Щастлив край има само в тайландските масажи

Dilov.info

Да ни е честита, прелюбезни, 22-годишнината от приемането на новия български герб. Точно в средата на седмицата – на 31 юли – отбелязваме това творение, създадено от изключителните артисти Георги Чапкънов и Кирил Гогов. Гербът има три лъва, четири коронки, два моста, шест пулпита и един кариес профунда. Трите лъва имат общо четиридесет нокти, което е израз на тогавашното състояние в обществото, когато маникюристите бяха по-добре платени от зъболекарите.

Гербът има още шест кръста, и шест жълъда – символ, чието значение все още е загадка, свързана със закона за горите. Според някои, с короните, вървят и горите, а накрая се турга кръст на всичко. Дълго се спореше за имената на трите лъва. Според някои са Тракия, Мизия и Македония, според други – Бойко, Сотир и Делян, според трети символизирали трите власти – съдебна, законодателна и изпълнителна. А някъде, затрупана с жълъди, се криела и четвъртата – медийната. Абе изобщо, спорът коя власт е по-четвърта никога не е преставал. Дори върху герба.

Предишният български герб, изобразяващ лъв, подскачащ върху въртящо се зъбчато колело, беше израз на разбирането на българите за държавата като индустриализиран цирк. Но това беше преди. После циркът изгоря, а и индустриализация вече няма…

През всичките тези години, обаче, върху зъбчатото обществено колело подскачаше един забележителен лъв. Забележителен, защото стърчеше над всички – Слави Трифонов. Откакто имаме нов герб, имаме и Слави Трифонов. 19 години в ефира на БиТиВи и преди това още три в „7 дни” и БНТ. Постижение, без аналог в българските медии. Няма да ви разказвам живота му.

Първо, е достатъчно публичен и почти всичко се знае. Второ има цели две биографии – едната писана от мен, другата – от Иво Сиромахов. Моята, разбира се, е по-добра. Хайде, да не съм нескромен, но да речем – по-смешна е и по-трогателна. Поради гордост и предразсъдъци трудно се намира обаче, въпреки сензационния за времето си тираж. Казва се за „За стърчането” и описва точно това, което прави Слави. Стърчи във всеки един смисъл. За някои неприятно, за други – вдъхновяващо. Няма важна публична фигура, която да не си е опитвала зъбите и ноктите върху него през тези години. Няма и важна публична фигура, без следи от неговите зъби и нокти. Няма и важна публична фигура – национална или чуждестранна – през тези 22 години, която да не е посядала на диванчето му.

Създаде си собствен прайд, разшири ловните полета на телевизионната реклама до 23.30, прокара цял оригинален стил в популярната музика, наречен шеговито от мен още през 1995, „Балканто”. Няма да ни стигне целия вестник, да изреждаме нещата, които Слави направи за първи път през тези 22 години, но сме длъжни да отбележим най-важното. През цялото това време, независимо от крайните оценки за него, той неотменимо разширяваше и охраняваше териториите на свободата. Няма как всички да са съгласни с естетиката му, или с изразните средства, но пък мнението, че Слави е свободен във всеки един смисъл е доминиращо. А има ли поне един свободен човек в едно общество, появяват се и други.

Сигурно ще прозвучи високопарно, но това е парадокс, който не мога да не отбележа: един от най-несвободните в лично отношение хора, които познавам, посвети 22 години от живота си на прокламиране и демонстриране на свободата. И това, в известна смисъл го прави герб. Не случайно най-яростния му сблъсък беше именно с партията, наречена по същия начин.

Още, когато си другаруваха с Бойко Борисов преди 2005-а година, бях сигурен, че 111 хиляди квадратни километра са твърде малко за две такива фигури. Даже им го предрекох лично – съвсем скоро ще се сблъскат и шумът от сблъсъка ще бъде титаничен. Просто ловната им територия е една и съща, защото характера на властите – медийна и изпълнителна – е един и същ. Триенето между двамата дълги години даваше ток на публичния живот и медиите, подозирам, че ще продължава да го прави. То си е направо физичен закон, вследствие от гравитационното присъствие на големите публични тела…

Изкусително е да кажем, че през седмицата отбелязваме края на една епоха. Познавайки Слави, убедено мога да кажа, че това съвсем не е краят. Първо, е продължение на една неизтребима тенденция, започнала с „Ку-ку”, „Каналето” и „Хъшове”, разклонила се след това в безброй измерения, открити от талантливите ѝ създатели и сподвижници през годините. Второ, прайдът на Слави може да сменя формата, но няма как да смени инстинктите и ловните си територии – медийната и политическа савана на опосканата българска душа. Трето, егото му е достатъчно стърчащо, за да изпълни смисъла на думите, че от всичката вода на света, само жаждата е по-голяма…

Дали може, обръщайки се назад във времето, Слави да каже, както Цезар, преди точно 2066 години на тази дата (2 август) – Veni, vidi, vici? Съмнявам се. Тази игра е природна - в нея няма победители и няма щастлив край (то, щастлив край има само в тайландските масажи).

Има задържали се най-дълго. Върху въртящото се зъбчато колело.