Proud to be Bulgarian?

Спомняте ли си този надпис върху фланелки, с който много млади българи декларираха своя произход? Той се появи в началото на новия век едновременно с онези успели в чужбина българи, които пристигнаха от чужбина, за да попълнят правителството на завърналия се тържествено в българската политика след десетилетно изгнание бивш български цар Симеон Сакскобургготски.

Много българи облякоха тези фланелки или други със знамето на страната или с надписи на кирилица. С основание или не, това е друг въпрос, но така или иначе гордостта да си българин олицетворяваше духа на онова време на новите надежди, че благодарение на собствения си талант и усилия ще стъпим на широкия път на благоденствието за всички българи.

Няма да припомням как надеждата избледня и изчезна, как се завърна разочарованието от политиците.

Искам обаче да припомня този лозунг, тъй като в българския му вариант той обозначи възраждането на българския национализъм. След като в началото на прехода национализмът от времената на „възродителния процес“ и от тържественото отбелязване на 1300-годишнината на държавата претърпя съкрушителни удари и се маргинализира, той отново се появи в началото на новия век. Благодарение на гордостта да си българин българските националисти влязоха в Народното събрание през 2005 г. и останаха трайно там, макар и в различни формации – „Атака“, ВМРО, НФСБ.

И така до днешния ден, когато компроматите, с които бяхме свикнали от началото на прехода (различни списъци, досиета, партийни книжки), добиха невъобразима форма. Днешните компромати ни предложиха не просто нецензурен език, не онзи, който наричаме „каруцарски“, а много по-вулгарен. И аз като много хора се надявам аудиозаписът да е фалшив, но самият факт, че се чудим дали пък наистина не е на министър-председателя, показва докъде сме стигнали. Още по-стряскащи са снимките от спалнята на същия политик от най-висок ранг. Нямам намерение да влизам в подробности и да давам оценка на обясненията, които добиха наистина комичен или абсурден характер

Днешната си тревога изразявам във въпросителния знак в заглавието. Кой днес в България или в чужбина може да се чувства горд, че е българин, като вижда какво става?

Дори и тогава, когато се появи лозунгът, гордостта ни беше свързана изцяло с постижения и събития от миналото. Това, за съжаление, не се е променило. Но сега гордостта от миналото беше засенчена от срама и отвращението от настоящето.

Има ли на какво да се надяваме? Винаги съм смятала, че една от най-важните задачи на управляващите е да дават на управляваните увереност, че вървим към по-добро. Че за това по-добро трябва да се борим, защото никой няма да ни го даде наготово. Ставащото обаче ме лишава от всякакви надежди, защото лъснаха истинските мотиви на борбите във властта – кой кого ще пребори без да подбира средства, като се грижи само за себе си.