Тестът „Слави Трифонов“

Коментар на Стефан Гайдарски за „Е-вестник“

Развлечение – тъй като хората не можели да премахнат смъртта, нищетата, невежеството, те решили изобщо да не мислят за тях, за да се чувстват щастливи.

„Мисли“, Блез Паскал

Политическата система в България е в разпад, ведно с политиците вътре в нея. Партията на Борисов опропасти европейския шанс на държавата с корупция и невежество, отсреща БСП деградират в блато от нелепост и малодушие. Какво по-нормално нови играчи да претендират потенциал за промяна? Притежава ли Трифонов такъв потенциал са въпросите, с които се занимава този текст.

В унисон с установените традиции изглежда, че по-сериозно е да се коментира новият политик Слави Трифонов от отрицателното към възможното положително. Твърде често логиката за преодолим наличен недъг хваща повече вяра от заявена във въздуха добродетел. Разумно е да бъде подложен на три своеобразни теста, изхождащи от наличностите в обективната действителност у нас.

Тестът „Сиромахов“

Това изпитание е може би най-лесното за Дългия, както го наричат. Става дума за пъстрата амалгама от простотия, сеир и критика ad hominem, която незнайно защо се титулува политическа сатира от парадоксално семплия му екип. След като вече е политик, задължително трябва да мине през това, за да е му е по-лесно нататък.

Слави няма вид – може ли бъдещ министър-председател или кмет на София да се изявява по бръсната глава, обеци и татуировки, ще попита порядъчното множество. И да не може, това е лесна работа – ще махне обеците, няма да показва татусите, ако трябва и перука ще сложи и готово.

Слави е селянин – и не го бива дори да се ожени и да направи семейство – наистина, нямаше да е зле да е израснал на пъпа на София и в рода му да се прескачат учени, дипломати, артисти, политици и герои от войните, но ако се погледнем добре в огледалото, бързо ще спрем да се занимаваме с това. А за второто, ами не е срещнал подходящата и точка, личният живот е неприкосновен за всеки – от последния просещ от Слави до Слави.

Слави е чалгаджия – и така да е, едва ли това е най-определящото. Той е преди всичко успешен шоубизнесмен, а после всичко останало. Обзалагам се, че ако се беше разкрила пазарна ниша през деветдесетте за симфонична музика, съизмерима с чалгата, нямаше и да помисли за гюбеци. Да, но чалгата развратила културата и Славчо е неин кръстник. Ролята му в опростачването на нацията е силно преувеличена в сравнение с кардиналния принос на бившия му или настоящ приятел Борисов, той трябва да каже какъв му е, така че няма смисъл да му се приписва влияние, което не притежава.

Слави е мутра – в неговия случай правилото, че когато една птица прилича на патка, ходи като патка и кряка като патка, най-вероятно е патка, не важи. Да, увличаше се в демонстративни другарства със знакови айдуци, поведението му е бабаитско, ходи с охрана по-голяма от тази на Борисов, но от друга страна, никога не е бил дори заподозрян в участие в организирана престъпност, както и не се е чуло да се е облажил от обществени поръчки и еврофондове. Казано по-друг начин, хобито да се прави на мутра си го плаща с честно изкарани пари.

Тестът „Сиромахов“ може да бъде продължен още дълго, но поради незначителността си ще отстъпи на по-важните два.

Тестът „Борисов“

Личността на Бойко Борисов и нейните властови мултипликации белязаха цял исторически период в нашия живот. България не е толкова голяма държава и балонът за възможната политическа неангажираност е изначално спукан. Г-н Трифонов разполага с възможността все още да се определи от коя страна е.

Попържните срещу всички политици в шоуто и „Нема такава държава“ бяха част от работата му, но не и позиции. Дори ще пропусна нелицеприятната наведеност на водещия при последното интервю с Управляващия – достатъчно се изприказва и изписа.

