В страната на ограничените невъзможности

И стана безпощадно ясно. На Борисов му е все тая дали ще се приема нова Конституция или само ще се ремонтира настоящата. Без значение, че ремонтът можеше да направи което и да е от правителствата на ГЕРБ. За него е важно да се свика Велико народно събрание, колкото процедурните разтакавания да му позволят да завърши лелеяния цял мандат. Жалка история. Заинатил се е като конфликтен картаджия на плажа и няма сила, която да го озапти. Сега ще ни цака с ВъНъСъ.

И плъзнаха придворни политолози, социолози и всякакви други -лози, и вкупом заобясняваха колко гениален е "изпреварващият" ход на премиера. Да се чуди човек, как сме оцелели с тази калпава конституция от 1991-ва досега. Тя била някакъв ужас, приятели.

Знаем с какво благоговение в САЩ се позовават на Първата поправка, Втората поправка и т.н. Не са много поправките в Конституцията им за 2 века. При нас обаче, в рамките на час след изявлението на Борисов от ВМРО предложиха 6 /шест/, а от НФСБ цели 9 /девет/ поправки, щом научиха, че премиерът тръгва да я ремонтира. Да се чуди човек, какво тогава приеха през 1991 -ва - Конституция, ресторантско меню или протокол от инвентаризация на фалирал бобинажен цех?!

Но ние в никакъв случай не бива да си мислим, че това е някаква прищявка на Борисов. О, не. От 5 години в партията назрявала тази блестяща идея за промените в съдебната система. Поне според вицето Томислав Дончев. Имали цялото време на света, но...хъката-мъката.

Явно са чакали да изгрее звездата на Дани Кирилов, която да покаже верния път в тъмата от безпросветност в юридическата материя. Както върви майтапът в мрежата - на него не му дават да пише във Фейсбук, но пък може да ни напише нова Конституция.

В страната на ограничените невъзможности всичко е постижимо...