Как в Париж се прави бизнес и култура

Коментар на Георги Димитров във "Фейсбук"

В Париж, под името „Отбраната“ (La Défense), на практика се крие огромен бизнес квартал, поместил главните офиси на многобройни френски и чуждестранни компании (Société générale, Total, Aventis, Saint-Gobain, Areva, EDF, First, Engie, Granite и др.), както и Европейския банков орган (European Banking Authority).

Класират го на първо място в Европа по офисна площ, на второ по финансова дейност (след лондонското Сити) и на четвърто в света по цялостна атрактивност.

Развитието на квартала започва от 1956 г. с изграждането на Националния център за индустрии и техники (CNIT), една иновативна сграда във формата на триъгълна арка. През 1958 г. е създадено Обществено учреждение за оформление на Отбраната (EPAD), за да координира по-нататъшното изграждане на квартала.

Първите кули са с еднакъв размер: площ от 42 м. на 24 м. и височина по-малко от 100 м. След 1970 г. размерът на кулите се преоценява, което позволява изграждането на кулата на Фиат (сега AREVA), 184 м.

Със забавянето на икономиката, започват да се строят по-малки кули, но през 1981 г. се появява Les Quatre Temps, най-големият търговски център в Европа по това време. През 1982 г., по инициатива на Франсоа Митеран стартира конкурса "Tête Défense" („Началник на отбраната“ – мой твърде свободен превод).

Избран е проектът на датския архитект Йохан Ото фон Шпрекелсен и през 1989 г. е открит централният елемент на ансамбъла, Голямата Арка (la Grande Arche) с офиси, включително на министерства, тераса на върха и ресторант. Следват кулите близнаци на Cœur Défense от архитекта Жан Пол Вигие, тогава най-големият проект от този тип, построен в Европа, нови 180 и кусур метрови кули, кулата First (231 метра), която е и най-високият небостъргач във Франция…

Строителството продължава и днес.
Това е бизнес страната на тази история плюс футуристична архитектура според понятията на конкретния период. Независимо обаче от предназначението и логиката на изграждане на това пространство, тук също, както на много други места във Франция, историята и културата са незаобиколими.

Самото название на квартала като че ли по никакъв начин не кореспондира с облика и функциите му. Но само при повърхностен прочит. То произлиза от статуята, наречена „Отбраната на Париж“, изваяна от Луи-Ернест Бариас и поставена недалеч от сегашното ѝ място през 1883 г. в памет на жертвите при обсадата на града по време на френско-германската война от 1870 г. Типично френско разбиране за първично и вторично, за „база и надстройка“.

За свободата, единението на нацията и независимостта на държавата като непременно условие за възход и развитие. За историческата памет и националната гордост като темел, поддържащ арки, кули, небостъргачи и всякакви други символи на материалното възмогване. Любопитен детайл: с тази своя творба, Бариас печели надпревара с около сто други артисти, сред които Роден и Бартолди.

Ръка за ръка с историята, във Франция винаги върви и културата, дори когато акомпанира бизнеса. Насред модерния пейзаж на Отбраната са разположени близо 70 монументални произведения на изкуството, цял музей на открито: „Танцът“ на Шеломо Селингер, „Червеният паяк“ на Александър Калдер, „Монументалният фонтан” на Яков Агам; „Фантастични герои“ на Хуан Миро; „Басейнът на Такис“, „Коминът“ на Раймонд Морети, "Палецът" на Сезар Балдачини и др.

В пешеходното пространство около тях, осеяно също от зелени пространства, фонтани, магазини, тераси на кафенета и ресторанти, се организират всяка година коледен пазар, ледена пързалка, джаз фестивал и други събития. Това не е само в услуга на бизнеса и туризма (8 млн. посетители годишно). Отбраната не е само място за работа, тя е и място за живот (25 000 постоянно живущи, 45 000 студенти). Тук можеш да намериш всичко, тук купонът тече.

Тази многоликост на "Отбраната" (за някои може би еклектика) изключва дефинирането ѝ като типично Сити или типичен парижки градски квартал, но не отнема от чара ѝ. В Париж това е възможно. Духът, атмосферата, настроението, които ни срещнаха след принудителната карантинна раздяла бяха типично парижки.