообразни форми на безразличие“ даже сред „образованата и работещата публика“, институтът Censis дава феномена на референдума „Brexit”. В социалните мрежи мнозинството от младежта изразяваше своето негативно мнение, но незначителна част от нея отиде да гласува.

Безразличие, популизъм, бунт срещу елита, сваляне на авторитети, сблъсък на родители и деца. Създава се впечатление, че всичко зависи от новите медии, а всичко останало се наслагва на тази основа. „Възможно е да преувеличаваме като приписваме на Интернет ролята на генератор на всички обществени вълнения“, пише Il Foglio. Например намаляването на избирателната активност сред младежта се случва отдавна и е възможно да зависи от това, че младите хора не виждат смисъл да участват в игра, която редовно проиграват. Причините за тяхното недоволство трябва да се търсят по-скоро във високия ръст на безработицата, отколкото в посредничеството. Новите медии играят важна роля, но случващите се днес промени не могат да бъдат обяснени само с тях. Този проблем има много по-сложна природа.