Павел Цветков пред ФАКТИ: Напуснах ГЕРБ, защото управлението е превзето от задкулисието

Преди дни с известна изненада научихме, че в окървавената от българската полиция вечер на 2-ри септември е бил арестуван действащ член на ГЕРБ. Става въпрос за бившия координатор на ГЕРБ-младежи в Русе - Павел Цветков, който в последните 2-3 години е силно разочарован от някои вътрешни несъвършенства на партията, но и от зависимостта ѝ от олигархичното задкулисие в нашата България. За да разберем повече за подробностите около ареста и мотивацията на Павел да протестира срещу управлението на партията, в която доскоро е членувал, от ФАКТИ се свързахме с него и проведохме съвсем откровен разговор.

Преди да Ви представим разговора ни с г-н Цветков, публикуваме отново (без редакторска намеса) неговия Фейсбук пост, с който той информира обществото за случилото се с него и още десетки млади българи в късните часове на 2.09.2020 г.

''Арестуван и обвинен. Под заплаха от пет години затвор. Или за съдбата на една членска карта.

До всички мои приятели в ГЕРБ (и не само). Реших, че е важно да знаете как действат хората, които подкрепяте, в момента, в който се обърнете срещу тях. Които аз също подкрепях допреди години и за които работих доброволно, в името на една имагинерна кауза. Трудно ми е да публикувам това публично, жал ми е. Защото все още има много хора сред Вас, които уважавам и които знам, че наистина вярват в тази кауза. Но смятам, че е важно да знаете какво се случи с мен и много други на 02-03 септември и сами да направите изводи желаете ли да подкрепяте това. Аз лично доскоро имах надежда, че нещо ще се промени и пазех членството си в партията. Но след това, което видях с очите си, решението ми вече е взето.

На 02.09 пътувахме с Lyudmil Radulov от Русе, за да подкрепим националния протест. Включихме се към 19 часа. Говорихме си с хората от площада, разменяхме мнения, идеи. На протеста имаше малки групи от ултраси, носещи маски, които постоянно уговаряха нещо, сновяха напред-назад, водеха телефонни разговори и ясно се отличаваха от мнозинството нормални хора на площада. Около 22:15 започна обстрелът с бомби върху полицаите. Експлозиите звучаха страшно. Освен бомбички се хвърляха шишета, камъни, павета и каквото още можеше да се намери по площада. Имам доведен брат, който работи в Жандармерията и знаех, че е някъде там около Народното събрание и може да пострада. Впоследствие разбрах, че е ударен от хвърлено паве. През цялата вечер разговаряхме с много хора и постоянно обяснявах, че това не бива да се случва, защото тези момчета са там за да си вършат работата и действат по заповеди.

След близо половин час обстрел, в който момчетата от Полицията само се прикриваха с щитовете, без да правят нищо друго, в един момент явно получиха заповед и започнаха да правят тактически движения, за да разделят хората и да разпръснат протеста. В този момент всички онези, които сипеха бомби и павета, бързо се изпариха. След няколко минути полицаите малко по-малко заградиха площада и с Людмил се придвижихме до една малка уличка зад Президентството. От едната страна на улицата се бяха подредили група полицаи. Ние от другата страна си говорехме спокойно с хората наоколо. В един момент кордонът тръгна към нас. Повечето побягнаха. Аз в началото се затичах, повлечен от тълпата, но в един момент реших, че след като не съм извършил нищо нередно, няма от какво да бягам и спрях. За съжаление съм сбъркал. Едно от момчетата ме събори на земята. Беше разярен. Разбираемо след канонадата, която се изсипа на главите им преди малко. Въпреки че изцяло му съдействах, крещеше едни и същи заповеди по няколко пъти. Закопча ме, изправих се и ме поведе. От другата страна ме подхвана втори служител. При преминаване през една тълпа, вторият ме ръгна няколко пъти в ребрата. С огромна учуда го попитах защо го прави. Отговори разярено: "А ти защо до преди малко хвърля бомби срещу нас, ей сега ще видиш!?" Погледнах го в очите и го попитах наистина ли смята, че аз съм хвърлял бомби срещу него. Замълча.

Отведоха ме встрани от Народното събрание и ме сложиха на тротоара. Там вече имаше трийсетина други задържани "престъпници", закопчани с белезници или свински опашки. Продължаваха да водят още. Част от полицейските служители бяха все още разярени и подвикваха на насядалите неща от сорта “Ей сега ще видите, шибани копеленца!”, "Ще ви съсипем живота, боклуци!" и т.н. Впоследствие от друго задържано момче журналист разбрах, че голяма част от служителите на площада всъщност не са полицаи, а наемници от фирма "Делта гард". За непознатите само ще спомена, че това е охранителна фирма, спрягана за близка до властта, която е известна с множество скандални акции и побои от служителите ѝ.

