Когато флагът падне

Българската армия се гордее, че в нейната история няма предадено в плен знаме. Дори и след многото битки, българските знамена са оцелявали. Благодарение на героизма на войните си. Но снощи знамето падна. В мирно време.

Това пише в профила си във „Фейсбук“ журналистът Добромир Видев.

По време на тренировка вертолетът Ми-17, който носи националния флаг и с който се открива парадът за Деня на храбростта и празник на Българската армия, се срина в пламъци при тренировка. И уби двамата си пилоти. И така армията загуби не един хеликоптер, а двама пилоти, които са останали в системата напук на проблемите й. Останали да "на пост" въпреки "условията на затруднения и повишен риск", както написа един Доклад за състоянието на отбраната.

Затова не ги уби вертолетът. Убиха ги онези, които четат този доклад всяка година. От президента, през премиера до парламента. Който приема доклада "за сведение". Така както "за сведение", след дълги години, модернизацията на армията ни е само в проект. Защото проекти, поне за времето, в което аз съм репортер (от 18 години), имаше много. А решения малко. И затова тези пилоти ще тежат съвестта на хората, които дълго време не вземаха решения, обвиняваха се взаимно в корупция, правеха комисии, пренаписваха доклади и решения.

За съдбата на Пламен Пантелеев и кап. Стоян Неделчев е късно да говорим. Късно е да обсъждаме и онези, които едва ли ще дойдат на тяхното място. Защото ще ги е страх на летят на старата, макари и ремонтирана с милиони левове от данъците на българите техника. Няма смисъл да обсъждаме и празните 5500-та бройки в армията. Нито политиците, които говорят, че не ни трябва нова техника, защото нацията е болна и бедна. И парите трябва да отидат там.

Защото, когато флагът падне, тогава пада всичко. Дори и държавата.