Злите лифтове и лошите туристи всъщност не пречат на природата

Коментар на Стефан Джендов за "Гласове"

Колко човека могат да се наредят посред лято на лифт, който да ги качи в планината? Толкова, колкото могат да стоят в мразовит ден, облечени в пълна екипировка, облегнати на ските в продължение на часове, за да стигнат до пистите.

Всички опити на зелени екоактивисти у нас да бъде доказано, че лифтовете са причина за унищожаване на природата, са научно и практически отхвърлени от специалисти по цял свят. Хората и техните крака не унищожават земята. Най-малкото дори най-тежкият планинар ще тежи 120 кг., а най-лекият кон или елен, ще е 350 кг. Докато вървят, хората не изтръгват растителност от земята, но всички тревопасни късат растителността често из корен. Човеците избират най-лесните маршрути, но на четирикраките им е все едно откъде минават и именно те постоянно срутват редици от камъчета, които се свличат и трупат или в ниското, или падат във водоемите. 

И докато дивите животни не са толкова много, което е грижа на самата природа, хората развъждат селскостопански видове и ги пускат произволно да ходят и да се хранят, докъдето могат да стигнат. 

Защо хората от опашката на лифта не са проблем? 

Защото в света не съществува вреден лифт. Той минава високо над земята, над растенията, над местообитанията. Нелепата бележка, че отгоре хората могат да хвърлят боклуци, веднага поражда въпроса: „Ако ще хвърлят от високо, какво ще ги спре на земята?“

Еколозите у нас привидно страдат за болеещата екосистема на Рилските езера, но някога да сте видели жива верига от еколози срещу джиповете, които с тихата благословия на кмета на Сапарева баня, никога няма да спрат да се движат. 

Само един от собствениците на джип-услуга Кирил Здравков, е вече с актове за 300 хил. лв., но по всичко личи, че и 400 хиляди да станат, това явно не го интересува. Въпросът вече не е „КОЙ е Кирил Здравков“, а „ЧИЙ е Кирил Здравков“, та никой нищо да не може да му стори при такъв дълг към държавата? Да му вземат дължимото и да го вложат в правилно изграждане на добре структурирани пътеки към езерата! Или със същите пари да бъдат направени специални пропусквателни пунктове по всички съществуващи пътища, които уж се водят общински. 

Надиграването между общината и природата всъщност е основният проблем. Едни са стремежите на управата на парк „Рила“, която опитва да запази целия регион, но явно съвсем други са уговорките между кметската управа, съда, който системно сваля глоби на джип-оператори от 5000 на 500 лева и странно мълчаливи и безучастни са зелените, които би трябвало да радеят най-силно за тази планинска територия.

Възниква въпросът: Защо нито веднъж в историята на своите протести, екоактивистите не затвориха Орлов мост с искане джиповете в Рила да бъдат спрени завинаги? Защо, докато колите ручат през гората и под самия лифт, това не е проблем, а е проблем въжената линия, която минава над всичко природно? Каква е „зелената“ еко-уговорка с Кирил Здравков с 300 хил.лв. неплатени глоби и неговите колеги? 

Вероятно е точно същата като в Банско, където за еколозите няма проблем ежедневно в планината през лятото да се качват 4000 автомобила, по данни на преброителната система, но е проблем изграждането на втори лифт и модернизиране на сегашния, като се промени стъпката на носещите колони. 

Обвинението, че хората, които се качват на рилските езера, са причина за заблатяването им е почти същото, като да обвиним посетителите, че не са си мили зъбите и от лошия им дъх, езерата се „повреждат“. 

Къпането във водоемите е забранено и ако не броим някое хоро или някой заблуден ТВ водещ,

хората най-много да натопят дланите си. Всички се намират на много широка площ, под небето, а не в малка затворена пещера. Дишането, стъпването на човешки крака, ползването на щеки, не причинява ерозия. Конете обаче са огромен екологичен проблем. Причината за това е, че по силата на природата си, когато се придвижват, те са винаги един зад друг и създават дълбоки коловози. Копитата им търкалят камъчета и когато завали дъжд или когато се топи снегът, тези камъчета се свличат в езерата и постепенно ги запълват, а когато стават по-плитки с годините, те се заблатяват. 

Затова, ако ще се опазва екосистемата, на първо място от този район трябва да бъдат изведени всички тревопасни питомни видове.

Ежегодно темата за вредните хора, пристигнали с лошия лифт се повдига, когато на опашка със стотици хора се извие отдолу. 

Как може да се контролира достъпът до езерата? 

Там, където в природни паркове, на различни места по света, са въведени дневни квоти за брой посетители, това е на първо място за създаване на комфорт на хората, които минават оттам, а също и за генериране на приходи. Проблемът на привлекателните природни места, е на първо място в броя туристи, които искат да ги преживеят. И там, където няма пътища, лифтове, удобства, когато става дума за природна забележителност, можете да видите хора с патерици и бастуни, подкрепени от свои близки, които часове наред пристъпват и пак стигат до желаната цел.