Принципно винаги съм се противопоставял и съм подлагал на критика всякакви твърдения за заговори и конспирации, но в случая събитията наистина се случиха по начина, по който го изтълкуваха много публични личности впоследствие. Около половин час момчетата от МВР и Жандармерия бяха обстрелвани с бомби и павета, без да получат заповед да мръднат. Хвърлящите бомби не бяха повече от 40-50 при над 5000 на площада. След това ултрасите изведнъж изчезнаха и тогава започнаха тактическите действия по разпръскване и вече разярените след обстрела полицаи залавяха на случаен принцип хора по улиците. Внушение или не, няма как да кажа със сигурност, но нещата наистина изглеждаха по този начин.

След 45 минути седене на тротоара с белезници, ни отведоха с няколко момчета в Трето районно. Накараха ни да подпишем куп неща и ни вкараха по килиите. Оттам нататък започна едно безкрайно чакане, което, макар че продължи едва 20 часа, на всички ни се стори като седмица. Условията в килията бяха такива, че искрено започнахме да съчувстваме дори и на истинските криминали, минали преди това от там. За да бъда достатъчно описателен без да влизам в дълги подробности, само ще кажа, че част от предишните обитатели бяха изписали с изпражнения различни мъдри мисли по стените.

В трите килии бяхме общо към 15 момчета, сред които имаше двама журналисти, млад лекар от Пирогов, собственик на мебелна фирма, ИТ специалист, служител в Европейската централна банка и други подобни съмнителни фигури. Аз и всички тези момчета, задържани по същия начин като мен - направили грешката да решим, че няма защо да бягаме, след като не сме извършили нищо нередно - се оказахме с обвинения за едро хулиганство, заплашващо ни с пет години затвор.

Обвиненията са на база свидетелски показания от някои от служителите на МВР. Те са ме видели да "хвърлям бутилки по униформени и с изключителна дързост да обиждам, дърпам и бутам полицейски служители и да оказвам съпротива при задържане". Всеки един от Вас, според това колко ме познава, може да прецени кое от тези деяния съм способен да извърша. Обвиненията на почти всички момчета в ареста бяха направени по шаблон, със свидетелските показания на едни и същи четирима полицаи.

Освободиха ни към 21 часа, три часа преди крайния срок по закон. Адвокатът, с който разговаряхме малко преди да ни освободят, каза, че при задържането и престоя ни в ареста, от служителите на МВР са направени десетки нарушения на закона и правата ни, като например отказваха ни разговори с адвокат, снимаха ни без наше съгласие, подведоха ни да подписваме куп неща без присъствие на адвокат и други.

Това се случи в нощта на 02 септември. Това сме гамените и хулиганите, които бяхме по арестите. Щях да го чувствам просто като интересно изживяване и опит и дори вече да се забавлявам с това, ако не присъстваше заплахата от 5 години затвор по чл. 325, ал. 2 от НК. Бъдете спокойни, няма да стане. Предполагам. Адвокатът, който пое случаите на голяма част от нас, твърди, че всичко по обвиненията е абсурдно и нищо не може да се случи.

Заключенията ми от видяното обаче остават. А участието ми в партията, в която все още имах надежди, че присъства някакъв морал и принципност - вече и формално прекратено.

Иронията беше, че при обиска в ареста, от портфейла ми извадиха и описаха позабравената членска карта на ГЕРБ, която все още стоеше там. Иззета при арест на протест срещу управлението на ГЕРБ.''

А сега Ви предлагаме и интервюто на медията ни с г-н Павел Цветков:

- Г-н Цветков, каква е актуалната ситуация с производството срещу Вас?

- Към момента нямаме нищо ново. Очакваме тези дни да разберем дали обвиненията ще бъдат вкарани в съда. Адвокатът ни твърди, че всичко е абсурдно и едва ли ще се стигне дотам. Но след като видяхме как действат полиция и разследващи, вече се съмняваме във всичко. Бяхме подведени да подписваме куп неща, да даваме показания, без да имаме достъп до адвокатите си, с думите, че такива не са ни нужни засега и така ще излезем по-бързо от ареста. Някои от арестуваните са подведени да дават отпечатъци, което е грубо нарушение и няма нищо общо с повдигнатите ни обвинения. Впоследствие се оказа, че част от нещата, които сме подписали, са използвани в обвиненията срещу нас.

- След като първоначалният шок от сблъсъка с реалността у нас е преминал, бихте ли добавили нещо към втрещяващия си разказ за късните часове на 2.09.2020 г.?

