Костадин Филипов: Рискът да бъдеш българин край Вардар

Ще мине и това. Така, както минаха други, дори по-драстични случаи на обида и насилие над гражданите на Северна Македония, които се определят като българи. И на Владо Перев ще му мине, макар че в момента се чувства унизен от вербалната и физическа атака, която му се случи през миналата седмица насред Скопие.

Той е корав мъж, много неща са му минали през главата през осемте десетилетия, които стоят зад гърба му. Ще мине и това.

Това писа за "Труд" Костадин Филипов.

Разбира се, че му звъннах веднага, когато прочетох текста му в Трибуна. мк за случката. Той ми праща всичко, което напише лично, защото знае, че го чета. От година, година и нещо, след като излязоха някои солидни и крайно интересни неща изпод клавиатурата на компютъра му, го навивам да ги събере, подреди и да ги предложи като книга. Даже в един от разговорите ни му бях казал, че на стари години наистина е хванал дамара на занаята и пише все по-интересно и задълбочено, пък и изважда на бял свят много нови неща, които до този момент или не са казвани, или просто не им е обръщано достатъчно внимание. Наскоро пак го попитах как върви с книгата и той ми отговори, че „се пише“. Добре, ще почакаме да видим какво ще излезе от всичко това. Бих искал да се случи най-доброто, а и той да не ми се разсърди за това „на стари години“.

Когато му звъннах, го намерих в добро настроение. Вече му бяха звъняли доста хора и от Северна Македония, и от България. През смях му казах, че това, което му се е случило е твърде закъсняло. То, каквото и да е, трябваше да се случи много отдавна. Владо отговори, че самият той го е чакал вече три-четири години. И ето, насред Скопие, в супермаркет, в напълно невинна делнична ситуация някакъв отива при него, започва да го обижда, да го заплашва, опитва се да го удари и му счупва очилата. И така нататък. Историята вече е известна. Свидетели са няколко жени, излезли също на пазаруване, но и двама мъже, които принуждават нападателя да се махне. Може и да е имало физическа болка, но обидата и унижението са големи.

После Перев като съвестен гражданин и почитател на институциите отишъл в полицейския участък, известен като „Беко“, който всъщност е Първи участък на градската полиция в Скопие. Намира се в самото сърце на града, срещу една от символните сгради, останали от югославско време на компанията „Беко“, затова и носи това популярно име. Полицейският служител, който го приел, се държал напълно нормално и цивилизовано и записал оплакването от Владо. Все пак той не е случаен жител на Скопие, един от многото. Има си своите приятели, някогашни колеги от Македонската телевизия, кръг от съмишленици, симпатизанти, пък е и член на скопската бохема. Толкова.

Ще попитате - какво съм имал предвид, когато съм му казал, че цялата тази история е закъсняла. За всичките си години на професионална работа в Скопие съм стигнал до извода, че в работата на институциите там действа правилото, според което щом някакъв техен гражданин надигне глава по „българска линия“, просто трябва да броим времето, когато ще му бъде спретната някаква провокация. Или клопка някаква, или ще го забъркат в неща, които задължително трябва публично да го дискредитират. Имам цял списък с подобни истории.

На един втори март във Велес Драги Каров бе решил публично да сложи бюст на Тодор Александров в двора на къщата си. От България също бяха дошли няколко автобуса хора специално за случая. От местните слово произнесе Виктор Канзуров, който на следващия ден от някои от медиите в Скопие бе определен като „новият хан на татарите“ в Република Македония. Тогава Виктор работеше в седмичника „Македонско дело“, отговаряше за културната рубрика и беше наясно с историята и произхода си. Не мина много време и полицията му спретна „мероприятие“, с което искаше публично да го орезили. Слава Богу, Виктор си стъпи на краката и ето го днес в щастлив брак в България. А самият Драги Каров? Корав българин, за когото покойната Доста Димовска ми беше казала: „Коста, ако само знаеш колко са го били в полицията...“. Да, знам, особено в дните след атентата срещу Киро Глигоров, когато в яростта си от това, че не може да разкрие случая, полицията ловеше когото свари по улиците или ги вадеше от домовете им само заради това, че някога са давали знаци на симпатия към България. Бяха тежки времена за всички българи там. В документалния филм на БНТ „Защото бяха българи“ на Милена Милотинова всичко това е казано и показано пределно ясно.