Какви са практиките по света? 

В САЩ съществуват природни паркове, които са държавни и много повече, които са частни. Не земята в тях е частна, а управлението им. Затова всеки, който влиза на територията на парка, след като плати входната такса, която е различна според вида превозно средство и броя на хората в него, изпълнява редица инструкции. Там, където са изградени широки панорамни асфалтови алеи, хората с колите си могат да преминават от един паркинг на друг и да се наслаждават на гледката. 

В парковете за разходка, е указано докъде човек може да стига и нито на сантиметър по-далеч от указанията. Когато става дума за планински туризъм, всеки посетител плаща таксата и преди да пристъпи в парка, го проверяват дали покрива инструкциите и дали е екипиран адекватно. 

На някои места отнемат всички пластмасови еднократни бутилки, на други взимат слънцезащитни кремове и репеленти, на трети отнемат храната, ако не е опакована в специални кутии, които не излъчват миризма и не привличат мечките, проверяват механизмите на газовите бутилки, вида зарядни батерии, описват ги, за да бъдат проверени на излизане. 

За да се спазват навсякъде правилата обаче, от приходите се отделя огромна част за заплащане на планинските рейнджъри, както и за видеонаблюдение. В нито един природен парк в Америка, независимо под чия юрисдикция, не може човек да опъне палатка, където му хареса. Подлежи на арест и глоба, а понякога и на затвор. 

Заплащането обачe, не е достатъчна мярка срещу огромния интерес в конкретни обекти и затова там е поставена дневна квота от посетители.

Квоти са въведени и в европейски паркове. Преди десетина години на прочутите Плитвички езера в Хърватия дневната квота бе определена на 12 хил. души и то разпределени в часови пояси. Изчислено е, че ако хората са повече, то вече се губи усещането за красотата на мястото и хубавото преживяване. 

Нужна ли е квота на Рилските езера?

В България от подобна мярка няма смисъл. Проблемът на многото хора не е в тяхното количество, а в лишаването от усещане за природа, от чистотата на преживяването. Бъде ли наложено ограничение за брой посетители на ден, „рилските каналджии“ ще започнат да провират туристи през иглени уши, само и само да бъде прецакана системата.

Съществува единство само в потребността всеки да е там, където иска и когато иска и да не се интересува от другите. Ако поради обективна причина учени еколози съобщят, че на езерата не бива да се ходи с кучета (както това е напълно забранено в куп национални паркове по света), пред управата на парка ще се подредят 30-тина микрофона и журналисти, питащи от упор: „Точно кучетата и техните лапички ли са проблем на планината?“ От другата страна ще плачат стопаните: „Ами аз къде да си заведа кучето? Да го изоставя ли?!“

Нито един екологичен довод не би тежал, ако някой покаже в кадър милата муцунка на кучето. Точно по същата логика на „моето право да реша къде и как искам да бъда“, автомобили не спират да тероризират Пирин и докато всеки, който е кръстил себе си „еколог“ може да изреди милион причини защо лифтът е зло, което минава над дърветата, нито един от тях няма да прегради с „гърди юнашки“ шосейните трасета в планината. Не е имало и няма и да чуете за екологичен протест на пътя в Пирин, макар миризмата от автомобилите, рева на двигатели не само да са унищожили всички дребни видове, които са живели в горите край пътя, но са прогонили и големите животни. 

Къде и как хората са проблем за природните обекти? 

Само там, където са свободни да правят каквото им харесва, по начин, който им е удобен. Престъпното нехайство на Министерство на туризма, съвместно с екологичното ведомство, бави с години наредбата, която да регламентира не „дивото къмпингуване“, а правилата за къмпингуване навсякъде на територията на страната при точни и ясни правила за това при какви условия и придружени от какъв парков представител, срещу каква такса, любителите на нощи и утрини по върховете и край езерата, могат да правят това. 

Опазване на природата означава осигуряване на: 

- възможно най-голям брой лифтове в райони, докъдето изкачването представлява масов и траен интерес;
- трасиране на пътеки, от които туристите нямат право да се отклоняват;
- затваряне на шосетата в планината и допуск само на специализиран транспорт, за който се плаща;
- когато планинският асфалтов път е свързващ между населени места, за него да се плаща такса от случайно преминаващите, които не живеят в региона, като се таксуват автоматично от; 
- да няма паркинги в планината, за да нямат основание собствениците на автомобили да паркират там;
- задължително планинско водачество по маршрути, които минават през чувствителни екосистеми;
- изчисляване на пределни дневни квоти за най-популярните места, в името на комфорта на хората, които посещават региона;
- задължително ползване на квалифициран планински водач, за нощуване сред природата.
Колкото и да търсите, няма да намерите роден екозащитник, който активно участва в кампании и блокира изграждането на сигурни пътища и тунели, да настоява ползването на планините, реките и плажовете, да е при точно определен ред и срещу справедлива такса.

Неизлечимият социализъм на псевдо еколозите прокламира широка безплатност, повсеместно самоуправство, стига там да няма лифт.