Ядреният Великден

И пак дойде Великден. В хиляди домове димят козунаци и агнешко, а децата опитват да счупят за броени минути и последното боядисано яйце. Телевизионният Великден започна от Разпети петък, в който с упоритостта на професионални оплаквачки, водещи ни натякваха с почти обвинителен тон, че това е най-тъжният ден. Представяте ли си тези, които заминаха за Гърция за празниците, как неутешимо са плакали в колите си.

Фейсбук-Великденът също дойде по обичайното време. И отприщи вечните спорове, има ли Господ, няма ли, атеисти и набожни настървено щракаха доводите си, сякаш точно на навръх празника истината ще лъсне окончателно и завинаги. Ех, ако ги нямаше религиите, заради които е избит толкова народ. Щеше да настане един живот, че само си викам „дано“, смятат някои. Нека помислим – за да сме това, което сме, заслугата до голяма степен е и на религията – независимо коя. Човечеството винаги е било озадачавано от хиляди важни въпроси, оставени от науката без отговор.

Несъвършени сме, но именно затова нашият свят съществува. Достигнем ли съвършенството, вероятно ще станем излишни. Винаги сме имали нужда от вяра, надежда и любов. От утеха и опрощение. И сме ги получавали – кой повече, кой по-малко – от религията, като техен носител. Следователно няма никакъв, дори мъничък шанс, да си представим, каквъв би бил светът и душите ни без религиите. Нека приглушим за мъничко вечния спор между науката и религията, като се позовем на една от науките – генетиката. Натрапчиво парадиращите с атеизма си, които срещаме из нашите земи, щат не щат носят предаваното повече от хилядолетие от предците им. А не всички от тези предци са били на тяхното мнение по отношение на вечните въпроси. Предците са създавали наследниците си неусетно, бавно и методично, изграждайки собствените си представи за света, векове преди да се появят следващите поколения.

Ако за парадиращият атеист е лоша новина, че във вените му несъмнено тече и кръвта на вярващи, ще трябва някак да живее с това. И да не драматизира особено. Какво иска да ни каже, когато удари по кравиатурата „Бог няма“. И какво печели. Да бъдем прагматични в духа на материалния свят, в който сме затънали до шия – всичко, което по някакъв начин, дори за мъничко ни прави по-добри, е ценно.

Доброто и злото вървят за ръка, няма как религията да е свързана единствено с хиляда каратово добро и нищо друго. Факт е, че в името на религиите са вършени безумни жестокости, загинали са и продължават да гинат безчет люде. Но и науката не е бяла невинност. Нима оръжията, с които се отнема човешкият живот, не са плод на научната мисъл? Днес, когато държави се заплашват взаимно с ядрени удари, изтръпваме от мисълта, че всичко може да свърши бързо и завинаги. Докъде ни доведе науката? До всевъзможните битови удобства. Стигнахме до края на Слънчевата система, търсим живот на други планети, а още нямаме отговор на рака и други смъртоносни болести. Тук. Вместо да превърнем пустините в градини, се готвим за Трета световна война. Светът е полудял. Това ли ще е съдбата ни? Изпълнихме ли мисията си тук?

За какво тогава човечеството излезе от пещерите и създаде науките и изкуствата, щом е напът да се самоубие. За какво ни бяха Омир, Шекспир, Достоевски. Леонардо и Микеланджело. Нютон и Айнщайн. Накъде сме се разбързали? Самозваните световни лидери трябва да се стреснат и засрамят. А ние, обикновените хора, вярващи и атеисти, да се съберем с тези, които обичаме и да се помолим за един различен свят. Тук, на Земята.