Ще ти скъсам гъза

В петък вечер се почувствах особено.

Слави изпя песента „Ще ти скъсам гъза“.

И я посвети на Конституционния съд.

Този съд е над всичко в България.

Но могат да му скъсат гъза – така излезе.

Бях първият гост на „Шоуто на Слави“.

Представиха ме като „човекът, чиято съдба биха искали да имат“.

Притесних се - но си казах, че така са решили, понеже се бяха случили доста неща.

Спираха ме и сетне отново ме пускаха по телевизията.

Накрая, преди 10 ноември 1989-а, властите ликвидираха моята „Всяка неделя“.

Тя бе наричана „Следобедната Църква на Българина“.

Органът на Комунистическата партия „Работническо дело“ обаче писа, че окончателно съм нагазил в блатото на антикомунизма.

После, след „Великата Промяна“, правителството на Луканов излезе със специално Заявление срещу мен.

През 1990 година имаше и Декларация на Председателството на БСП.

През 2004 година пък – Декларация на Обединените демократични сили на Костов, прочетоха я от трибуната на Парламента.

През 1990 година искаха да ме съдят, понеже съм бил нарушил Конституцията с интервюто си с царя.

Сега пък циганите искат да ме съдят, понеже съм наричал някои техни животни точно така, както трябва – „животни“.

И т.н.

А аз си мислех, че по някакъв начин лекичко съм побутвал свободата в телевизията.

Но в петък вечер чух „Ще ти скъсам гъза“, посветена на Конституционния съд.

И се попитах: заради това ли беше всичко?

Изобщо – това ли е свободата?

Да скъсаш нечий гъз?

***