Тръмп през очите на Китай

Анализът е на Джефри Уасерстром за Project Syndicate.

Джефри Уасрестром е професор по история в Калифорнийския университет „Ървайн“. Редактор е на „Оксфордската илюстрирана история на съвременен Китай.“

Когато Доналд Тръмп спечели изборите за президент в САЩ той имаше много китайски фенове. От тогава обаче тази му популярност се срина. Това се дължи най-вече на негови изявления, направени най-вече в Twitter, касаещи ключови въпроси като отношенията с Тайван и ситуацията в Южнокитайско море. Това не е първият случай, в който американски президент бързо е влошил отношенията си с Китай.

Ситуацията между Тръмп и Пекин напомня на случилото се с американския президент Удроу Уилсън след преизбирането му преди един век. По това време китайски интелектуалци, включително и младият Мао Дзедун, се възхищават на Уилсън, който е политолог и бивш президент на Принстънския университет. През 1919 г. той подкрепя Версайския договор, който прехвърля контрола на бившите германска провинция Шандонг на Япония, вместо тя да бъде върната на Китай. Уилсън бързо губи популярност в Китай.

Обратът беше подобен, но причините доста различни. Пред век Китай подкрепяха Уилсън, а след това го ненавиждаха, заради собствената си слабост. Днес силата на Китай е водеща в погледа на страната към новия президент на САЩ.

Уилсън е преизбран за втори мандат през 1916 г. Тогава Китай е в ужасно състояние. Страната е силно фрагментирана. Военни хардлайнери контролират различни райони, докато чужди сили използват подкупи и натиск, за да отделят различни части от страната. За интелектуалците Уилсън предлага алтернатива, различна от тази на агресивните военачалници.

През 1918 г. популярността на Уилсън скочи и то не само в Китай. Това става след обръщението му в Конгреса за национално „самоопределяне“. Неговите действия карат интелектуалците от Египет до Корея да гледат на Уилсън като на защитник на потиснатите.

Китайските патриоти се надяват, че Уислън може да задълбочи американското присъствие в Азия по начини, които да предпазят Китай от хищните апетити на империалистично настроената Япония. В техните очи, подкрепата на Уилсън за споразумението във Версай, представлява дълбоко предателство.

Китай през 2016 г. е много различен от страната, която представляваше през 1916 г. Тя надскочи дори напредналите страни в световната икономическа йерархия. Китай е обединен от по-силно и целенасочено лидерство. Това е огромна страна, включваща почти всички територии още от върха на мощта на Цин империята. Изключение прави Тайван, но китайската дипломатическа фикция поддържа илюзията, че демократичния остров някой ден ще бъде реинтегриран.

Китай вече не се нуждае от американската защита. Вместо това там искат един американски президент, който да се занимава повече с вътрешни проблеми, а не с това как да ограничи разрастването на мощта на страната, както правеше Барак Обама. Така Китай ще може да се съсредоточи върху преформатирането на властовите отношения в Азия, без да се притеснява от намесата на САЩ.

Известно е, че още преди да бъде избран, Тръмп отправяше диви обвинения срещу Китай, свързани най-вече с икономическата сфера и търговията. Липсата на интерес към външната политика обаче е очевидно привличащ за китайските лидери. Тръмп изглеждаше много по-склонен да остави Китай на мира, в сравнение със своя опонент Хилари Клинтън. Неговите намеци, че ще бъде по-малко ангажиран от своите предшественици към подпомагането на традиционните американски съюзници в Азия като Южна Корея и Япония, беше музика в ушите на китайските националисти, както и съмненията за американските ангажименти в НАТО бяха музика за ушите на руския президент Владимир Путин.

Подобно на Уилсън, Тръмп също привлече някои фенове, само благодарение на силата на личността си, която е нетипична за повечето политици. Тръмп не книжен плъх. Много хора обаче харесаха това, че той казва или туитва всичко, което чувства. Това е контраст в сравнение с по-опитни политици, като Си Цзинпин, които премерват всяка своя дума.

Подобно желание за автентичност, макар и по-различно, подхрани популярността на друг американски политик в лицето на Гари Люк, който стана посланик в Китай през 2011 г. Неговите снимки на това как сам си купува кафе в кафенето, скромни актове, които китайските политици карат своите сътрудници да правят, му спечелиха име на добродетелен служител. Неговите привърженици си мислеха за това колко по-различна ли е Америка от Китай, където корумпирани служители и техните потомства се отдават на луксозен живот, подобен на имперските семейства от династичните периоди.

Трудно е да си представим подобен контраст сега, когато в интернет могат да се намерят снимки на свръх луксозния мезонет на Доналд Тръмп в Ню Йорк. И ако неговият комуникационен стил остава ударен, особено в сравнение с този на Цзинпин, то коментарите му не са толкова привлекателни, когато засягат толкова сложни теми. Както слабият Китай не можеше да разчита на защитата на Уилсън, така и силният Китай няма да може да разчита Тръмп да се махне от пътя му. Освен, ако не се разменят няколко лакътя, може би.

Превод: Росен Стойчев.

Copyright: Project Sindycate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.