- Повечето неща ги описах в този доста дълъг пост във Фейсбук. Хубавото за всеки от нас арестуваните беше, че виждахме, че има още много като нас – случайно задържани, без да са нарушили по никакъв начин реда. Самите лица на хората издават дали те са хулигани или не. Откровените ни разговори по време на престоя в килията също. В районното бяхме само такива – всички задържани бяха от протеста. Разбрах, че същото е било и в другите районни. Сякаш в цяла София единствените престъпници бяхме хора, които са изразили позиция чрез присъствието си на площада. За един човек, който никога не е бил задържан или попадал в ареста, ситуацията е доста травмираща и беше успокояващо това, че около нас виждахме само млади и приятни момчета, които в момента споделят същата съдба.

За щастие аз по никакъв начин не съм претърпял физическо насилие, но някои от момчетата бяха пострадали. Това се вижда и от много любителски кадри от протеста. В килията ни имаше 19-годишно момче, което твърдеше, че са го тормозили и били в буса по път към районното, докато е бил с белезници. Странно е да го кажа, но след всичките нарушения и подвеждания, които приложиха към нас в ареста, чувствам някакъв вид благодарност към конкретните полицаи за това, че поне не са употребявали сила към мен.

- Как да си обясним факта, че действащ към 2-ри септември член на ГЕРБ протестира срещу правителство, доминирано от ГЕРБ?

- Реалното ми участие в ГЕРБ приключи преди повече от две години. Все още пазех членството си поради някаква надежда, че нещо може да се промени в положителна посока. Надявах се вътрешните избори в ГЕРБ да станат по-демократични и за ръководства да бъдат избирани хората, които наистина са подкрепяни от мнозинството членове. За съжаление, както и с много други неща, решенията продължават да се вземат от централното ръководство, твърде често в разрез с мнението на редовите членове. Това доведе до отлив на много хора.

- Какво стана преди 7 месеца, че престанахте да бъдете областен координатор на ГЕРБ-младежи за Русе?

- Последните активности, които съм правил като областен координатор на младежите, бяха преди близо три години. Оттогава, макар и формално да съм се водел координатор, не съм вземал участие и не съм изпълнявал функцията на такъв. След това явно дълго време не са избрали мой заместник. Дори спрях да получавам уведомления за събранията. Това не попречи на ПР-а на ГЕРБ Никола Николов да заяви, че не заемам поста на координатор от едва 7 месеца.

Причината да се отдръпна не е една. В последните години множество медии публикуваха разследвания, които крайно очевидно показват зависимостите на институциите от определен кръг хора. През 2013 отново бях на площада, тогава като част от ГЕРБ, и по това време хиляди протестирахме с питане КОЙ назначи Пеевски. Може и да съм бил наивен 26-годишен младеж, но тогава наистина вярвах, че това задкулисие съществува благодарение на симбиозата между БСП и ДПС. Много хора вярвахме, че с ГЕРБ на власт това ще спре. За съжаление, след няколко години се оказа, че същото задкулисие е превзело и нашето управление.

Друга причина, както споменах, са начините на избор на ръководства в партията. Не са един и два случаите, в които хора с много по-ниска подкрепа от техни конкуренти, заемат ръководни позиции или биват издигани за изборни длъжности. Пример са последните кметски избори в Русе. Ако кандидатът на ГЕРБ беше този, който структурата подкрепяше, той щеше да спечели изборите. Не се случи така и съответно имаше огромен отлив от подкрепа и тежка загуба от кандидата на БСП. Впоследствие много хора напуснаха партията.

- Да не би да са счели, че сте кадър на Цветан Цветанов и затова не искат да заемате значим пост в партията?

- Напускането ми няма нищо общо с Цветанов. Виждал съм го няколко пъти по младежки академии и той лично не ме познава.

- И преди началото на протестите, и преди 7 месеца имаше доста притеснителни неща в страната ни. Например изтичането на личните данни на милиони българи и лошото управление на водите. В този смисъл, трудно ли е на пристрастния човек да приеме неприятни факти, касаещи нещо, в което вярва? Питам Ви, тъй като се създава впечатление, че някои представители на ГЕРБ живеят в паралелна реалност.

- Трудно е, да. Дори хора, които ме познават лично, след публикацията ми във Фейсбук не вярват на това, което казах и твърдят, че е фалшиво. Някои приятели приеха, че сякаш съм протестирал лично срещу тях на площада. Сами знаете, че е много трудно, когато дълго време си вярвал в нещо, да се отречеш от това. В страната ни има и доста по-притеснителни неща от изброените две във въпроса Ви. За съжаление много хора отричат очевидни факти или просто отказват да се информират достатъчно.

- В какво се състоеше надеждата Ви за промяна в ГЕРБ през последните месеци? Днес, когато сте извън партията, виждате ли я като авторитарна, лидерска и такава, която ще загуби позициите си, ако Борисов не е неин лидер?

