Как френски журналисти "октавкаха" протестите

Редовно сменям информационните канали на Франция с надеждата да видя новини от България. Така попаднах вчера на няколко минути посветени на шумно струпване на площад „Независимост“.

Излъчваше ги не много известната EURONEWS. Първоначално мислех, че са пратили хора на място. След като коментаторката настоятелно повтори, че демонстрантите са викали „ОКТАВКА“, разбрах че госпожата коментира чужди снимки. „С“ на френски се чете „К“.

Вече половин век обяснявам на всеки втори французин, който срещна, че „Кирилицата“ е най-модерната и лесна азбука. Собственото ми фамилно име е безапелационно доказателство.

Буквата „Ч“ на френски се пише с три букви „TCH », а на немски с четири „TSCH ». На всеки, който се опитва да ми противоречи го поканвам да ми прочете поне едно изречение от полски вестник, тъй като поляците ползват „Латиницата“.

Единственото ми утешение в защитата на идеята на двамата братя от Солун са децата ми. Въпреки всеобщото безразличие, те сричат на „Кирилица“, когато се налага. Независимо дали става дума за български или за руски. В това отношение, спорът между София и Москва, относно авторските права върху нашата писменост, с нищо не помага за нейното популяризиране на Запад.

За западните хора разправиите на Изток се вписват в някакъв отрицателен общ регистър наречен „Балканизация“, на който те обръщат гръб. Императорът Карл Велики французите считат за основател на Франция. Германците мислят същото, но за Германия.

Нито французите пращат ултиматуми на германците, нито германците оспорват френските учебници. Какво пречи на българи и руснаци да се споразумеят веднъж завинаги, за да може нашата азбука намери мястото, което заслужава?

Все пак 200 милиона пишат и четат на нея. Толкова ли е трудно да се каже, че българите създават „Черковнославянската азбука“ и съответната писменост през IX век, а руснаците печатат на „Кирилица“ от края на XVIII век. Следователно издават вестници и книги преди нас.

Първият български учебник „Рибен буквар“ е издаден в Румъния през 1824 години, защото вероятно в България още не е имало печатници. За да бъде уредено това вредно за "Кирилицата" пререкание изглежда са необходими „западни“ мозъци вместо „източни“. Авторът на „Рибен буквар“ явно е предчувствал неуправляемият славянски характер, защото препоръчва още тогава „Европейско образование“, вместо „Килийно“.

Изключително трудно е да се защитава „Кирилицата“ без съгласието между българи и руснаци. Причината на невъзможното съгласие е геополитическа. Смяната на „членството“ на България от единия лагер в другия, не позволява никаква обективна позиция.

От проруски „захлас“, българите се завъртяха, не по собствено желание, на 180 градуса и се опитват да се включат в европейското семейство, без да пречат на никой. По отношение на Европа, в политиката на Русия също има противоречия.

Простирайки се върху най-голямата територия в Света, управляващите в Кремъл се опитват да убедят руския народ, че нямат нужда от никой. Дълбоко в съзнанието на част от тях, още от Достоевски до наши дни, считат европейската цивилизация за деградираща. Българите нямат нито суровините на Русия, нито самочувствието на руснаците.

Те съзнават, че разполагат с исторически ценности, на които европейците гледат с интерес, но ги показват с такава несръчност, че остават незабелязани. Как да се гледа с уважение на народ, който се гордее със създаването на „най-модерната азбука“ и в същото време нейният президент предлага тя да бъде заместена с „Латиница“?

Това беше една от тъпотиите лансирани от мимолетния политик Петър Стоянов, уж в полза на евроинтеграцията. Никой не се осмели да каже на приказливия пловдивски адвокат, че от Кемал Ататюрк до наши дни турците пишат на латиница, въпреки това Европа не ги приема.

Преди година новата директорка на българския Културен институт в Париж (който е толкова институт, колкото и културен) – Десислава Бинева, монтира 5-6 пейки на брега на Сена, във формата на букви от нашата азбука. "Изложението" продължи десетина дни. Минувачи сядаха да изпушат по някоя цигара и си тръгваха без да разберат на какво са седели.

В София медиите се изпребиха от репортажи свързани с "постижението", което оправда усвояването на някакви пари, но не допринесе с нищо за реалното опознаване на „Кирилицата“.
Чудно ли е с подобни мероприятия и несъгласието между ползващите „Кирилица“, френското обществото да научи, че българите искат „ОКТАВКА“?