Левите трябва да гласуват за Макрон

Анализът е на Янис Варуфакис за Project Syndicate

Янис Варуфакис е бивш финансов министър на Гърция и професор по икономика в Атинския университет.

През 2002-а Жак Ширак, лидерът на десните във Франция, се изправи срещу Жан-Мари льо Пен, водачът на расисткия Национален фронт, във втория тур на президентските избори. Левите се събраха зад голиста и консерватор Ширак, за да се противопоставят на ксенофобския наследник на режима на Виши. Въпреки това, петнадесет години по-късно много от левите поддръжници отказват да подкрепят Еманюел Макрон срещу Марин льо Пен, дъщерята на Жан-Мари льо Пен.

Прогресивистите имат причина да са бесни на либералната организация, която се чувства добре с Макрон, бивш банкер без опит в демократичната политика преди краткото си назначение като министър на икономиката, индустрията и цифровизацията от президента Франсоа Оланд. Те с право виждат в него този, който отне трудовите права на работническата класа във Франция, спечелени с пот и кръв, но и този, който е последното средство срещу Льо Пен.

Не е трудно да се усети и чувството на френските леви, че либералите получават своето възмездие с издигането на Льо Пен. През 2015 същата организация, която сега подкрепя Макрон, възпротивява се на "алтернативните факти", умопобърканата икономика и авторитаризма на Льо Пен, на Доналд Тръмп и Партията за независимост на Обединеното кралство, започна изключително ефективна кампания от лъжи, за да подрони авторитета на демократично избраното гръцко правителство, в което аз участвах.

Левите във Франция не могат и не трябва да забравят този жалък епизод, Но решението на много от тях да поддържат равно отстояние от Макрон и Льо Пен е непростимо. Причините са две.

Първо, наложителният принцип за противопоставяне срещу расизма е в противоречие с неолибералната идеология. По-убедените леви разбираха, че хуманизмът ни принуди да спрем ксенофобите преди да се доберат до държавната власт и по-конкретно до управление на полицията и службите за сигурност. Както и през 40-те, наш дълг да направим така, че държавният монопол върху легализираното насилие да не се ръководи от онези, които таят зли чувства към чужденците, към културните или сексуалните малцинства, към "другите".

Но има и втора причина Макрон да бъде подкрепен. По време на гръцката пролет през 2015-а властващите социалдемократи във Франция (под ръководството на Оланд) и в Германия (в коалиционното правителство на Християндемократическия съюз на канцлера Ангела Меркел) приеха същите животински стандарти, присъщи на консервативните десни.

Сещам се за първата си среща с френския министър на финансите Мишел Сапен, срещата, която ми отвори очите. По време на личния ни разговор той бе весел, преливаше от приятелски чувства. По време на пресконференцията, която дадохме след това, обаче, той говореше като закоравелия аскетик Волфганг Шойбле, християндемократ и финансов министър на Германия. Напускайки залата за пресконференции Сапен отново превключи на вълните на сърдечността. Държейки на своето, аз се обърнах към него и полушеговито го запитах: "Кой си ти и какво си направил с моя Мишел?". Отговорът му беше: "Янис, трябва да си наясно, че Франция не е това, което беше."

Същото се случи и в Берлин. Сервилността на Сапен към авторитарското устройство на Европа прояви и Зигмар Габриел, лидерът на социалдемократите в Германия и вицеканцлер. Насаме той също говори с мен като със стар приятел, докато в публичното пространство говореше досущ като Шойбле. Когато стълкновението между нашето правителство и "Тройката" (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд) се стовари на главите ни, и Сапен, и Габриел подкрепиха най-тежката и агресивна кредиторска пропаганда срещу правителството ни.

Макрон бе единственият министър от френско-германската ос, който рискува собствения си политически капитал, притичвайки се на помощ на Гърция през 2015, може би защото не излезе от епруветките на социалдемократическата партия. Както отбелязвам в новата си книга, Макрон разбра, че това което групата финансови министри в еврозоната и "Тройката" правиха с нашето правителство и по-конкретно с нашия народ, бе вредно за интересите на Франция и на Европейския съюз.

В съобщение, в което той заяви склонността си да се намеси и да опита да сложи край на задушаването ни, той ми писа, че се е борил да убеди Оланд и Габриел за намирането на решение. СМС-ът му завършваше по следния начин: "Не искам поколението ми да е отговорно за излизането на Гърция от Европа".

Разбира се, усилията на Макрон се оказаха безрезултатни, защото идеите на социалдемократическото ръководство, в частност тези на Оланд и Габриел, съвпаднаха с решителността на консерваторите да задушат съпротивата ни с още хищнически заеми, подтикващи към икономии, задълбочаващи рецесията. Резултатът е, че и двамата политици загубиха доверието на нетърпеливата общественост. Очевидно Макрон не е. Големият ми страх е, че, дори и да спечели, Льо Пен все пак ще успее да се добере до контрола върху динамиката на френската политика.

Разногласията ми с Макрон са много, но допирните ни точки също са важни. И двамата сме на мнение, че еврозоната e неустойчива, но се разминаваме във вижданията си за нещата, които трябва да се направят преди ЕС да сложи политическата си версия на масата. И двамата сме съгласни, че еднозначното преследване на конкурентноспособността da въвлече Европа в играта "съсед-просяк" ("съсед-просяк" е икономическа политика, чрез която една страна се опитва да отстрани своите икономически проблеми чрез средства, които влошават икономическите проблеми на други държави). Не сме на едно мнение относно мащабните инвестиции, които да засилят производителността.

Съгласни сме, че има нужда да се изгради ефективен Европейски банков съюз, но не и че трябва да се прибере финансовия джин обратно в лампата.

Въпреки различията между нас, аз подкрепям Макрон. Аз също отказвам да бъда част от поколение от леви, позволили на фашист и расист да спечели президентския пост във Франция. Естествено, ако Макрон спечели и стане поредния служител на вкоренената организация на Европа, аз и моите приятели ще му се противопоставим също толкова енергично, както и на Льо Пен сега.

Превод: Константин Карагьозов

Copyright: Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.