- Тя все още я има, макар вече да съм отвън. Очевидно е, че с всеки изминал избор се върви надолу в резултатите и хората един по един си тръгват. Трябва да се смени моделът на избор за ръководни позиции в партията и за номинации за изборни длъжности – кметове, общински съветници, депутати. Необходима е повече демократичност и отчитане на предпочитанията на мнозинството от членовете. Съжалявам да го кажа, но БСП имат по-демократичен модел. Това може да се осъществи чрез промяна в устава или при оттегляне на Борисов и избор на нов лидер. Факт е, че има много мнения, според които ГЕРБ без Борисов не може да съществува. Никой не е вечен и предполагам скоро предстои да разберем. Един от вицепремиерите е със сериозен авторитет и то не само в партията. Смятам, че при една внимателна и обмислена смяна на лидерството, когато дойде този момент, ГЕРБ може да се съхрани.

- Запознат ли сте с текущите настроения сред членовете и симпатизантите на ГЕРБ? Ако да – какви са те?

- Това е твърде общ въпрос. В ГЕРБ членуват десетки хиляди и всеки от тях е с различни мотиви и подбуди. Бих казал, че мнозинството от тези, които членуват там без да имат някаква лична изгода, вярват, че протестите са организирани и платени от опозиционни лидери, както и от олигарсите, избягали в чужбина. Това е нещо, което се повтаря постоянно от лидерите в ГЕРБ и от премиера. И е тъжно, но не и учудващо, че повечето симпатизанти приемат тези твърдения за верни. На площада излизат десетки хиляди и голямата част от тях са хора, които изразяват единствено гражданската си позиция.

- А сега отново към провокиралото нашия разговор. Каква беше досегашната Ви представа за българската полиция и различава ли се от настоящата?

- С огорчение ще кажа, че да – промених досегашната си представа. За съжаление не към по-добро. Както всеки, и аз имам близки хора там. Доведеният ми брат е в Жандармерията, кумецът ми е полицай. Винаги съм говорил уважително за полицията и съм се противопоставял на всякакви обобщения и обидни думи. На самия протест, 10 минути преди да бъда задържан, спорих с едно момче, което обиждаше полицаите на „еничари“. Огорчен съм от действията им и това, че в обвинението ми е вписано, че аз съм ги наричал така. За многото други нарушения по време на ареста ни споменах по-рано. От първо лице се убедих, че в голяма степен те сами си създават лошия имидж сред хората. Но все още съм на мнение, че не трябва да се обобщава.

- В поста си разказвате за състоянието на килиите в районното управление. Изненадахте ли се от гледката и бихте ли разказал подробности?

- Не бих коментирал в детайли тази тема. Със сигурност има много други по-важни места, които трябва да се отремонтират и подобрят – училища, детски градини, болници. Но мисля, че без влагане на почти никакви средства, може състоянието да се подобри, най-малкото като се чисти. Без да претендирам за точност, но мисля че в килиите не беше почиствано от няколко години.

- Да завършим с това. Вие сте млад човек. Какво бъдеще желаете за България, как си представяте нашата страна за в бъдеще?

- В основата на една силна държава и здраво общество е правосъдието. Хората напускат страната не само по икономически причини, а отвратени от несправедливостите, които виждат ежедневно тук. Проблемите в съдебната система са на дневен ред от много години и симпатиите ми в момента са насочени към лидери, които от дълго време оказват натиск за смислена реформа именно там. Бъдещето няма да е по-светло, ако не намерим сили като гражданско общество да се преборим за едно по-справедливо и независимо правосъдие. Монополът на задкулисието в голяма степен задушава възможността на младите и инициативни хора да се развиват в страната ни. Не бива да позволяваме отново да бъдем излъгани с фасадни промени. Истинска реформа в правосъдието ще даде основата за това талантливите млади хора да получат по-добър шанс за развитие в страната, което неминуемо ще доведе до икономически успехи.

В момент, в който вече бяхме провели разговора си с г-н Павел Цветков, той публикува нов Фейсбук пост, придружен с видео от неговия арест.

Публикуваме написаното от него без редакторска намеса:

Благодарение на любителски запис, открих момента на задържането си. Това според обвинението е определено като "непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост и е съпроводено със съпротива срещу орган на властта - дърпал и бутал полицейски служители при опита им да го задържат".

Тази изключителна дързост да не побягна от полицаите, според обвинението представлява едро хулиганство, което може да бъде наказано с до 5 години затвор.

Моля, ако някой от снимащите на улицата се разпознае, да се свърже с мен. Необходими са кадри, на които лицата се виждат по-ясно.

Гледайки видеото сега, това ми прилича на лов на протестиращи. Останалите 15-тина момчета, с които прекарахме над 20 часа в Трето районно и сега имат същите обвинения, са задържани по подобен начин - защото просто са решили, че няма защо да бягат, след като не са извършили нищо нередно. Убеден съм в това, защото лицата на хората ясно издават дали те са хулигани или не. Откровените ни разговори по време на престоя в килията също.