Влатко Стаматовски също така беше младо момче, интелигентно и образовано. Бе почнал да пише тук-таме в подкрепа на българската кауза, докато му спретнаха участие в шпионски скандал в полза на... Унгария, моля ви се. За същите служби, които години по-късно изведоха Никола Груевски тайно и през няколко граници го доставиха в Будапеща. Отдавна не съм чул нищо за и от Влатко, май че се кротна в семейното си огнище в една от „здравите“ фамилии в Скопие. С Миро Ризински случаят е сходен. По едно време щеше да прави партия с пробългарски профил, но му скроиха клопка и го вкараха в затвора. Излежа си присъдата и дойде в България. Хвана се с журналистика, бе съратник в борбата за българската кауза на Лазар Младенов от Струмица - единият от там, другият от тук, докато и техният Български културен клуб Скопие (БККС) затихна. Историята е болезнена, за да я продължавам, макар че някой ден и за това ще поговорим.

Случаят с Люпчо Георгиевски от Битоля бе вече на ново ниво - специално правосъдие по целесъобразност, публичност и политически мотиви. Това очертава тенденция, която няма никаква връзка с върховенството на закона.
Така дойде моментът и за Владо Перев. Случайно или организирано, това тепърва ще става ясно. Лично аз винаги съм гледал на Перев като на човек, който може да осигури приемствеността между генерациите българи от днешна Северна Македония. Старото поколение си отиде, изстрадало своето битие сред затвори и наказания от властите през годините на Титова СФРЮ. Безкористни романтици, които така и не дочакаха заслуженото признание, което управляващите в новата, уж демократична държава трябваше да им отдадат. Последният от тях май беше Панде Ефтимов, починал в една августовска неделя в софийската Военномедицинска академия. Перев е от следващата генерация и затова ми се струваше, че може да поеме връзката между онези страдалци за българската идея в днешна Република Северна Македония и новите поколения, обречени и те да бъдат на мушка от властите в Скопие, които и да са те. Перев има всички качества да бъде такъв, стига да няма притесненията от някои стари обвързаности.

Ще кажа и нещо друго с риск да обидя много от приятелите си откъм Вардар, които или живеят оттатък, или вече търсят препитанието си у нас. От дълги години сред тях тече истинска битка за лидерство, в която изгоряха много свестни хора, не без помощта и на нашите родни институции. Като ще ги подкрепяме и ще им помагаме, как не можахме за толкова години да излъчим един авторитет, личност с интегритет, със сериозно място в обществото и без „опашки“ в биографията си, който да се превърне в обединител на всички, които имат отношение към българската кауза. Колкото и условно в тези времена вече да звучи това „кауза“. Всеки тегли чергата към себе си, всеки имал заслуги повече от другия, на всеки драмата с битието била по-тежка на другия. И на Перев не му бяха спестени такива подмятания и обвинения от хора, които в някои моменти са имали всички шансове да станат лидери на българите от Република Македония, но са ги проиграли. Притеснявам се, че е в ход технология за похабяване на личности, която не можем да овладеем. Колко свестни хора излязоха на преден план и после бяха забравени, обидени или отхвърлени. Някой сигурно носи вина за това. Времето за разговор по тази тема е назрял.

Що се отнася до реакцията на официалните власти, струва ми се, че по-арогантно, нецивилизовано и нехуманно изказване от това на премиера Християн Мицкоски скоро не бях чувал. А вероятно и няма да чуя дълго време от устата на политик и уж държавник. Към досието на Мицкоски като на човек без морал и етика, за които вече писахме, прибавяме и това - нищо не било се случило, все едно да се бил намокрил Перев от дъжда и да е решил, че някой го е нападнал. Поне да беше изчакал резултата от разследването на полицията, какъвто и да е той, и тогава да го коментира. Не, Мицкоски се държа като човек, който не заслужава политическо и чисто човешко доверие. И ако край Вардар все още доста хора не го осъзнават, скоро ще стане ясно за кого са пуснали бюлетината и са му дали доверието си.
Или може би вече са го разбрали?