Георги Господинов: Четящият човек, а не Батман, ще спаси света

Георги Господинов пише романи, поезия, разкази, театрални пиеси. 12 години след първия му „Естествен роман“, творецът издаде нов - „Физика на тъгата“. Да се изследва подобна тема е пречистващо, казва той в интервю за Факти.бг.

"В четенето има вкус, памет и размишление. Но и още нещо даже по-важно – то развива емпатията, вчувстването, съчувствието към другите. Четящият човек, а не Батман или друг супергерой, ще спасяват света. Защото имат горните качества", убеден е той.

„Физиката на тъгата“ се превърна в хит на пазара и вече се изчерпва. Изненадан ли сте от бързия успех? На какво го отдавате?

Аз бях до написването. После е издателят (благодаря на Жанет 45). После идват или не идват читателите. Всичко вече е в техните ръце. Щастлив и приятно изненадан съм. Текстът има значение:)

Книгата преплита различни истории из лабиринта на времето. Защо избрахте тъгата за техен ориентир? И какво е общото й с физиката?

Избрах нишката на тъгата, защото тръгва от времето на Минотавъра и стига до днешните коридори, които обитаваме. Тази нишка минава през всеки от нас и читателят трудно ще се изгуби в лабиринта на книгата. Исках да изследвам и да разкажа тъгата през частните ни следобеди и през следобедите на света. Според древните философи атомисти, които много харесвам, всичко в света е направено от малки частици, атоми, плуващи в пустота. Всичко. Никой не е изследвал Физиката на тъгата. Но древните са знаели, че нещата са свързани. Днешната Физика на елементарните частици също ни подсказва това.

А с кризата и ежедневието? Споменавате и изследването на „Икономист“, което определя българите за най-тъжни на света.

По-скоро ние определяме себе си като най-тъжните на света според това изследване от края на 2010, което измерва усещането за щастие. Подобни изводи са по-скоро важни като знак. Да, тук има дефицит на щастие и смисъл. И оттам насетне да видим как да си изработим, да култивираме повече щастие и смисъл. Една от главите на романа свършва с това, че възвишеното е навсякъде и може да се прояви по всякакъв (и всекидневен) начин. Остава да го потърсим.

Болезнено ли е да се изследва тъгата? Особено когато, както и в „Естествен роман“, пишете за лични истории и лични апокалипсиси.

По-скоро е пречистващо.

Говорите и за паметта, която губим, за нейната сила. Изгубил ли е българинът усещането си за минало? А за бъдеще?

Не искам да обобщавам. Но усещането за минало е свързано с усещането за бъдеще повече отколкото подозираме. Те не се бият, а са двете страни на едно и също - усещането за време. Да, подозирам, че сме леко объркани в собствените си сетива за времето.

Говори се за връщане на интереса към четенето. Има ли промяна във вкуса на читателите? С какво ни спасява четенето?

В четенето има вкус, памет и размишление. Но и още нещо даже по-важно – то развива емпатията, вчувстването, съчувствието към другите. Четящият човек, а не Батман или друг супергерой, ще спасяват света. Защото имат горните качества.  

Какво четете сега? От къде черпите вдъхновение?

Чета безразборно. Но винаги държа на масата си няколко проверени книги - Борхес, Бродски, Селинджър и малко антични автори, като домашна аптечка...