В Клуба на обедняващите

Коментар на Юрий Борисов:

Мeждyнapoднoтo издaниe зa cpaвнeниe нa цeнитe във вoдeщитe гpaдoвe пo cвeтa – numbео.соm. ни казва, че в София за една година стоките от първа необходимост са поскъпнали с 14, 6%, а средните доходи са нараснали с 9%.

Днес в София на четиричленно семейство му трябва нетен месечен доход от 3700 лева, за да посрещне скромни, без разточителство, но и без сериозни лишения, нужди. Средното възнаграждение на работещ обаче е 1153 лв. И разбира се, както в много области и тук българският рекорд не липсва – софиянецът дава за храна около 40% от доходите си, което е значително повече от това, което отделят за храна във водещите градове.

Българската бедност е ясна. Май отдавна свикнахме с нея. Да говорим и да пишем за бедността у нас ни излязоха пришки по устите и мазоли по ръцете. По-впечатляващ е фактът, че усредненият жител на българската столица обеднява. Разбира се, нашата „стъкмистика“ не признава този факт – тя продължава да ни баламосва с данни за инфлация от 2,8% за 2017 г.!

Днес първият проблем на българската политика не е, че тя не се заема с решаването на фундаменталните проблеми. Първият проблем е, че тя не желае да вижда тези проблеми. Политиците ни не желаят да ги изговорят, да ги осмислят.

Хората у нас продължават да обедняват. Някой впечатлява ли се от този факт? Неравенствата в България продължават да нарастват. Някой впечатлява ли се от този факт? Някой на някакъв форум обсъжда ли тези проблеми?

2010 година беше обявена за Европейска година за борба с бедността. Някой спомня ли си как властта отбеляза тази „година на борба“?

Министерството на труда и социалната политика проведе 100 мероприятия. Най-впечатляващи сред тях бяха „6 местни срещи на хора, живеещи в бедност“. Представяте ли си българската борба с бедността? Събират на едно място бедни, за да си говорят! Уникално! Разтърсващо! Имаше и по-обикновени, но пак запомнящи се инициативи – „беседи с ученици и студенти, посветени на бедността“ или „фестивал на спорта, музиката и танците за деца, живеещи в специални институции“. Е имаше и такива – „26 информационни дни в областни градове на страната“, „8 дебата и 6 кръгли маси“ (вж в. „Дума“ 29.03. 2011 г.).

Сега вече и кръгли маси, посветени на бедността, няма. Явно всичко си изприказвахме. Явно всички мисли по тази тема си промислихме. Днес се занимаваме със Западните Балкани. В „Клуба на богатите“ щели сме да влизаме.