Демокрацията е едно недоносче. От САЩ до България и обратно

Ако някоя електорална единица си е въобразила че „семейните войни“ Радев – Борисов са изражение на висок пилотаж в демокрацията, или още по-лошо – че те ще доведат до нещо по-хубаво, нека си помисли много, много пъти отново! Но не само у нас (впрочем, България отдавна не е наша, в нея се разпореждат доста външни сили, а и ние сме временно на тази земя) „демокрацията“ не е едно абсолютно бижу. В това си твърдение не съм оригинален, ще припомня знаменитата реч на Джон Ф. Кенеди, произнесена в Западен Берлин на 26 юни 1963 г., в която той каза нещо много точно и много важно: „Свободата среща много трудности и демокрацията не е съвършена“.

Уважаеми случайници „демократи“, излюпили се след 10.11.1989 г., „свободата“, върху която паразитират голяма част от вас, включително и европейските ви „представители“, „среща големи трудности“, твърди дядо ви Джон. Питайте онези от Перник или от село Бисер, от Столипиново или от Кърджали, питайте ги дали се чувстват наистина свободни. И после престанете да словоблудствате, „свободолюбиви паразитчета“, кърлежи върху тялото българско, захранвани косвено чрез фондациите на Великите сили!

Ще започна с „евроатлантическата“ си ориентация към Примера на всички добри примери – „империята на доброто“ САЩ. И там ли, както пише чичо Джон, „демокрацията не е съвършена“? Ако сте наблюдавали какво се случва там през последните седмици, не ви е липсвало „Шоуто на Слави“. В страната на „добрите практики“ демократите спретнаха такъв импийчмънт на президента, че окончателно го насочиха към новата му изборна победа.

Съвсем наскоро рейтингът на Тръмп се повиши, достигайки 49% в края на този януари, въпреки изслушванията за импийчмънт в Сената по това време. А според Gallup одобрението на Обама в същия етап от президентското му управление, през януари 2016 г., е бил 45%. Всъщност одобрението на Тръмп се повиши от 39% в началото на октомври именно след като бяха започнати официалните процедури за импийчмънт. Обама започна председателството си с много по-висок рейтинг на одобрение от стартовия на Тръмп – 67% срещу 45%, но бързо губеше имидж на фона на разширяването на войната в Афганистан. Та Тръмп вдига рейтинг – от 45% в началото на президентството си – на 49% сега.

В речта си пред Сената Тръмп май забрави за „добрите практики“ на „демокрацията“ – истината и само истината. Речта му може да бъде характеризирана като огромно публично самохвалство, забравяйки че „свободата среща много трудности и демокрацията не е съвършена“. Напомниха ни, че сутринта преди тази реч Тръмп е присъствал на молитвена закуска (този път без дежурния Цв.Цв.!). Напомниха ни и че Тръмп никога не ходи на църква, за да изкупва обичайните си, продължителни в кариерата му нарушения на седем от Десетте божи заповеди. Самият Тръмп пък напомни на всички, че: „имам член II, в който имам право да правя всичко, което искам като президент“. Ало, „демокрацията“, къде си?

И ако се прехвърлим от „добрите практики“ към „добрите нрави“, нека не си въобразяваме, че когато у нас някой нарече някого „келеш такъв“, това е Голяма Обида. Емоционалният Доналд Тръмп е завладян от ярост и негодувание. Във Washington Post резюмираха неговите реакции. „Той определи политическите си опоненти като „лоши“, „мръсни“, „ужасни“, „зли“, „болни“, „корумпирани“, „измет“, „пропускащи“, „лъжци“, „порочни“, „ниски животи“, „не-хора“, „каменно-студени луди“, „най-кривите, най-нечестните, най-мръсните хора, които съм виждал“. Честито на демократите, май си го заслужихте!? „Келеши такива“, само това е пропуснато, но има още време…

За да не обиждам Великия брат, само ще спомена че красивата му Демокрация в очите на останалия свят изглежда – о, простете – доста лицемерна, вулгарна и непочтена. Няма да продължа и с характеристиката че Демокрацията изглежда е слугиня на най-богатите, но си го мисля. Както повечето хора.

