Видя ли папата антихриста в България?

Поведението на Българската православна църква по време на посещението на папа Франциск я легитимира като поредната институция у нас, тотално изпразнена от съдържание. Показа ни колко сме изостанали, как тук времето е спряло и сблъска два тотално различни свята. Най-малко затова трябва да благодарим на папата, че неволно стана причина за изводи, за които отдавна имахме нужда от леко побутване.

Българската православна църква отказа да бъде равноправен домакин на Светия отец. Тя се държа резервирано от момента в който се разбра, че Франциск ще посети страната ни, та до самия край на посещението. Не просто отказа да води общо богослужение с него, ами се държа в типично свой стил - анти, консервативно, угодно на интереси, различни от човешките. Впрочем от лакмуса, който думите на папата представляваха, набързо се оцветиха в черно и всички граждани "патриоти", възпаляващи се от теми като мигранти, Истанбулска конвенция и Национална стратегия за детето.

Важно е още веднъж да се споменат думите на Пловдивския митрополит Николай, че папата дошъл в България, за да обедини църквите около Рим и лично да посрещне Антихриста?! Въпросният митрополит Николай е особено неприятна фигура, прочула се през годините със скъпите коли, на които се вози, редица спорни неуважителни прояви и драпането да стане патриарх, недай Боже. Всъщност единственият антихрист, който може скоро папата да види е именно Николай, чието поведение е на всичко друго, но не и на свят човек. Цитат от негово изказване по повод приемането на България в ЕС - „За какво ни беше интеграцията в Европа – за да не можем да забраним гей парадите, парадите на разврата в градовете?“.

Съвсем нормално е представителите на БПЦ да не са на "ти" с личността с папа Франциск. Човек скромен, земен, отворен към хората и същевременно с редица позиции по важни теми, от които лъха позитивизъм. В тази насока българската църква тотално отсъства от обществения живот, което е сред основните ѝ призвания. Нашите висши духовници се намесват изключително рядко, най-вече когато трябва да анатемосат някого или нещо, да очернят определена тема и да кажат какво не кореспондира на човешките права. По правило обаче тезите им са предимно срещу тенденции, идващи извън пределите на България, а ако са активни срещу теми, случващи се тук, то е срещу малцинства - хора с нестандартна сексуална ориентация, бежанци. Закостеняло, грозно и анти поведение. Срещу политици, олигарси или други кукловоди на процесите в страната не смеят да се намесват. И деградацията на българското общество, липсата на правилно мнение по редица теми в годините на прехода, се дължи именно на отсъствието на църквата. Защото друг авторитет липсва. Църквата обаче предпочете да сниши глава не пред олтара, а пред властта и интересите, припомняйки годините преди 1989-а - практически несъществуваща.

Българската църква традиционно се показва като затворено общество. Тя не служи на хората, а на себе си. Именно срещу това говори папа Франциск, разбира се без да визира конкретни лица, които обаче като Николай бързо се припознаха и скочиха. Българската църква е като редица затворени институции, създадени за хората, без обаче те да са част от нея по никакъв начин. До информация, особено финансова се стига изключително трудно. Не е ясно как се ползват безбройните имоти на църквата, не е ясно как точно се изразходват средствата ѝ, дали се опазва културно-историческото наследство, не е ясно как се катерят представителите на по-високо ниво в йерархията ѝ, не е ясно какво се случва по църкви и манастири, освен единствено от време на време някое разкритие с марка "разврат".

За всичко това слепи остават политиците, които единствено раздават поредните безумно много милиони. За да си пазаруват едни маши, едни марионетки с черни дрехи. Които после трябва да са на преден план при поредното рязане на лентички. И така, играейки по фините струни на човешката душа, да символизират единство между власт и Бог. А видите ли, Бойко Борисов и тук не се месел, тъй като едва ли не Бог направлявал действията в църквата. Свещена глупост и поредния укор към него за нещо, което предпочете да остави затънало в статуквото, без да разрови или най-малкото инициира проверки.

Българската православна църква се държи като поделение за определени интереси. Неслучайно през 2015 г. стана ясно, че 11 от 15-те членове на Светия синод са бивши членове на Държавна сигурност. Навеждането пред Русия е подобно на поклона на Илияна Йотова при идването на руския патриарх Кирил. Има си правила, ще каже някой тук. Аз не искам канонът да е такъв, че когато идва един политически и бизнес проводник, какъвто е руският патриарх и назидава поучително българския президент, всички да му "козируват". В същото време когато скромният, възпитан и уважителен папа, глава на 1,3 млрд. католици по света, има силата да каже истината за Кирил и Методий, за тоталитарния режим, ние да се правим, че не съществува. Аз не искам българската църква да има позиция спрямо папата, сходна на фанатичната партия "Атака", а погледът на митрополит Николай да е сравним само с този на Волен Сидеров. Аз искам църквата да дърпа напред българското общество, а не да го връща отвъд "Желязната завеса". Защото с настоящото си поведение, тя по-скоро пречи и ограничава човешките права, а не ги издига до възвишеното.