Не е толкова важно и как са се развивали отношенията помежду им в миналото, защото те са били на плоскостта шоумен – тотално доминиращ политик. Трифонов има нова обществена роля и е критично важно сега как стоят нещата от негова гледна точка. Абсолютно задължително е да изрази становище за управлението и личността на Борисов, които в голяма степен са едно и също. Дори и да е вярно, че всички са маскари през последните тридесет години, през най-важните европейски десет, маскарата е един.

Вярвам, че г-н Трифонов не лъже, когато каза, че неговата мисия е българите да живеят в нормална държава. Искреността му е още една важна причина да си каже за Борисов. Другото е долна проба подлост спрямо тези, които му вярват или ще му повярват.

Нека твърдението, че Трифонов е просто патерица на Борисов и е съгласувал до последния детайл политическата си активност с него, бъде просто внушение от злобни и завистливи хора. То може да бъде опровергано лесно и категорично от самия Трифонов и от никой друг.

Ако не издържи този тест, автоматично се превръща в поредния политически шарлатанин, въпреки редицата предпоставки за обратното. Нещо повече, всички, които го подиграват и ненавиждат дори по най-пошлия сиромаховски начин, ще се превърнат от неудовлетворени хейтъри в далновидни прагматици.

Тестът „Слави Трифонов“

Слабото и на границата на лъжата програмно изявление на Трифонов в последното „Шоу на Слави“ все още не е фатално. Какво се говори в забавно предаване може да бъде простено поради жанрови специфики. Там Трифонов се озъби на „някакви си партии“, че се изгаврили с инициирания от него референдум и понеже той не може повече да търпи тази жалка подигравка с народната воля, ще я налага вътре в парламента, след като не може отвън, като създаде партия „Няма такава държава“.

За пореден път лъсва тревожното обстоятелство, че Трифонов продължава да се доверява на невежи, нахални и недалновидни хора, само защото това са „неговите“ хора. Никой от тези така и не е събрал кураж да разясни на своя аятолах, че да се говори за гавра с народната воля по отношение на референдума, е гавра със зрителите, които малко от малко са в час.

Въпросният плебисцит съдържаше три въпроса, два от които, за задължителното гласуване и за намаляване на партийната субсидия на един лев, вече са решени положително. Остава нерешен най-важният – мажоритарният избор в два тура. Трифонов обаче не казва, че промяната на системата за гласуване от пропорционална в мажоритарна в два тура е от ключово значение за бъдещото развитие на страната, че той вярва в това и ще се бори вече и като политик за тази кауза.

Не – чете от аутокюто нелепостите за гаврата с референдума. Цялата история с проведения референдум, от идеята до последното шоу, е белязана от тежката политическа и правна неграмотност на екипа на Трифонов. Добре е да се припомни, че в началния вариант се съдържаха още три въпроса към българските граждани, кой от кой по-нелепи. Тогава презряната политическа класа прояви такт и търпение към Трифонов и редуцира наполовина питането.

Петко Стайнов, виден юрист, политик и дипломат, в брилянтното си произведение „Компетентност и народовластие“ отпреди точно век, непознато на сиромаховците очевидно, описва на едно място нагласата на тогавашния българин – когато трябва да си шие панталон, се допитва до половината махала, но когато трябва да гласува, сам си знае най-добре.

Г-н Трифонов трябва бързо да излезе от този калъп, ако иска да постигне каквото и да е в политиката. Известно е, че когато става дума за личните му дела, той ползва услугите и се консултира с едни от най-компетентните и изявени юристи в България по съответния търговски казус. Когато става дума обаче за „народното“, за най-лесно е оставил домашните му любимци от шоуто да умуват и да го насочват.

Накрая, може да се обобщи, че ако Слави Трифонов успее да се надскочи, възможно е да бъде полезен както за българските граждани, така и да постигне лично удовлетворение. Необходимо е просто да гледа сериозно на политическата си дейност, както на търговската досега, да се изправи срещу Борисов и да бъде последователен в налагането на нов тип избирателна система – мажоритарна в два тура.

Няма нищо невъзможно в страната на неограничените възможности България. Дали ще бъде запомнен като поредния шут или като ново явление в политиката зависи единствено от него.