Но най-безпощадният удар върху мъдростта и силата на американската демокрация бе нанесен не във Виетнам или в Афганистан, а в България.

Държавният секретар Майк Помпео откри Америка, като изрече следното: „Държавният секретар има достоверна информация, че Миталов е участвал, директно или индиректно, в сериозна корупция в качеството си на съдия от Специализирания наказателен съд. Тази корупция подкопава върховенството на закона и демократичните институции в България“.

Хайде още един път да помислим върху следното: съдията Андон Миталов и семейството му не могат да влизат в САЩ понеже той „е участвал, директно или индиректно, в сериозна корупция… тази корупция подкопава върховенството на закона и демократичните институции в България“… Брей, „и семейството му“! Нали вината винаги е персонална, отвъдокеански „демократи“ и „републиканци“, що „и семейството му“? И бебето ли, ако го има? Вероятно Помпео „има достоверна информация“, че жената и децата на Миталов са го насилили, за да се корумпира и да подкопае „върховенството на закона и демократичните институции в България“???

Някои казаха: „напънала се планината и родила мишка“. Много неточно, драги мои. Всъщност, напънали се САЩ и родили дребен, микроскопичен микроб. Наблюдаван под електронен микроскоп. Голяма борба с корупцията, брей!

Абстрахирам се от Американската Велика Глупост, че едва ли не Миталов ще бъде осъден въз основата на „достоверна информация“. Но не се абстрахирам от факта, че САЩ са, образно казано, очевидни пигмеи в подпомагането на България в борбата с корупцията. Ако искаха да видят корупцията, а не да се пъчат с дребосъка Миталов (да се извини), имат океан от корупционни факти:

кои големи фирми в България никога не плащат данък печалба (има, доста са), а собствениците и шефовете им са успешни олигарси;

кои фирми резонно печелят обществени поръчки, нагласени с „ограничителни условия“;

кой се подпомага най-много от ББР;

как се практикува политиката на „въртящите се врати“ (Revolving doors) в България;

как се разнася „поща“ от олигарсите към големите партии (към всичките!);

как виден политик купува на сметка апартамент от известен строител;

как се фалира банка;

как се „коват“ данъчни закони в изгода на богатите и олигарсите;

как философ става мултимилионер като хидроинженер и т.н.

Очите ще ви извадят успешните корупционни практики, уважаеми братя, сестри и „други“, американски „помощници“, очите ще ви извадят.

Та да приключа. Демокрацията е едно недоносче. От САЩ до България и обратно. Затова най-популярната песен и в България трябва да стане „God“ на Джон Ленън. Актуална е!

God is a concept

By which we measure

Our pain

I’ll say it again

God is a concept

By which we measure

Our pain

I don’t believe in magic

I don’t believe in I-Ching

I don’t believe in Bible

I don’t believe in tarot

I don’t believe in Hitler

I don’t believe in Jesus

I don’t believe in Kennedy

I don’t believe in Buddha

I don’t believe in mantra

I don’t believe in Gita

I don’t believe in yoga

I don’t believe in kings

I don’t believe in Elvis

I don’t believe in Zimmerman

I don’t believe in Beatles

I just believe in me

Yoko and me

And that’s reality

The dream is over

What can I say?

The dream is over

Yesterday

I was the dream weaver

But now I’m reborn

I was the Walrus

But now I’m John

And so dear friends

You just have to carry on

The dream is over…

И продължението за България:

I don’t believe in the US

I don’t believe in the European Union

I don’t believe in free Bulgaria

I don’t believe in freedom

I don’t believe in democracy

I don’t believe in oligarchs

I don’t believe in politicians

I only believe in Dante Alighieri:

„Per me si va ne la città dolente,

per me si va ne l’etterno dolore,

per me si va tra la perduta gente.“