Борисов - единственият адекватен в "победата" над Макрон

След като визитата на Борисов в Кремъл бе заклеймена като позорна от опонентите му, българският премиер получи нов удар. Оказа се, че възторгът от имагинерната победа над Макрон или пакета му, не само е прибързан, но е и напълно неадекватен на ситуацията. А перспективата за шокираните превозвачи е още по-лоша от онзиденшната. Евродепутатите ни се държаха като деца на властен баща, жадуващи за одобрението му. И след заседанието на комисията в Брюксел хукнаха към първите микрофони, за да се похвалят с успеха си. Успех, който само те видяха.

Дори умореният от воаяжи със спорен смисъл премиер бързо усети накъде бият нещата и призова фанфарите да замлъкнат. А ласкателите си посъветва да си подбират приказките. А те, милите, за да се натегнат още повече на премиера, използваха неговия език. "Бихме го", "разбихме го", "победа", "взривихме пакета" и пр. класически бойкови реплики след изборна победа или мач.

"Не сме победили Макрон. Това не е война. Водим диалог...", спокойно обясни Борисов. Но немирните му активисти сякаш вече бяха забили българското знаме върху кметството в Брюксел и не чуваха нищо, опиянени от собствената си неадекватност. Триумфираха и празнуваха така, сякаш Цецка Цачева бе оглавила Европейската комисия.

Превозвачите, които със сигурност са най-вътре в детайлите на конфликтната материя, изчакаха еуфорията да отмине, сложиха плюсовете и минусите на везната и отсякоха: "Пътят към ада е постлан с добри намерения. С предприетите промени ситуацията за нас става още по-лоша".

И дискотеката свърши. Володя бутна грамофона, както казват руснаците. Започнаха оправданията. Ама ние така печелим време, ама дадохме заявка, ама показахме, че ни чуват...

Ако след всяко заседание на въпросната комисия евродепутатите ни се държат като влюбени тийнейджъри, няма да остане превозвач със здраво сърце. А с ръка на сърцето можем да заявим, че най-адекватен в този водевил беше премиерът Борисов.